Решение № 4611 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1066/2011 г.

Решение № 4611 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1066/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано е по касационна жалба, подадена от Муса Камил Исмаил гражданин на Ливан, против решение № 14616/01.12.2010 г. на ВАС, III отделение. Поддържат се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при МС не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на жалбоподателя, против решение № 558/23.11.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалвания административен акт и е приел, че същият е законосъобразен, издаден е от компетентен орган след преценка и изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изложени са мотиви, че законосъобразно административният орган е приел, че не е установено наличието на причини жалбоподателят да напусне Ливан, които да представляват предпоставка за предоставяне на статут на бежанец, както липсват опасения за сигурността на живота му и правата му по посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Посочено е, че твърденията на жалбоподателя не съдържат обективна информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или риск от бъдещо преследване, както и спрямо него не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел, че жалбоподателят не е имал проблеми с официалната власт в Ливан, липсват доказателства, че не би могъл да получи закрилата на тази държава. Причините за напускане на страната са били лични, но не е търсел помощ от официалните власти в страната си и няма постоянна работа. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Неоснователно се поддържат нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила като касационни основания. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, относими към правнорелевантните обстоятелства и правилно е направил обоснован извод за законосъобразност на решението на Агенцията за бежанците. Съдът е направил обоснован правен извод за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец. Правилно е приложен закона и с оглед чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като в случая не е налице въоръжен конфликт, във връзка с който да са отправени тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя като гражданско лице. Неоснователно е оплакването за нарушение на изискването за произнасяне по сигурността на страната. Съгласно изменението на чл. 75 (ДВ бр. 52/2007 г.) ал. 5 е отменена, като в случая този въпрос е обсъден и преценен с оглед чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. Безспорно с решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В конкретния случай обаче позоваването на посочената директива и на Женевската конвенция е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗУБ преследването може да се осъществява от държавен орган или организация на което държавата не може или не желае да се противодейства. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,