Решение № 1822 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10146/2010 г.

Решение № 1822 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10146/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) от Пламен Иванов Славчев от гр. Перник срещу решение № 1977 от 17.06.2010 г. по адм. д. № 143/2010 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 14 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил иска на касатора, предявен на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за претърпени от него имуществени вреди общо в размер на 80 480 лв. и неимуществени в размер на 50 000 лв. Съдът приел за неоснователно възражението на ищеца, че заповедта му за временно отстраняване от длъжност № 1340-2/20.06.1994 г., издадена от началник служба "Полиция" - СДВР е нищожна. Мотивирал се, че е издадена от компетентен адм. орган, при наличието на необходимите предпоставки, очертани в чл. 392, ал. 1 НПК (от 1974 г., отм. 29.04.2006 г.), а невръчването й на ищеца, че не е съществен порок, който да обоснове нейната нищожност. По отношение на претендираното обезщетение по чл. 252 ЗМВР, съдът приел, че то възниква при определени условия след прекратяване на служебните правоотношения, но в случая правоотношението на ищеца с МВР е възобновено. В останалата част исковата претенция е приета за неоснователна и недоказана. Касационната жалба е неоснователна. Ищецът е работил като ст. полицай в група ППС, направление "Охранителна полиция". С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 18.05.1994 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 1 НК с мярка за неотклонение "задържане под стража". Въз основа на тези данни началника служба "полиция" - СДВР е издал заповед № 1340-2 от 20.06.1994 г. за временното му отстраняване от длъжност като служител в МВР, на основание чл. 392, ал. 1 НПК. (от 1974 г. НПК, отм. 29.04.2006 г.). Безспорно тази заповед представлява индивидуален административен акт, за който няма данни да е бил обжалван пред съд, а няма данни и да е била връчена на ищеца. От издаването на тази заповед, наказателното производство се проточило 16 години, в резултат на което липсва осъждането му, тъй като с Разпореждане по нохд № 5039/2009 г. по описа на 7 състав на СРС е прекратено наказателното производство, поради изтичане на 15-годишната абсолютна давност за наказателно преследване. Ищецът сочи заповедта за временното му отстраняване от длъжност като административен акт, от който момент за него са му нанесени неимуществени вреди поради незаплащане на трудовото му възнаграждение, като търси и разликата между трудовото възнаграждение, което е получавал на друга работа с по-ниско заплащане и пр. Поради необжалване на тази заповед пред съд, ищеца прави възражение че същата е нищожна, за да се възползва от възможността посочена в чл. 204, ал. 3 АПК. Правилни са изложените от съда мотиви, че заповедта е била издадена от компетентен административен орган и при наличието на необходимите предпоставки, очертани в чл. 392, ал. 1 НПК (отм.). Наличието на тази заповед изключва възможността отстраняване на ищеца да е станало "устно", както твърди. А след като е налице индивидуален административен акт, който не е бил отменен по съответния ред и след като същият не е и нищожен, то липсва един от трите елемента за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както правилно е приел съдът и иска е неоснователен и недоказан. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,