Решение № 1687 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15103/2011 г.

Решение № 1687 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15103/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Хосейн Азадфар, гражданин на Иран, чрез пълномощника му - адв. Илиана Савова, против Решение № 13333/19.10.2010 г. по адм. дело № 4057/2011 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, III-то отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си - юрисконсулт Кулинова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, което е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното решение по адм. дело № 8988/2010 г. на 3-членен състав на ВАС, III отделение, с Решение по адм. дело № 967/2011 г. на ВАС, 5-членен състав - първа колегия, е отхвърлена жалбата на Хосейн Азадфар, гражданин на Иран, против Решение № 259/22.06.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС на РБ, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на ДАБ е законосъобразно, поради отсъствие на предпоставките за предоставяне на бежански и хуманитарен статут спрямо жалбоподателя, на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Позовал се е на установените от административния орган факти и изводи относно недостоверността на поддържаната от жалбоподателя бежанска история, които намерил за правилни, поради наличието на взаимоизключващи се обстоятелства и неубедителност на твърденията. С оглед указанията в отменителното решение на ВАС, 5-членен състав, е извършил преценка на представените от жалбоподателя (при първото гледане на делото) писмени доказателства, а именно: призовки - 2 бр. от полицията и 1 бр. от съда, заповед за задържане от съда в гр. Карадж, Иран, както и съдебна присъда от 2006 г. срещу него за извършено криминално престъпление по Ислямския наказателен закон на Иран, като е извел извод, че същите не установяват наличието на преследване по някой от критериите, залегнали в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец. Приел е, че заповедта за задържане е издадена в резултат на неявяване на жалбоподателя пред съда и е показателна за желанието му да избегне арест или присъда, т. е не е резултат на преследване от държавен орган, с което да се нарушават основните му права, съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. По отношение на присъдата от 3 и половина години затвор и 91 удара с камшик за притежаване на християнска литература, съдът е приел, че се касае за криминално деяние. С осъждането му за такова деяние не е налице нарушаване на основни човешки права, даващи му право да иска статут на бежанец и хуманитарен статут. За предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, е установил също, че липсват данни за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на Хосейн Азадфар, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен вътрешен конфликт. Въз основа на това е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е законосъобразно, а жалбата срещу него неоснователна, поради което я е отхвърлил. Така постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. При неправилна преценка на фактите, съдът е направил незаконосъобразни правни изводи относно отсъствието на материалноправните предпоставки на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде предоставен такъв статут разпоредбата изисква наличието на реална опасност от тежки посегателства, спрямо касатора като: изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Разпоредбата е транспонирана от чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. по приложението на която има установена практика на СЕС. Случаите на тежки посегателства, изброени в чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ са дадени алтернативно, като наличието на реална опасност от претърпяване на всяко едно от тях представлява по своето естество достатъчно тежко посегателство, даващо основание за предоставяне на такъв хуманитарен статут. В случая от данните по делото е установено, че касаторът е претърпял такова тежко посегателство, изразяващо се в нанасяне на 91 удара с камшик, въз основа на присъда от 2006 г. за извършено престъпление по Ислямския наказателен кодекс на Иран - притежание на християнска литература, което от гледна точка на правата на човека в демократичните общества представлява унижение спрямо личността. Извън това, от представените при първото гледане на делото писмени доказателства, е установено, че след 15.06.2009 г. спрямо личността на касатора, като ирански гражданин, са предприети действия от държавните власти - полиция и съд, за преследване и търсене на отговорност по "скалъпени" обвинения за действия против националната сигурност и обида към институциите, в резултат на участието му в демонстрация (митинг) срещу проведените президентски избори в Иран през юни 2009 г. (видно и от Справката за Иран на Дирекция "МДЕБФ" към ДАБ от 30.11.2009 г.). Налице са призовка за обвиняем от 11.07.2009 г. на полицията в гр. Карадж и заповед за арест на съда в гр. Карадж от 28.07.2009 г. Последните, тъй като присъдата е изтърпяна, обуславят обратни на направените от органа и от съда изводи за достоверност на бежанската история, разказана от касатора и за наличието на реална опасност от тежки посегателства спрямо личността му, свързани с унизително отнасяне или наказание, представляващи критерии за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. При тези данни, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Решението е неправилно и в останалата му част, с която е отказано предоставянето на бежански статут на касатора, на основание чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. При установените по-горе факти, съдът е направил незаконосъобразни изводи за отсъствие на основания за предоставяне на такъв статут. Съдът е следвало да анализира представените допълнителни доказателства от касатора - уведомления от полицията и от съда в гр. Карадж за даване на обяснения по участието му в демонстрации срещу реда в Иран и за действия против националната сигурност и обида към институциите, както и призовка за обвиняем и заповед за арест от 28.07.2009 г. спрямо твърденията му за наличие на преследване срещу него поради политическо мнение и/или убеждение, както и спрямо установената в Иран политическа обстановка след президентските избори в страната през 2009 г. (установена от цитираната по-горе Справка). Следвало е да се извърши преценка и на представеното пред съда за първи път удостоверение (кръщене) за покръстване на Хосеин Азадфар в международна Баптистка църква - София, РБългария, на 11.04.2010 г., което потвърждава и твърдението му за съпричастност към християнската религия, което не е направено. Неправилната оценка на тези доказателства, спрямо посочените факти, са довели до незаконосъобразни правни изводи относно приложението на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Поради това настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че действията на касатора са криминални, а счита, че участието на касатора в демонстрация на 15.06.2009 г. в гр. Техеран е част от политическите права на всеки човек и проява на неговите основни свободи, поради което страха от преследване, поради това участие, отговаря на критерия по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно - преследване поради политическо мнение и/или убеждение. От съществено значение е и обстоятелството, че в оспореното решение на ДАБ, а също и в обжалваното решение на съда, не е обсъдено приложението на чл. 8, ал. 2 от ЗУБ, а именно, че за предоставянето на статут на бежанец е без значение дали чужденецът изразява политическо мнение или убеждение, чрез действително участие в митинг. Достатъчно е органът, осъществяващ преследването да смята, че чужденецът има такава политическа принадлежност, както е в случая предвид последващите документирани действия на съда и полицията за такова участие, чрез което е изразил своето политическо мнение срещу новоизбрания президент. Поради това, обратно на съда, следва да се приеме, че в случая е налице преследване на касатора по смисъла на чл. 8, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗУБ, тъй като е установено, че преследването от държавните органи на Иран (съд и полиция) е поради изразеното от него политическо мнение, чрез участието му в демонстрация в гр. Техеран срещу новоизбрания президент, което е негово основно право. Чрез преследването му е налице нарушаване на това право, от рода на политическите права на всеки човек и е нарушение на неговите основни свободи. Съдът, а също така и ДАБ, е следвало да констатират това и да приемат, че са налице всички предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на касатора, а не да му отказват, поради отсъствие на тези предпоставки. В подкрепа на тези изводи на касационния съд са и данните по цитираната Справка, която установява, че силите за сигурност в Иран са използвали прекомерна сила срещу демонстрантите след проведените президентски избори, има убити, десетки ранени и голяма част арестувани и хвърлени в затвора. Масовите протести са избухнали в отговор на несъгласие с официалните резултати от изборите и протестите са продължили доста време след изборите, които са били потушени с насилие и "скалъпени процеси" срещу демонстрантите. Тези обстоятелства и съотнасянето им към конкретната бежанска история на касатора са от съществено значение за изхода по спора, но неправилно не са били взети предвид от съда. По тези съображения, настоящия състав счита, че обжалваното решение е неправилно в цялост и като такова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде отменено Решение № 259/22.06.2010 г. на ДАБ при МС, като незаконосъобразно и преписката бъде върната обратно на административния орган, като компетентен орган, за положително произнасяне по искането на касатора по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, при задължително съобразяване с указанията в настоящето решение по приложението на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК, чл. 228 , вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на първа колегия,