Решение № 17213 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2018 г.

Решение № 17213 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез юрк. Е. Ахмед, срещу решение № 3163 от 14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 43/2018 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменена негова Заповед № 935/31.10.2017 г.

По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба. Касаторът прави изложение на относимата за спора нормативна уредба и твърди, че пазарното поведение на търговеца "Д. Маджаров-2" ЕООД разкрива признаците на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. първо от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Намира за доказани фактическите основания и законовите предпоставки за прилагане на обективираната в заповедта принудителна административна мярка, т. к. като регистриран производител на кисело мляко по БДС 12: 2010 "Д. Маджаров-2" ЕООД произвежда и разпространява българско кисело мляко по стандарта в кофички от полипропилен, което е в противоречие с т. 8. 1 от същия, предвиждащ опаковането на българско кисело мляко да се извършва в съдове, произведени от изрично посочени в стандарта материали, предназначени за контакт с храни – полистиренови кофички, стъклени буркани и керамични съдове с вместимост до 1 кг. Изразява несъгласие с извода на съда, че щом пропиленът като вид полимер, макар и невписан изрично в БДС 12: 2010, е одобрен за изработване на опаковки за кисело мляко, предназначени за контакт с храни съгласно националното и европейско законодателство, то тогава не е налице нелоялна търговска практика. Аргументира се, че всички предвидени в стандартите изисквания, включително тези, отнасящи се до производството, част от което е и опаковането на продуктите, са свързани постигането и поддържането на определени свойства и характеристики на конкретния продукт.

Втората група касационни доводи обосновават несъгласието на касатора със заключението на съда за незаконосъобразност на акта поради това, че търговецът е преустановил установената от КЗП заблуждаваща търговска практика. В тази насока се акцентира на превантивния характер на налаганите по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП принудителни административни мерки. В подкрепа на разсъжденията си касаторът цитира съдебна практика на Върховния административен съд. По допълнително изложените в с. з. доводи претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - "Д. Маджаров-2" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Ильо Войвода" № 3, в писмен отговор и в с. з, чрез адв. А. Иванова от САК, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение, по жалба на "Д. Маджаров-2" ЕООД, е отменена Заповед № 935/31.10.2017 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и на нейната администрация и решение на Комисията по т. 15 от Протокол № 29/25.09.2017 г., на дружеството е забранено да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация върху опаковката, че предлаганото за продажба "Българско кисело мляко 3, 6 %" и "Българско кисело мляко 2 %", съответства на БДС 12: 2010, когато материалът, от който е произведена кофичката (част от опаковката) не отговаря на изискванията, разписани в т. 8. 1. от БДС 12: 2010, а именно: опаковането на българско кисело мляко да се извършва в един от трите вида материали – полистирен, стъкло или керамика, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП.

За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че производството пред административния орган е образувано по повод на постъпил сигнал за осъществена към потребителите заблуда, т. к. производител на кисело мляко обозначава предлаганият от него продукт със знак за спазване на БДС 12: 2010, а същевременно е налице отклонение от изискванията на стандарта по отношение на неговото опаковане.

Във връзка с регистрираната жалба е изискана информация от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), която е извършила контролна проверка по прилагането на БДС 12: 2010 при производството на българско кисело мляко. Проверката е установила, че от 31 броя млекопреработвателни предприятия, произвеждащи българско кисело мляко по БДС 12: 2010, при 6 броя предприятия, сред които и "Д. Маджаров-2" ЕООД, е установено използване на опаковки, различни от посочените в стандарта. За констатираните несъответствия по т. 8. 1. от БДС 12: 2010 на млекопреработвателните предприятия, произвеждащи кисело мляко по български стандарти, са издадени и връчени предписания да се използват само посочените в стандарта три вида материали за опаковки - полистирен, стъкло и керамика, които следва да бъдат изпълнени в едномесечен срок.

Конкретно за "Д. Маджаров-2" ЕООД е съставен Констативен протокол № 0037251/03.05.2017 г., а във връзка с установеното използване в производството на българско кисело мляко на опаковки от полипропилен, на дружеството е връченото предписание № 0005066/12.05.2017 г. В него е определен срок за изпълнение - 12.06.2017 г.

БАБХ е уведомила КЗП за резултатите от проверката с писма изх. № 3759-КХ от 26.06.2017 г. и изх. № 4383–КХ от 25.07.2017. В тях посочено, че в млекопреработвателното предприятие "Д. Маджаров-2" ЕООД, с ветеринарен регистрационен номер BG1612009, се произвежда "Българско кисело мляко 3, 6 %" по БДС и "Българско кисело мляко 2 %" по БДС. Надписът, показващ материала, от който е изработена кофичката, се намира на дъното й от външната страна, под формата на релефна щампа с цвета на кофичката. Обозначението се поставя от предприятието, производител на кофички.

След запознаване с документите и материалите, приложени към потребителския сигнал, е изготвена Докладна записка № Ц-03-3169/20.09.2017 г. от главния директор на Главна дирекция "Контрол на пазара" с констатация, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 предложение първо (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП. Прието е, че търговецът "Д. Маджаров-2" ЕООД, чрез предлагането за продажба на "Българско кисело мляко 3, 6 %" по БДС и "Българско кисело мляко 2 %" по БДС, предоставя невярна информация върху опаковката относно съответствието на продукта с БДС 12: 2010, въпреки че материалът, от който е произведена кофичката (част от опаковката), в разрез с изискванията, разписани в т. 8. 1 от Стандарта, е от полипропилен. Преценено е, че поведението на търговеца има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика.

Докладната записка, заедно с преписката по случая, са внесени за обсъждане на заседание на КЗП, в което Комисията е взела решение, че "Д. Маджаров-2" ЕООД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика чрез предоставяне на невярна информация върху опаковката относно съответствието на продукта с БДС 12: 2010 по смисъла на чл. 68д, ал. 1 предл. първо (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП. Решението на колективния орган е обективирано в т. 15 от Протокол № 29 от 25.09.2017 г.

На 31.10.2017 г. е издадена оспорената пред АССГ заповед на председателя на КЗП за забрана на така установената нелоялна търговска практика, в мотивите на която са възпроизведени изводите, обуславящи съставомерност на вмененото на "Д. Маджаров-2" ЕООД нарушение. Посочено е, че продуктът, който се предлага на потребителите е обозначен като "Българско кисело мляко 3, 6 %" по БДС и "Българско кисело мляко 2 %" по БДС. Въз основа на тази информация потребителят прави избор и взема решение за покупка на продукта, при което счита, че избирайки този продукт, ще закупи българско кисело мляко, произведено при спазване на изискванията на БДС 12: 2010. В действителност обаче, поради факта, че материалът, от който е произведена кофичката, не е един от посочените в Стандарта – полистирен, стъкло и керамика, киселото мляко не може да се счете, че е произведено при спазване на изискванията на БДС 12: 2010. Прието е, че в конкретния случай означението "Българско кисело мляко БДС" съставлява невярна информация. В тази насока административният орган се е позовал на констатациите на длъжностните лица от БАБХ за несъответствие на използваните опаковки от полипропилен при производството на българско кисело мляко с изискването на т. 8. 1 от БДС 12. 2010.

Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата нормативна уредба първоинстанционният съд е счел, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При преценката за съответствието му с материалния закон, АССГ е ограничил спора до въпроса предоставя ли търговецът невярна и подвеждаща информация върху опаковката на "Българско кисело мляко 3, 6 %" по БДС и "Българско кисело мляко 2 %" по БДС, при положение, че материалът, от който е произведена кофичката не отговоря на изискванията, разписани в т. 8. 1 от Стандарта.

Според АССГ представените по делото доказателства не установяват състава на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68в ЗЗП. Аргументирал се е, че обозначаването на продукта "Българско кисело мляко" се отнася до характеристиките на самия продукт – кисело мляко по БДС, а не до материала на опаковката му. Приел е, че материалът, от който е произведена част от опаковката, не касае качествата на продукта и не е пряко свързан с насърчаването, продажбата или доставката на кисело мляко с производител "Д. Маджаров-2" ЕООД. Първоинстанционният съд е счел, че твърдяната от органа търговската практика не променя и не е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. При обосноваване на изводите си АССГ се е позовал на приложените по делото протоколи за изпитване, според които киселото мляко като продукт напълно отговаря на изискванията за определянето му като такъв, който съответства на БДС. Отчел е, че БАБХ не е констатирала нарушение на БДС, вследствие на което е обосновал извод, че при предлагането на продукта, производителят "Д. Маджаров-2" ЕООД е действал професионално и компетентно и не е въвел в заблуждение потребителите, нито е повлиял на търговското решение за закупуването му, още повече, че материалът, от който са изработени кофичките е безопасен и разрешен от националното и европейско законодателство.

От съпоставката на общностните и национални разпоредби, уреждащи нелоялните търговски практики, в контекста на приетия от съда преустановителен характер на мярката по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, АССГ е извел допълнителен аргумент в подкрепа на извода си за незаконосъобразност на оспорената заповед. Счел е, че в случаите, когато към датата на разпоредената забрана нелоялната търговска практика е прекратена, цитираната норма не постига целеният резултат, т. к. няма предмет - нарушение, което да бъде прекратявано. В тази насока АССГ се е позовал на представените от жалбоподателя договори за доставка на полимерни опаковки, при което е счел, че към датата на издаване на процесната заповед на председателя на КЗП дружеството е предприело мерки за отстраняване на нарушението.

С тези мотиви първоинстанционният съд е обосновал решаващ извод за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон.

Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 с. з. търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Нормата на чл. 68г, ал. 4 изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. С този текст от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Света от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща и когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В същия смисъл виж Решение № 9111 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. дело № 13076/2010 г., VII о.

В съответствие с цитираната нормативна уредба и при съвкупен анализ на представените по делото писмени доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че пазарното поведение на "Д. Маджаров-2" ЕООД осъществява състава на заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика. Обратният извод на съда е в противоречие с правнозначимите факти, които установяват по несъмнен начин фактическите основания и законовите предпоставки за прилагане на обективираната в Заповед № 935/31.10.2017 г. принудителна административна мярка.

Не е спорно в случая, че "Д. Маджаров-2" ЕООД обозначава и разпространява продукт "Българско кисело мляко", произведен по стандарт БДС 12: 2010, в кофички от полипропилен. Спорът е дали прилаганата от ответника търговска практика е заблуждаваща, предвид установеното несъответствие на този вид материал с изискването на т. 8. 1 от Стандарта, съгласно което опаковането на българско кисело мляко се извършва в полистиренови кофички, стъклени буркани и керамични съдове с вместимост до 1 кг.

Статутът и правната характеристика на българския стандарт са регламентирани със Закона за националната стандартизация (ЗНС), уреждащ осъществяването на дейността по националната стандартизация и реда за създаването, устройството и дейността на Българския институт за стандартизация (БИС). В § 1, т. 1 от ДР на ЗНС се съдържа легална дефиниция на понятието "Стандарт", определяща го като документ, който е съставен чрез общо съгласие и определя за общо и повтарящо се прилагане правила, основни насоки или характеристики за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства. По силата на § 1, т. 2 от ДР на ЗНС, "Български стандарт" представлява стандарт, който е разработен, приет и одобрен от БИС и е общодостъпен.

Нормативната уредба сочи, че българските стандарти, дори и законово установени съгласно ЗНС, са доброволни. Те не са задължителни, поради което всеки търговец по собствена преценка може да избере дали да приведе производството си по съответен стандарт или ще произвежда по собствени технически спецификации. В случай, че търговецът реши да съобрази продукцията си със стандарта, то същият се установява като правило за поведение в търговската практика и търговецът следва да се придържа към изискванията и ограниченията на избрания стандарт.

С оглед гарантиране запазването на качествените характеристики на българското кисело мляко като традиционен български продукт със специфичен микробиологичен и химичен състав, качествени и вкусови характеристики и свойства, е въведен регистрационен режим по отношение на географското означение "Българско кисело мляко" и е приет стандарт за производството му. Последният действащ стандарт е БДС 12: 2010 "Българско кисело мляко", одобрен от изпълнителния директор на БИС и действащ от 15.07.2010 г. Стандартът въвежда специални изисквания и ограничения, които се отнасят до всички аспекти на производството на българско кисело мляко, включително и по отношение на вида, материала и вместимостта на опаковките, в които продуктът се произвежда и разпространява.

Видно от съдържанието на БДС 12: 2010, достъпен на електронен адрес - http: //i. dir. bg/bds/BDS_12_2010. pdf, за да е осъществен продуктът "Българско кисело мляко" е необходимо да са спазени две групи изисквания: 1) към суровините и материалите и 2) към готовия продукт.

В първата група са включени: сурово краве, овче, биволско, козе мляко или смесено мляко; обезмаслено мляко; млечна сметана; симбиотична закваска, произведена в България от щамове Lactobacillus delbrueckii ssp. bulgaricus и Streptococcus thermophiles; вода за пиене; опаковки от полимерни материали, предназначени за контакт с храни съгласно изискванията на националните нормативни актове; стъклени и керамични съдове, предназначени за контакт с храни, съгласно изискванията на нормативните актове (т. 4.1.1. – 4.1.7).

Втората група касаят определени органолептични, физикохимични и микробиологични показатели, посочени в таблици 1 и 2 от БДС 12: 2010.

Част от тези изисквания е и обективираното в т. 8. 1. от Стандарта условие опаковането на българско кисело мляко да се извършва в съдове, произведени от материали, предназначени за контакт с храни, както следва:

• полистиренови кофички с вместимост до 1 кг.;

• стъклени буркани с вместимост до 1 кг.;

• керамични съдове с вместимост до 1 кг.

Цитираните правила ясно показват, че видът на опаковката е от значение за качествените характеристики на готовия продукт. Доказателство за това е както изричното му конкретизиране в т. 8. 1., така и обстоятелството, че при оценяването на съответствието на продукта с изискванията на стандарта се отчитат и данните от входящия контрол на опаковките, включващ и оценка за съответствие на опаковката, в която продуктът се предлага на потребителите. Това разбиране е в съответствие и с предвидени в европейското законодателство строги изисквания по отношение на материалите и предметите, предназначени за контакт с храни и в частност по отношение на опаковките за храните - Регламент (ЕС) № 10/2011 на Комисията от 14 януари 2011 година относно материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни, РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1183/2012 на Комисията от 30 ноември 2012 година за изменение и поправка на Регламент (ЕС) № 10/2011 относно материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни, Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО. Целта на изброените общностни актове е при производството на хранителни продукти да се използват само материали, по отношение на които е гарантирано, че са безопасни и не предизвикват промяна в състава, в качествените и органолептичните характеристики на храните.

На национално ниво тези изисквания са въведени със Закона за храните, Наредба № 2 от 23.01.2018 г. за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни, която въвежда изискванията на Директива 2008/39/ЕО за изменение на Директива 2002/72/ЕО относно материали и предмети от пластмаси, предназначени за контакт с храните, както и Наредба № 3 от 4.06.2007 г. за специфичните изисквания към материалите и предметите, различни от пластмаси, предназначени за контакт с храни.

При направения преглед на съдържанието на БДС 12: 2010 настоящият съдебен състав споделя тезата на касатора за липса на противоречие в предвижданията на т. 4.1.6 и т. 8. 1 от Стандарта. Докато т. 4.1.6 съдържа принципното условие опаковките от полимерни материали да са предназначени за контакт с храни съгласно изискванията на националните стандарти – Наредба № 2 от 23.01.2018 г., Наредба № 3 от 4.06.2.0007 г., Наредбата за опаковки и отпадъци от опаковки и Закона за храните, то т. 8. 1 конкретизира материала, от който следва да са изработени кофичките, така че качествените характеристики на продукта да съответстват на посочените в таблица 1 и 2 от Стандарта. Въпросните изисквания се намират в съотношение на общи (т. 4.1.6) към специални (т. 8. 1). След като "Д. Маджаров-2" ЕООД е решил да произвежда българско кисело мляко по БДС 12: 2010, то той трябва да приеме този стандарт изцяло и да се съобрази с всяка негова разпоредба и изискване. Ако счита, че е ограничен в дейността си от избрания стандарт, търговецът не следва да го нарушава, а да прекрати използването и позоваването му.

Неправилен е изводът на съда за липса на нарушение, обоснован от принципната допустимост в производството на кисело мляко да се използват кофички от полипропилен. Недопустимо е подобно разширително тълкуване на разпоредбите от БДС 12: 2010, т. к. предвидени в него изисквания, включително тези, отнасящи се до производството (част от което е опаковането на продуктите и съответно материалите, от които са изработени техните опаковки), са свързани с постигането и поддържането на точно определени свойства и характеристики на конкретния продукт. Поради това всяка промяна по отношение на включени в стандарта изисквания не би следвало да е самоволна, а в резултат на отмяна или промяна на стандарта в тази му част, при спазване на съответната процедура, която се явява и гаранция за самия стандарт.

Изложеното сочи наличие на осъществена от "Д. Маджаров-2" ЕООД нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП. При изричното изискване на т. 8. 1 от БДС 12: 2010 опаковането на българско кисело мляко да се извършва в полистиренови кофички, стъклени буркани или керамични съдове с вместимост до 1 кг., и с оглед безспорно установените факти, че търговецът обозначава и разпространява продукт "Българско кисело мляко" като произведен по БДС 12: 2010 в полипропиленови опаковки, председателят на КЗП обосновано е счел, че посредством установеното пазарно поведение търговецът е упражнил заблуждаваща търговска практика по смисъла на цитираната законова разпоредба. Този извод, както се посочи, не се променя от подзаконовите актове, регламентиращи изискванията към материалите и предметите, предназначени за контакт с храни. В случая от съществено значение е, че жалбоподателят маркира върху опаковката на продукта си знак за спазване на стандарт БДС 12: 2010, което внушава на потребителите, че въпросните стоки – "Българско кисело мляко 3, 6 %" и "Българско кисело мляко 3, 6 %" съответстват на посочения стандарт. Същевременно същият не е спазен от гледна точка на изискването за неговото опаковане. Така разпространяван, продуктът се възприема като отговарящ по органолептични, физикохимични и микробиологични показатели и характеристики на БДС 12: 2010, каквито обаче не е доказано, че притежава, след като е опакован в полипропиленови кофички. По този начин реално се променя или е възможно да се промени икономическото поведение на средния потребител. Заключението за съзнателно разпространение на невярна информация, което би могло да промени икономическото поведение на потребителите се подкрепя от доказателствата по делото и коректно установените въз основа на тях релевантни за спора юридически факти.

Правните изводи на съда, обосновани от характера на приложената принудителна административна мярка са в противоречие с трайна съдебната практика на ВАС по въпроса за двояката й функция – както да преустанови извършването на конкретна нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще нейното прилагането. В разпоредителната част на заповедта ясно е формулирана волята на органа, а именно дружеството да не прилага описаната нелоялна заблуждаваща търговска практика. Придавайки й по този начин превантивен ефект, с цел защита на потребителите, органът поставя обща забрана за продължаване на описаното противоправно поведение, мотивите за което се съдържат в административния акт. Ето защо преустановяването му към датата на издаване на заповедта е правноирелевантно.

Изложеното сочи, че с поведението си "Д. Маджаров-2" ЕООД е осъществило състава на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, за което правилно е ангажирана отговорността му. Оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, а като е достигнал до обратния извод, АССГ е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени, като вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед № 935/31.10.2017 г. на председателя на КЗП.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, такива следва да се присъдят в полза на КЗП в общ размер на 200 (двеста) лева за двете съдебни инстанции, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданско-процесуалния кодекс, вр. чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-о и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,