Решение № 9874 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2017 г.

Решение № 9874 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. М. Л., гражданин на ДР Конго, чрез процесуалния му представител адв. Р., против Решение № 4972 от 24.07.2017 г., постановено по адм. дело № 6304/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. К. твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрк. Д., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на М. М. Л., гражданин на ДР Конго, срещу Решение № 10038 от 19.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че чужденеца е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал твърденията на чужденеца, че е бил издирван, поради участието му на 19.09.2016 г. в митинг на движението LUCHA (Борба за промяна), на което бил чл. от юни 2016 г. Видно от представените доказателства по делото, лицето е било призовано да се яви пред властите с призовка от 20.09.2016 г., като от нея не става ясно каква е причината. В същото време чужденецът не твърди да е бил задържан и арестуван. От доказателствата по делото се установява, че касатора е напуснал легално страната си по произход, при провеждано полицейско разследване, което не е равнозначно на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от изявленията на чужденеца, той е напуснал страната си по произход легално, с виза за Турция, поради лична причина, което извежда извод, че не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Надлежно обоснован е извода в обжалваното решение, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне ДР Конго, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Относимите факти от бежанската история на касатора сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 ЗУБ. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от справки с вх. № МД-4 от 04.01.2017 г. и вх. № МД-6 от 04.01.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно общото положение в ДР Конго, както и с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. От посочените справки се установява, че в източната част на ДР Конго обстановката е несигурна и напрегната, но страната не е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С оглед на тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин. Във връзка с изложеното, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не е направена обективна и цялостна оценка на реалната опасност за кандидата за статут. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, разгледал е доказателствата по делото и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Следва да отбележи също, че от представената по настоящото дело докладна записка на ДАБ се установява, че кандидата за статут самоволно е напуснал РПЦ- С. и е в неизвестност от 29.05.2018 г., не се явява и в съдебно заседание, което опровергава заявеното пред административния орган желание за получаване на убежище в Р. Б.. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,