Решение № 9304 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Ю. Ю. А., подадена чрез адвокат Е. Ядков, против Решение 895/20.02.2025 г., постановено по административно дело 428/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед ДК-02-Бл-4/28.02.2024 г. на Началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол Благоевград, разпореждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесната заповед. Касационният жалбоподател Ю. Ю. А. се явява лично, като поддържа жалбата си и моли за отмяна на решението и на заповедта. Ответната страна, Началник на Регионална дирекция за национален и строителен контрол Благоевград се представлява от старши юрисконсулт В. Стойнов, който лично и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение. Е. А. М., редовно призована, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Благоевград е заповед, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено на Е. А. А. /М./ и на Ю. Ю. А. в качеството на извършители, да премахнат строеж Масивна сграда с дървен навес, находящ се в имот пл. 411 и имот пл. 410, кв. 18 по плана на [населено място], община Сатовча. Строежът е квалифициран от първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. м ЗУТ, извършен без строителни книжа, в несъответствие с действащия план и без съгласуване с Министерство на културата, във връзка с изискванията на чл. 83 и чл. 84 ЗКН. Въз основа на събраните по делото писмени, гласни доказателства и посредством специалните знания на изслушаните експерти, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Настоящата инстанция счита за правилни извършените от съда фактически установявания и съответните им правни изводи. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на законоустановената форма. Установено е, че строежът се намира на територията на [населено място], обявено за групова недвижима културна ценност, като исторически архитектурен резерват от национално значение, поради което правилно е квалифициран като такъв от първа категория, което обуславя и компетентността на органа, разпоредил неговото премахване. Заповедта съдържа подробни фактически установявания, които съответстват на посочените правни норми. Установено е съответствие между констатациите, съдържащи се в констативния акт, с който е сложено началото на административното производство и тези, възприети от административния орган относно вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и квалификацията му като незаконен по смисъла на закона. Строежът е описан в достатъчна степен, така, че не се възпрепятства неговата индивидуализация. Не се установяват съществени нарушения, допуснати в хода на административното производство. Независимо, че констативният акт е съставен в отсъствие на лицата, сочени за извършители на строежа, срещу него е било подадено възражение от един от тях, който е и жалбоподател по делото. Възражението му е обсъдено от административния орган, освен това е имал възможност да защити тезата си и ангажира съответните доказателства и в хода на проведеното съдебно производство. При преценка за материалната законосъобразност на заповедта, съдът е изследвал задълбочено всички събрани по делото доказателства, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Правилно е установил, че се касае за изцяло нов строеж, независимо, че същият е изграден на мястото на две стари стопански постройки, от които са запазени частично каменните основи. Вещото лице е установило, че по своите параметри, конструктивни характеристики и начин на изграждане, строежът, разпореден за премахване, не е идентичен със съществувалите на място стари постройки плевни, тъй като независимо от запазването на отделни елементи от тях, същите не са били надстроени или пристроени, а е изграден изцяло нов в конструктивно и функционално отношение строеж. Установен е и периодът на извършване на строежа 2019 2020 г., поради което неприложим се явява института за неговата търпимост съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Не е спорно, че за реализирането на съществуващата в настоящия си вид сграда с навес, не е одобряван проект и не е издавано разрешение за строеж, както и не е извършено съгласуване по реда на ЗКН. Установено е също така, че строежът не съответства на одобрения за населеното място ПУП от 1930 г. Тези факти обуславят материалната законосъобразност на заповедта, издадена по отношение на констатиран незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, който като нетърпим и незаявен за узаконяване, подлежи на премахване. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, разпределена е доказателствената тежест, доказателствените искания на страните са били уважени, проведени са редица открити съдебни заседания, в хода на които са били приети допустими и относими към правния спор доказателства. Събраните доказателства са обсъдени от съда подробно и аналитично, като е постановен мотивиран съдебен акт. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ДНСК, които следва да са в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,