Решение № 262 от 05.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2473/2025 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. По касационна жалба на „ФХФ Алгемайне Ферзихерунг“ АД е допуснато касационно обжалване на решение № 201/14.07.2025 г. по в.т.д. № 216/2025 г. на Апелативен съд – [населено място] в частта, с която е отменено решение № 57/14.02.2025 г. по т.д. № 324/24 г. на Окръжен съд – [населено място] за отхвърляне на предявения от С. Д. Д. срещу „ФХФ Алгемайне Ферзихерунг“ АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата от 105 000 лв. до 175 000 лв. и вместо това „ФХФ Алгемайне Ферзихерунг“ АД е осъдено да заплати на С. Д. Д. сумата от още 70 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 05.10.2020 г., както и в частта за потвърждаване на решението на окръжния съд в частта, с която искът по чл.432 ал.1 КЗ е уважен до размера от 105 000 лв. Сочи се от касатора, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа се, че определеният от въззивния съд размер от 350 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди за пострадалия Д. е завишен и не отговаря на критериите по чл.52 ЗЗД, защото не държи сметка за жизнения стандарт и за социално-икономическото развитие на страната към настъпване на увреждането. В обжалваното решение са споменати релевантните факти, но реално те не са отчетени при определяне на размера на обезщетението. Превратно са тълкувани показанията на св.К. относно последиците върху психологическото състояние на ищеца. Иска се от касатора да се отмени въззивното решение в частта, с която е присъдено на ищеца обезщетение и искът по чл.432 ал.1 КЗ да се отхвърли. Ответникът С. Д. Д. е подал отговор, с който оспорва касационната жалба с възражението, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не се е отклонил от разясненията, дадени в т.II на Постановление № 4/1968 г. Изложени са съображения, че размерът на определеното от въззивния съд обезщетение е съобразен с релевантните критерии, отчитани в практиката на ВКС при възмездяване на вреди от телесни увреждания. Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в касационната жалба, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че Ф. О. –Хофф при управление на л.а.“Форд Фокус“ с рег. N HGHA 8807 в нарушение на чл.16 ал.1, т.1 ЗДвП, без да е предприел изпреварване и без да е имало препятствие в неговата дясна лента, е напуснал своята лента за движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение със скорост от 83.40 км/ч, където е настъпило произшествието с управлявания от С. Д. Д. л.а.“Мини К.“ с рег.N СС 1010 АР, който е нарушил знак Б2 и е навлязъл в кръстовището на разклона на [населено място] и път 3-902 със скорост от 31.8 км/ч. Установен е принос на водача Д. в размер на 50 %. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция е приела за установено от събраните по делото доказателства, че в резултат на произшествието ищецът Д. е получил счупване на шийката на лявата бедрена кост с разместване на фрагменти, причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от 10-12 месеца, счупване на таза в областта на лоното съчление, долен клон на лява срамна кост и левия ацетабулум, причинило трайно затруднение в движенията на долните крайници за период от около 5-6 месеца; счупване на кръстната кост, причинило самостоятелно трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от 5-7 месеца; счупване на 5,6,7,8,11 и 12-то ребро от лявата страна, причинило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2-3 месеца; счупване на десния страничен израстък на пети поясен прешлен и на левите странични израстъци за 2,3 и 4 поясни прешлени, причинили в съвкупност трайно затруднение в движението на снагата за период от 2-3 месеца; травма на гръден кош, усложнила се от появата на хепомневмоторакс, което е наложило да се извърши торакотомия и поставяне на дрен, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота. Прието е за установено от заключението на в.лице, че счупените кости са причинили много силни болки на ищеца, които след неговото обездвижване са намалели, но тъй като счупените ребра не могат да се обездвижат, при всяко вдишване и издишване болките са се засилвали и едва след десетия ден те са намалели. След произшествието ищецът е бил в реанимацията на болницата, в която му е бил поставен дрен на гръдната кухина за лечение на пневмоторакса, а за предотвратяване на развитието на травматичен шок са били проведени реанимационни мероприятия. След стабилизацията на ищеца, на 13.10.2020 г. счупената шийка на лявата бедрена кост е била съединена с метал, но поради нейното несрастване лявата тазобедрена става на 11.05.2022 г. е била заменена с изкуствена. Към момента на прегледа ищецът не е възстановен напълно, защото в.лице е констатирало ограничени движения в лявата тазобедрена става, инактивитетна хипотрофия на мускулатурата на левия долен крайник, както и трайна промяна на походката, тъй като придвижването на пострадалия е възможно с помощта на патерица тип „Канадка“. Лечението на ищеца не е завършено, защото предстои интензивно рехабилитационно лечение, включващо ЛФК, физио и балнеолечение. Въззивният съд е констатирал, че с ЕР на ТЕЛК е призната на ищеца 99 % трайно намалена трудоспособност. Въз основа на направените в заключението на съдебно-психиатричната експертиза констатации въззивният съд е намерил за установено, че травматичните увреждания, неясните перспективи за пълноценно възстановяване и невъзможността за активен живот, включително невъзможността за работа и ограниченията в социално общуване, са причина за влошаване на психическото състояние на ищеца, който е изнесъл пред в.лице данни за нервност, лесно влизане в спорове и словесни конфликти, безсъние, заради което е приемал медикамент „Ксанакс“, както и че е започнал да консумира алкохол. Установено е наличието при ищеца на повишена емоционална реактивност, свръхценни идеи за малоценност, фиксация върху траматичните последици и възстановителния процес. Въз основа на показанията на св.К. въззивната инстанция е прила за установени фактите, че след изписването от болницата ищецът е бил настанен в хоспис „Света М.“, където в продължение на три месеца е бил на легло и е ползвал подлога и катетър. След изписването от хосписа са проведени процедури с рехабилитатор, но ищецът много трудно се е изправял, можел е да сяда в инвалидна количка, но не и да ходи. Към момента ищецът може да се движи с помощта на патерици и с бастун, но не може да стои повече от 10-15 мин., защото кракът му е скъсен с 6-7 см. Решаващият съд е приел, че степента, характерът и видът на уврежданията, посочени по-горе, са причинили болки и страдания на ищеца със значителен интензитет, невъзможност за неговото самообслужване за елементарни дейности – хранене, обличане, ходене до тоалетна, къпане и др., както и необходимост от активна чужда помощ за дълъг период от време, а някои от уврежданията са с постоянен и необратим характер. Преживеният стрес, проявените страхови изживявания и отбягващото поведение обусловят извод за претърпени от ищеца значителни физически и психически страдания, негативни емоционални преживявания, които той продължава да търпи. Процесът на възстановяване не е приключил и е налице неблагоприятна прогноза за пълното възстановяване на физическото и психическо здраве на ищеца. Засегнати са значими за пострадалия човешки потребности и е настъпила промяна в обичайния начин на съществуване и живот, защото е било невъзможно самостоятелното му функциониране за значителен период от време, тъй като ищецът е бил затруднен да упражнява професионална дейност, а преживяното събитие е причинило значителни болки и страдания у него и е провокирало висока тревожност и негативни емоционални преживявания. Предвид социалния статус на ищеца и социално-икономическото състояние в страната, лимитите на застрахователни обезщетения и формираната съдебна практика, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 350 000 лв. Поради извода, че увреденият има принос по чл.51 ал.2 ЗЗД в размер на 50 %, искът по чл.432 ал.1 КЗ е основателен размера от 175 000 лв., поради което решението на окръжния съд е отменено в частта, с която искът по чл.432 ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата от 105 000 лв. до 175 000 лв., и вместо това ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от още 70 000 лв., а в частите, с които искът е уважен до размера от 105 000 лв. и е отхвърлен за разликата над 175 000 лв. до 400 000 лв., решението на окръжния съд е потвърдено. С постановеното по настоящото дело определение N 939/26.03.2026 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следния правен въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“ По въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд намира следното: Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, относими към обема на вредите. Тези релевантни за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства следва да бъдат оценени в тяхната съвкупност, но не е достатъчно само да се изброят, а е необходимо да се изследва какво точно значение те имат за степента на засягане на неимуществената сфера на пострадалия. В конкретния случай съдът е необходимо въз основа на установените факти, възприети от направените от в.лице констатации, да изведе и оценъчен извод как точно телесните увреждания са засегнали неимуществената сфера на пострадалия и в каква степен. Необходимо е да се отчете и общественото разбиране за понятието "справедливост" на определен етап от развитието на обществото въз основа на обществено-икономическите условия, като лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите служат за ориентир за конкретната икономическа конюнктура, при която е настъпило увреждането, и нямат качеството на критерий за размера на обезщетението /решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на І т.о., решение № 157/28.11.2014 г. по т.д. № 3040/2013 г. на ІІ т.о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т.д. № 2908/2015 г. на І т.о., решение № 62/24.07.2020 г. по т.д. № 777/2019 г. на ІІ т.о. и др./ Настоящият състав на касационния съд намира, че въззивното решение е постановено в отклонение от ППВС № 4/1968 г. и от практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. Решаващият съд е посочил релевантните обстоятелства за определяне на обема и характера на преживените от ищеца травматични и психологични травми, а именно – вида и броя на телесните увреждания, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, неблагоприятното им въздействие върху нормалния ритъм на живот на ищеца, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. В отклонение от съдебната практика, въззивната инстанция не е оценила в достатъчна степен определени фактически обстоятелства. По-конкретно – не е придадено необходимото значение на обстоятелството, че към момента ищецът е стабилизиран, изведен е от болнична среда и от хосписа, където е бил настанен след изписване от болничното заведение, обслужван е в дома му от жената, с която живее на съпружески начала /св.К./, при създадени условия и помощ за справяне с ежедневните му потребности. Важно е да се отбележи, че макар и да са изключително сериозни, а и много на брой, процесните травматични увреждания не са довели до загуба на двигателните функции на левия долен крайник. Тук е необходимо да се отбележи, че касационният съд отчита констатацията на в.лице за променена походка на ищеца и за необходимостта да ползва патерица тип „Канадка“, което сочи на затруднения в придвижването, неминуемо създаващо тягостно чуство у пострадалия, но двигателните функции, макар и силно ограничени поради бърза умора на ищеца – според показанията на св.К., все пак са запазени, защото ищецът не е обездвижен, а лечението му не е завършило и предстои интензивно рехабилитационно лечение, включващо ЛФК, физио и балнеолечение. В обжалваното решение е посочено, че след претърпените травматични увреждания ищецът е бил затруднен да упражнява професионална дейност, както и че с експертно решение N 92118/30.11.2022 г. на ТЕЛК му е определена 99 % трайна нетрудоспособност с чужда помощ, но не е отчетено от решаващия съд, че съгласно това решение на ищеца е била определена 99.0 % трайно намалена нетрудоспособност с чужда помощ от 06.03.2017 г.,, т.е преди настъпване на процесното събитие, и то поради „общо заболяване“, а не поради уврежданията от него. Водещата диагноза на ищеца, обусловила състоянието на трайно намалена нетрудоспособност, е „остри съдови болести на червата“, а по отношение на ортопедичните имплантанти на стави, които са поставени след увреждането, е посочено в решението на ТЕЛК, че те имат значение на „усложнение от механичен произход“. В този смисъл касационният съд намира, че невъзможността ищецът да полага труд произтича преди всичко от неговото водещо заболяване, проявило се още към 03.03.2017 г., което е водещ фактор за състоянието на трайно намалена работоспособност. В мотивите на въззивното решение е разяснено, че при определяне на размера на общетението са съобразени социално-икономическите условия в страната, но касационният съд намира, че въззивната инстанция реално е определила обезщетението за неимуществени вреди в размер, който не съответства на конкретната икономическа ситуация в страната към момента на увреждането – 05.10.2020 г. Лимитите на застрахователните обезщетения, посочени в чл. 492 КЗ, не са променяни в периода 2018 г. - 2024 г., като в рамките на периода след 2018 г. до датата на инцидента през 2020 г. и стандартът на живот в страната не се е променил съществено - според статистическите данни, публикувани на страницата на НСИ. С оглед размера на средната работна заплата в страната /по данни от НСИ/, служеща като ориентир за жизнения стандарт, която към 05.10.2020 г. е възлизала на 1 442 лв., а минималната работна заплата е била в размер на 610 лв., касационният съд намира, че определеното обезщетение за неимуществени вреди от 350 000 лв. се явява прекомерно завишено и като такова не отговаря на общественото разбиране за справедливост. Констатацията за размерите на средната и на минималната работна заплата към процесното събитие е пречка да се обоснове извод за наличие на социално-икономически условия в страната, които да оправдават размера на определеното от решаващия съд обезщетение. Съобразявайки конкретните обстоятелства, настоящият състав на касационния съд намира, че размерът на обезщетение от 250 000 лв. като паричен еквивалент на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното вредоносно събитие на 05.10.2020 г. удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Тъй като установеният от въззивния съд принос е в размер на 50 %, искът по чл.432 ал.1 КЗ е основателен до размера от 125 000 лв. С оглед на изложеното касационният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е уважен за разликата от 125 000 лв. до 175 000 лв., и вместо това искът да се отхвърли за тази част, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода на спора, при който искът е основателен до размера от 125 000 лв., следва да се определят и разноските на страните, като на процесуалния представител на ищеца адв.С. следва да се определи адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в размер на 1486,57 лв. за първоинстанционното и въззивното производство, дължимо за допълнително присъдената сума от 20 000 лв. /не определените от въззивния съд 4500 лв./, а за развилото се в двете фази касационно производство сумата от 2500 евро. На ответника следва да се присъдят разноски за първоинстанционно производство от още 1716,85 евро /към определените от въззивния съд разноски от 14 088 лв./; за въззивното производство разноски от още 402,73 евро, а за касационното производство разноски от 1230,34 евро. Воден от горното Върховният касационен съд,