Решение № 4912 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2012 г.

Решение № 4912 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), против решение № 2506/8.05.2012 г., постановено по а. д. № 5058/2011 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като неправилна заповед р. № з-5041/16.05.2011 г. на директора на СДВР с която, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен" за срок от 1 г. на полицай II степен Валентин Цветанов Борисов - старши полицай в група "Охрана на обществен ред", Сектор "Охранителна полиция" при 06 Районно управление "Полиция", СДВР. Недоволен от решението, директорът на СДВР го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. От развитите в касационната жалба доводи може да се извлече и такъв за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - не са обсъдени всички доказателства по делото. Моли да се отмени решението на АССГ и се постанови друго, по съществото на спора, като се остави в сила обжалваната заповед р. № з-5041/16.05.2011 г. на директора на СДВР. Ответната страна - Валентин Борисов, чрез представени писмено възражение на процесуалния му представител и становище по съществото на делото, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира за присъждане на направените от него разноски пред касационната инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, съобрази следното: За да се произнесе по първоначалната жалба на Борисов, съставът на АССГ е приел, че административно наказващият орган е допуснал нарушения по смисъла на чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Той не е квалифицирал приписаните на Борисов деяния по такъв начин, че последният да разбере в извършването на какво дисциплинарно нарушение е обвинен (стр. 3, абз. 6 от решението); допуснато е нарушение на материалния закон, като са цитирани неточно нормите на чл. 69, ал. 3, чл. 70, ал. 1, чл. 63, ал. 3 и чл. 72, ал. 1 от ЗМВР; нарушени са изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР за форма на акта - мотивите на заповедта оставят впечатление за недоказаност на обвинението по категоричен начин. При така установеното от фактическа страна, доводът за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила се явява основателен. Индивидуалният административен акт, на основание чл. 35 от АПК, се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Предметът на съдебната проверка, извършвана от първата съдебна инстанция на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, задължава съда да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В тежест на органа е било да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него (чл. 170, ал. 1 от с. к.). Видно от материалите от приложената по делото административна преписка, в тях липсват жалбите на пострадалите от действията на Борисов граждани Здравко Димов Димов и Александър Николаев Ночев, писмените обяснения на Лъчезар Евгениев Христов (вж. справка рег. № Ж-38/6.04.2011 г. на л. 14), Здравко Димов и Александър Ночев (вж. справка рег. № Ж-34; Ж-35/7.04.2011 - л. 24) обясненията на другите служители на автопатрул 29-3: Юлиян Кирилов Василев и Асен Лозанов Радоев и дори дадените в хода на проверката обяснения на Борисов - вж. съдържанието на негови писмени обяснения от 11.05.2011 г., потвърждаващи първите такива (л. 35 от делото). Приемайки с протоколно определение от 26.03.2012 г. (л. 97, отзад), че делото е изяснено от фактическа страна при наличието на посочените пропуски, съставът на АССГ е нарушил чл. 171, ал. 4 от АПК, като не е указал на директора на СДВР като ответник по първоначалната жалба, че твърдяните в акта фактически основания от значение за делото, не са доказани. Дадените такива с определение на АССГ от 12.07.2011 г. (л. 43) не отговарят на изискването на чл. 171, ал. 4 от АПК, тъй като са общи и ненасочващи към констатираните по-горе недоказани фактически основания. Същото съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 171, ал. 4 от АПК е допуснато и по отношение изясняването на обстоятелствата и основанието за налагане на наказанието на служителя при условията на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР. Квалифицирайки деянието на Борисов като такова, извършено при условията на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е приел, че същите са налице - т. е. служителят е извършил дисциплинарното нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. Доказателства в подкрепа на твърдението не са представени. Въпреки това, АССГ не е указал този факт на ответника, като не му е дал указания да представи необходимите такива. Разсъжденията на съда на стр. 4 края, от обжалваното решение, относно невъзможността за Борисов да съществува това основание са необосновани, без наличие на необходимите за съществуването им доказателства. Въпреки отдалечеността във времето на заповедта, налагаща първото наложено наказание "порицание" на Борисов, теоретично възможно е изтърпяването на наказанието да е започнало преди по-малко от една година преди 08.02.2011 г. - извършването на дисциплинарното нарушение, предмет на оспорената заповед. За да направи обосновани изводи по въпроса, АССГ е следвало да укаже представянето на доказателства от директора на СДВР кога е влязла в сила заповед рег. № 495/3.11.2005 г. на началника на 04 РУП, СДВР, налагаща наказание "порицание" на Борисов и кога е приключило изтърпяването на наложеното с нея наказание, да съобрази момента на извършване на нарушението, предмет на оспорената заповед и да направи извод за наличието или липсата на основанията на чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР. При наличието на посочените съществени нарушения на съдопроизводствените правила допуснати от състава на АССГ, безпредметно е изследването на доводите за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на решението, изложени в касационната жалба. По изложените съображения е необходимо обжалваното решение да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ, при което гледане се укаже на директора на СДВР да представи събраните по време на дисциплинарното производство писмени обяснения на наказания служител (освен тези от 11.05.2011 г., приложени на л. 35 от делото), жалбите и обясненията на пострадалите от деянията му лица: Здравко Димов Димов, Александър Николаев Ночев и Лъчезар Евгениев Христов и обясненията на другите служители на автопатрул 29-3: Юлиян Кирилов Василев и Асен Лозанов Радоев. Следва да се изискат и доказателства за влизане в сила на заповед рег. № 495/3.11.2005 г. на началника на 04 РУП, СДВР, налагаща наказание "порицание" на Борисов и периода на изпълнение на наложеното с нея наказание, след което съдебният състав да прецени законосъобразността на обжалваната заповед на директора на СДВР. По делото е направено искане от Борисов за присъждане на направените от него съдебни разноски пред касационната инстанция. С оглед изложените по-горе правни изводи на ВАС, същото се явява неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на пето отделение