Решение № 1480 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2013 г.

Решение № 1480 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Лактис" ЕООД, гр. Бяла, ЕИК 117670554, представлявано от адв. Стоев, и от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП) против решение 708/20.03.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2573/2012 г. "Лактис" ЕООД обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон и е необосновано. Моли за отмяната на решението в тази част. Касаторът ДД "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 181105134/20.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Варна, в частта, потвърдена с Решение № 309/13.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - Варна, и с която е отказал правото на приспадане на данъчен кредит за период м. 05.2011 г. лв. по фактура № 0...816/30.05.2011 г., издадени от "Да Бис" ЕООД и са определени задължения по ДДС в размер 17 160.86 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното. Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество, и двете са неоснователни. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 181105134/20.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Варна, в частта, потвърдена с Решение № 309/13.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - Варна. В мотивите си съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт се явява незаконосъобразен в частта, досежно фактури издадени от "Да Бис" ЕООД с предмет на доставка - оборудване и обзавеждане за баня, санитарни аксесоари и др. Прието е, че в хода на производството пред административния орган и съда е установено придобиване на стоките от страна на прекия доставчик и предаването им на получателя. Според извършената съдебно-счетоводна експертиза /СЧЕ/, фактурата е включена в дневника за покупките за д. п. 05.2011 г., материалите са отразени в сметка 3029, и част от тях са налични към 31.12.2012. Изложени са мотиви, че съгласно практиката на Съда на ЕС, обстоятелството, че стоки, придобити за целите на икономическата дейност, които не се ползват веднага за тази дейност, по принцип не могат да поставят под въпрос правото на приспадане на заплатения по получените доставки ДДС. Според първостепенния съд правилно е отказано правото на данъчен кредит по декларираната ВОД до румънското дружество Kanarias Equipment S. R. L. като не са изпълнени всички условия на чл. 45 от ППЗДДС в вр. с чл. 53 от ЗДДС. По отношение на доставките извършени от "Мегаинвест" ЕООД, "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД и "Агалега" ЕООД, първостепенният съд е потвърдил издадения РА като е приел, че ревизираното дружество не е представило достатъчно доказателства за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Изложени са мотиви, че от събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се установи по безспорен начин действителното прехвърляне на собствеността на фактурираните стоки, респективно настъпването на данъчно събитие. По жалбата на "Лактис" ЕООД против отхвърлителната част на решението. Оплакванията, свързани с тази жалба, са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение споделя мотивите на първоинстанционният съд по отношение на декларираната ВОД до румънското дружество Kanarias Equipment S. R. L. Правилно съдът е приел, че от всички представени доказателства във връзка с тази доставка, не може да се установи по безспорен начин, че стоката е напуснала страната и е достигнала до румънското дружество. Законовите предпоставки за признаване на ВОД са следните: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ДДС в Р България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Съдът е обсъдил приетите по делото ЧМР и писмено потвърждение за получаване на стоката, като е отчел липсата на съществени реквизити в съдържанието им - липса на място на предаване на стоката и на изпращач в товарителницата, липсата на получател - представител на получателя и дата на получаване в потвърждението. Установената презумпция по чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно която товарителницата, до доказване на противното удостоверява условията на договора и получаването на стоката е оборена от събраните доказателствата. Видно от представените документи - износна бележка, съпроводителен лист, потвърждение за получаване на стоката от 29.02.2011 г., ЧМР и платежен документ за банков превод, не може да се установи дали декларираната ВОД е реално изпълнена. Правилни са изводите на първоинстанциония съд, че представеното потвърждение за получаване на стоката не може да бъде прието за безспорно доказателство, тъй като лицето което го е подписало не е представило никакви доказателства за своята представителна власт. Датата, поставена на потвърждението - 29.02.2011 г., също не може да бъде приета за достоверна поради факта, че годината не е високосна и месец февруари 2011 г. има само 28 дни. Също така липсата на доказателства за предаване на стоките по фактурите на превозвача, а именно опаковъчни листи, приемно-предавателни протоколи и други, като и липсата на посочено място на натоварване на стоката и положен нечетлив подпис на изпращача водят до извод, че декларираната ВОД не е изпълнена. Допълнително получената информация от проверката по линия на Регламент № 1798/2003/ЕС, според която регистрираният адрес на дружеството не съществува и противоречивите данни получени от обясненията на представител на ревизираното дружество и Митница Русе относно датите на преминаване на транспортните средства свидетелстват, че фактурираната доставка няма характер на ВОД. Неоснователни са доводите на дружеството, че съгласно чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в тежест на данъчните органи е да установят, че адресът на румънското дружество съконтрагент е с несъществуващ адрес. Информацията получена по линията на Регламент № 1798/2003/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената добавената стойност е официален документ и правилно първоинстанционият съд е приобщил и ценил в съответствие с чл. 171 от АПК. С оглед на гореизложеното настоящият състав на ВАС, Осмо отделение смята, че изводите за правилно отказан данъчен кредит по инвойс фактура № 1059/28.02.2011 г., издадена от касатора на Kanarias Equipment C. R. L. за ВОД на 2880 кг деликатесно сирене са обосновани и съобразени с материалния закон /чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и чл. 45, ал. 1, т. 2 от ППЗДДС/, предвид фактическите установявания за липса на документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Румъния. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Мегаинвест" ЕООД, "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД и "Агалега" ЕООД. От събраните в хода на делото доказателства и във връзка с оплакванията на ревизираното дружество, първостепенният съд е изложил правни изводи за материалната законосъобразност на акта в тази част. Видно от всички представени доказателства, съдът е потвърдил обжалвания РА поради липса на данъчно събитие по всяка една фактурите. В тази насока съдът е направил коректен анализ на всяка една от тях, съобразил е всички относими обстоятелства, и правилно е достигнал до извод, че по фактурираните доставки на стоки не са реално изпълнени. Несонователни с доводите изложени в касационната жалба, че в тежест на органите на приходната администрация е да докажат отрицателният факт - липса на реална доставка. Правилно, първоинстанционият съд е посочил, че съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, ревизираното дружество следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и 69 от ЗДДС. В хода на производството жалбоподателя не е представил достатъчно убедителни доказателства, които да докажат произхода на стоката, транспортирането й и предаването на жалбоподателя. При наличие на множество несъответствия относно транспортирането на стоката, съхранението й, както и мястото на предаване, основателно първоинстанционния съд е приел, че не може да се установи безспорно прехвърлянето на собствеността на фактурираните стоки, респективно настъпването на данъчното събитие. Реалното извършване на облагаема доставка е основно законово изискване за възникване правото на данъчен кредит, съдържащо се в понятието за данъчен кредит. В конкретния казус поради непредставянето на доказателства за реалност на доставките, не е налице възникнало данъчно събитие. Тъй като процесните фактури обективират неправомерно начислен данък, на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" против отменителната част на решението: Жалбата е неоснователна. Видно от събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, дружеството е представило всички необходими документи за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че по отношение на фактура № 0...816/30.05.2011 г. издадена от "Да Бис" ЕООД с предмет на доставка "стоки по спецификация" и ДДС в размер на 17 160.86 лв., е установено придобиването на стоките от страна на прекия доставчик, предаването им на получателя, както и материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. От приетото и неоспорено от страните заключение по извършената СЧЕ е видно, че фактурата е включена в дневника за покупките през д. п. 05.2011 г., и материалите са осчетоводени по сметка 302 9. Също така е установено, че част от тях са използвани, и по счетоводни данни останалата част е все още налична към 31.12.2012 г. При така установената фактическа обстановка, административният съд е направил обоснован извод, че фактурираните доставки са реално изпълнени. Неоснователни са доводите изложени в тази касационна жалба, които административният съд вече е обсъдил в своето решение относно декларираната дейност от ревизираното дружество и липсата на активи, в които могат да бъдат вложени фактурираните стоки. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че съгласно практиката на Съда на ЕС, стоки придобити за целите на икономическата дейност, които не се използват веднага за тази дейност, не могат да поставят под въпрос правото на приспадане на заплатения по получени доставки ДДС. Независимо, че основната дейност на дружеството е производство на млечни продукти, а придобитите материали по процесните фактури са оборудване и обзавеждане на баня, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано поради факта, че по този начин би бил нарушен неутралитетът на данъка и би поставил в неизгодно икономическо положение търговски субекти, които придобиват дадена стока, с която не са търгували преди. В тази връзка следва да се отбележи, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на делото разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,