Решение № 13663 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14612/2017 г.

Решение № 13663 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14612/2017 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ескалера" ООД, чрез адв. Каравасилева, против решение № 1997/10.11.2017 г. постановено по адм. дело № 1002/2017 г. по описа на Административен съд-Варна. Релевирани са доводи за неправилност и необоснованост на решението, по които се претендира отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъде назначена експертиза, която да даде отговор за статута на процесния имот. Ответникът - Директор на дирекция "Местни данъци и такси" при Община - гр. Варна, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на касационно обжалване, съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд-Варна е отхвърлен предявения от "Ескалера" ООД, иск с правно основание чл. 292 АПК, срещу Община Варна - Дирекция "Местни данъци и такси" във връзка с акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК - № МД-АУ-396/29.01.2016 г. В тази връзка съдът приел, че е сезиран с иск при условията на чл. 292 АПК, който приел за неоснователен, с оглед липсата на данни за настъпили нови факти по смисъла на посочената разпоредба. Съдът е приел, още за безпорно доказано по делото, че имотът за който е начислен данъка е урегулиран още през 2003 г., намира се в устройствената зона ОК (курортни зони и комплекси от 1998 г. и е в строителните граници на гр. Варна определени с ОУП от 2012 г. противно на твърдяното, че се касае до горска територия. За него не е приложима разпоредбата на чл. 9 от ЗУТ, тъй като е в територия с устройствен план, първия от които е Териториален устройствен план на Община Варна от 1998 г. Така постановеното решение, е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел за недоказани, доводите на дружеството, че имот УПИ V -254 с идентификатор 10135.2464.96, находящ се в кв. 40 по плана на град Варна е горска територия и по тази причина не се дължи начисления по чл. 107, ал. 3 ДОПК данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Правилно е прието, че предназначението на имота или статута на територията не могат да бъдат променени чрез различно посочване в кадастралната карта каквито доводи поддържа касатора. Това е така тъй като предназначението и статута се определят с ПРЗ по чл. 112, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 8 от ЗУТ и чл. 7, ал. 1 от същия закон. Доводът, че процесния имот е гора и за него не се дължат данъци и такси за битови отпадъци е заявяван и поддържан и в производството по оспорване на АУЗД № МД - АУ -315/27.04.2015 г. за установени данъчни задължения за данъчен период 2014 г. по адм. д. № 1449/2016 г. на АС - Варна, като е отхвърлен с влязло в сила решение № 15281/12.12.2017 г. постановено по адм. д. № 4094/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ е ясна и категорична - данък недвижими имоти и такса битови отпадъци се дължи за поземлени имоти на територията на страната, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, какъвто безпорно е процесния имот, за който е отреден УПИ V -254, кв. 40 по плана на курортен комплекс "Чайка" гр. Варна. При тези данни съдът приел предявения иск по чл. 292 АПК за неоснователен. Правилно е съобразено, че според посочената разпоредба, длъжникът в изпълнителното производство може да се защити чрез отрицателен установителен иск, като оспори задължението, предмет на изпълнение, но само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Това са факти, относими към законосъобразността на изпълнителното основание, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването на съответните актове, съставляващи самото изпълнително основание. Тези факти следва да имат качеството на правопогасяващи, правоизключващи или правоотлагащи изпълняемото изпълнително основание. Предмет на иска е установяването, че макар и възникнало, изпълняемото задължение е престанало да съществува или пък е станало неизискуемо. Такива факти ищецът в процесния случай не сочи, нито се установяват от приложените по делото документи. Неоснователни са и доводите за допуснати процесуални нарушения в съдебното производство поради недопускане на назначаване на съдебно -техническа експертиза и за необоснованост на съдебното решение. В тази връзка се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че предназначението на даден имот не може да бъде определяно от експертиза след като за него са налице действащ план за регулация и застрояване с който на основание чл. 112, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 8 от ЗУТ се определят: структурата на територията, устройствените зони и териториите с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот. В конкретния случай са налице по делото многобройни доказатества установяващи, че имотът на "Ескалера" ООД е урегулиран още през 2003 г., намира се в устройствена зона - курортни зони и комплекси от 1998 г. и е в строителните граници на гр. Варна и правилно съдът е преценил, че са налице достатъчно доказателства установяващи посочения факт. От друга страна съдът в много подробни мотиви е изследвал всички събрани доказателства, направил е обосновани изводи, които както се посочи, се споделят и от настоящата съдебна инстанция. При липсата на установени касационни основания за отмяната на обжалваното решение, то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника, следва да се приеме, че такива се дължат в размер на 100 лева. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,