Решение № 12163 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7947/2009 г.

Решение № 12163 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7947/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Антон Тодоров Андонов против решение № 13149 от 2.12.2008 г., постановено по адм. д. № 10397/2008 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението, както и за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда. Ответникът Висш съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена след възстановен срок за обжалване и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият петчленен състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 45, взето с протокол № 30/16.07.2008 г. на ВСС, с което на Антон Тодоров Андонов е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Решението е допустимо. Изложените доводи в касационната жалба за недопустимост на решението са основания за неговата неправилност, а не за допустимостта му. Решението би било недопустимо ако е постановено при липса на право на жалба или ненадлежното й упражняване, както и когато съдът е бил десезиран, които обстоятелства в случая не са налице. Ето защо доводите за недопустимост на обжалваното решение са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е приел от фактическа страна, че на 07.05.2008 г. около 15.30 ч. касаторът е влязъл в Районна прокуратура Варна, в служебния кабинен на прокурор Георгиев и му нанесъл многобройни удари в главата. Последният успял да избута Андонов извън кабинета и след намесата на прокурори от районната прокуратура, побоят бил преустановен и привлеченият към дисциплинарна отговорност напуснал етажа на прокуратурата. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е приел, че законосъобразно административният орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение в хипотезите на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ. Посочил е, че при издаване на оспореното решение са спазени административнопроизводствените правила, като разпоредбата на чл. 320 от ЗСВ няма изискване решенията на дисциплинарния състав да се съобщават на привлечения към дисциплинарна отговорност, както и същият да присъства на заседанието и да взема становище пред ВСС. Приел е, че при определяне на дисциплинарното наказание административният орган е взел предвид тежестта на нарушението, формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено и е спазена процедурата по налагането му. Тричленният състав на ВАС е направил извод, че обжалваното решение е постановено и в съответствие с предписаната от закона форма, като се е позовал на разпоредбата на чл. 320, ал. 4, изр. 2 от ЗСВ и е посочил, че в случая като мотиви следва да се вземат мотивите на дисциплинарния състав и изказаните съображения от членовете на ВСС. По тези съображения е счел, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на ВСС и постановил обжалвания резултат. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и точно приложение на материалния закон. Обстоятелството, че съдът е възприел фактическите основания, изложени от административния орган за налагане на дисциплинарното наказание не води до незаконосъобразност на решението, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи различна фактическа обстановка. Показанията на разпитаната в съдебното производство свидетелка не опровергават събраните по административната преписка писмени и гласни доказателства, установяващи дисциплинарните нарушения, извършени от касатора. Последният в писменото си обяснение, дадено на 07.05.2008 г. заявява: "отидох в кабинета му да говоря......, той се държа високомерно и ми каза, че съм жалък и го ударих". В административната преписка са събрани многобройни доказателства - докладни записки на прокурорите в районна прокуратура Варна, обяснения от младши дознател при Второ РПУ - ОД на МВР гр. Варна, установяващи, че Георгиев е излязъл от кабинета се с окървавено лице, избутвайки Андонов. Приложено е и медицинско удостоверение за получените травматични увреждания от Георгиев. В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са и показанията на разпитаните от дисциплинарния състав свидетели. При така установената фактическа обстановка изводът на съда, че касаторът е осъществил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ е законосъобразен. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че решението е немотивирано. Съдът е обсъдил данните по административната преписка и е изложил съображения по релевантните за спора обстоятелства. Доводите на касатора, че съдът не е обсъдил обясненията му, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства са неоснователни. Последните са непротиворечиви и по несъмнен начин установяват извършените от Андонов дисциплинарни нарушения. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение и правилно е приел същите за неоснователни. Изложените в касационната жалба твърдения за нарушения на чл. 320, ал. 4, изр. 1 и 2 и чл. 318, ал. 4 от ЗСВ, допуснати от административния орган при вземане на оспореното решение от една страна са обсъдени от тричленния състав на Върховния административен съд, а от друга не следва да се обсъждат от настоящата инстанция, тъй като предмет на касационна проверка е правилността на съдебното решение, а не законосъобразността на решението, постановено от ВСС. Ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, обосновават извода на съда за извършените от Андонов дисциплинарни нарушения, както и за постановяване на решението, с което е наложено дисциплинарното му наказание в съответствие с материалноправните норми, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Следователно заключението на съда за законосъобразност на оспорения акт е изцяло в съответствие с представените по делото доказателства. Поради това доводите касатора за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,