Решение № 6875 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1148/2010 г.

Решение № 6875 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1148/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Денипласт" ООД, гр. Шумен, представлявано от Денислав Ваклинов и процесуален представител срещу решение № 631 от 24.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2351 по описа за 2006 г. на Варненски окръжен съд, АО, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2700466 от 14.8.2006 г. на ТД на НАП Шумен, потвърден с решение № 770 от 13.10.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна за определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период на м. 10.2002 г., м. 01.2004 г. и м. 03.2005 г. Твърди, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 2700466 от 14.8.2006 г. на ТД на НАП Шумен, потвърден с решение № 770 от 13.10.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна за определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период на м. 10.2002 г., м. 1.2004 г. и м. 3.2005 г. поради непризнат данъчен кредит. За да отхвърли жалбата съда е анализирал подробно приложимите разпоредби, събраните в административното производство доказателства, липсата на такива в съдебното и е приел, че не са доказани предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит по ЗДДС (отм.), действащ за съответните периоди на 2002 г., 2004 г. и 2005 г. Няма реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) Решението е правилно. Не са допуснати нито нарушения на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила. В касационната жалба се навеждат отново твърдения, свързани със законосъобразността на ревизионния акт, на които съда като първа инстанция е отговорил правилно. Въпросите относно редовността на доставките от прекия доставчик са разглеждани многократно в съдебната практика, както и разпределението на доказателствената тежест. Което е направено правилно от първата инстанция. Изцяло в тежест на жалбоподателя е да докаже, че спрямо него са изпълнени всички изисквания по чл. 64 и сл. от ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит. Т. е. същият да докаже твърдяните от него положителни факти - правилно съда е определил, че такива доказателства не са събрани или представени в съдебното производство. Представените писмени доказателства от стр. 28 по делото са крайно недостатъчни да оформят както извод за счетоводно отразяване, така и за реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), за която се твърди, че е извършена в процесните периоди. Въпреки дадените от съда възможности касатора не е представил необходимите данни, от които да се направи обоснован извод за наличие на предпоставките по ЗДДС (отм.) за признаване на право на данъчен кредит за получателя по доставките. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,