Решение № 2753 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 481/2021 г.

Решение № 2753 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 481/2021 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Атаджанов, гражданин на Туркменистан, чрез адвокат А. Василева, срещу решение № 6120 от 6.11.2020 г. по адм. дело № 8882/2020 г. на Административен съд София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 1869 от 19.08.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение –– отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон. Счита за обоснован извода на съда, че по отношение на Р. Атаджанов не са налице фактически и правни основания за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Р. Атаджанов, гражданин на Туркменстан, срещу решение № 1869 от 19.08.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възражението му е, че в нарушение на административнопроизводствените правила, органът е игнорирал изложените причини за напускане на страната. Твърди още, че неправилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както и че не са посочени източниците, от които органът черпи информация за ситуацията в Туркменистан. Административният съд е събрал преписката и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за по-добър живот. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставянето му. От представените справки относно обстановката в Туркменистан и Турция и бежанската история е счел, че за лицето не е налице заплаха за живота му. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на две интервюта, съответно на 27.05.2020 г. и на 18.06.2020 г., както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Дори и не твърди, че са му отправяни заплахи, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Видно от справката, жалбоподателят е гражданин на Туркменистан, вероизповедание – [вероизповедание], семейно положение – разведен, нечленуващ в политически партии, не е влизал във взаимодействия с политически, религиозни, терористични или паравоенни организации. Сам заявява, че е завършил висше образование в Туркменистан и от 1997 г. до 2002 г. е работил в държавната данъчна служба като началник на икономически отдел и се занимавал с извършване на данъчни проверки. Заявява, че през 2002 г. извършил данъчна проверка на автобаза, вследствие на което го обвинили и осъдили на 7 години лишаване от свобода за подкуп. След три години бил освободен предсрочно от затвора за добро поведение, след което отново започнал работа на държавна служба, като инженер в градската телефонна станция, където работил от 2004 г. до 2005 г. През 2005 г. отново бил арестуван от властите и осъден за присвояване на държавна собственост в особено големи размери на 13 години лишаване от свобода. Твърди, че е излежал само две години, след което бил помилван от туркменистанския президент. Съдът внимателно е анализирал информацията, предоставена от него при двете интервюта, както и събраните данни за ситуацията в Туркменистан и напълно мотивирано я е оценил, като недостоверна. Едновременно с това е развил при условията на алтернативност и доводи, че дори тя да е вярна, сама по себе си не може да доведе до извод за наличие на причини за предоставяне на статут, визирани в чл. 8 ЗУБ. Акцентирал е и на изложените от жалбоподателя икономически причини за напускане на страната му по произход. Към тези мотиви, настоящата съдебна инстанция добавя още и факта, че той е напуснал свободно Туркменистан със самолетен полет и валиден задграничен паспорт и се е установил в Турция, където имал адресна регистрация и разрешение за пребиваване в страната, периодично подновявани от властите. Чужденецът заявява, че през 2019 г. бил задържан в затвор в Турция, тъй като бил осъден на три години лишаване от свобода, но не разбрал причината за осъждането му. Посочил е, че в Турция няма перспектива за нормален живот, поради което избягал от затвора от отворен тип и преминал нелегално границата на България. Това е още едно свидетелство, че жалбоподателят е икономически мигрант, както и че е подал молбата за закрила едва след 13 години пребиваване в Турция и след бягството му от затвора. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са обосновани. Правилни са и изводите на съда, че в конкретния случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обосновано съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя е приел, че липсват доказателства, той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му, като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът погрешно е преценил, че ситуацията в Туркменистан е пълно и вярно изяснена, предвид представените по делото справки. В рамките на административното и съдебното производство са представени справки за общото положение в Туркменистан и Турция. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Съдът внимателно е описал състоянието в двете страни, като на тази база е изследвал доколко то засяга жалбоподателя. Изложените в тази връзка мотиви, че обстановката в Туркменистан не достига до границите на въоръжен конфликт, е напълно обоснован. В настоящото производство са представени справки за общото положение в Туркменистан от 15.10.2020 г. и за Турция от 27.01.2021 г. От прочита на справката за страната на произход на чужденеца става ясно, че констатираните репресии са насочени основно срещу независимите религиозни дейности, като лицата, обвинени в криминални религиозни престъпления, могат да бъдат съдени в съдилища от затворен режим, където присъдите остават тайни, както и срещу противници на военната служба по съвест. Жалбоподателят не попада в нито една от тези групи още повече, че по негови данни е освободен от военна служба. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение