Решение № 208 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13182/2016 г.

Решение № 208 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13182/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М. П. против решение № 511 от 11.10.2016 г. по адм. дело № 386/2016 г. на Административен съд - М., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-11-44/15.07.2016 г. на директора на Териториално поделение на националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - М., с което е потвърдено разпореждане № 5001213308/30.05.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е изменен размера на отпусната на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно осигурителният му стаж като инструктор - преподавател по кормилна практика в СПТУ по автотранспорт не е зачетен като такъв от втора категория. Моли решението на съда да бъде отменено. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - М. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - М. е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ- М.. Правилно е заключението, че административният акт е постановен от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, след като съгласно чл. 35 и чл. 36 АПК са събрани необходимите доказателства и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Изводът на съдебния състав за съответствие на оспореното решение на директора на ТП на НОИ- М. с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. Установено, че на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 24.09.2015 г. С последващи заявления същият прави искане осигурителният му стаж за периода 1979 - 1986 г. да бъде преразгледан и зачетен като такъв от втора категория и на тази база да бъде изменен размера на отпуснатата му пенсия. След проверка при осигурителя "Автотранс" АД, гр. М. и преценка на представените по пенсионната преписка доказателства пенсионният орган установява, че осигурителният стаж през периода 20.03.1979 г. - 31.12.1986 г., през който жалбоподателят е учител по управление на автомобили кат. "С", " Д" и "Е" в СПТУ по автотранспорт в гр. М., е такъв от трета категория, а от втора категория е само стажът за времето от 15.01.1979 г. до 03.03.1979 г., когато жалбоподателят полага труд като инструктор по кормилна практика за категории "Д" и "Е". На тази база с разпореждане от 30.05.2016 г. органът приема, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж 45 години, 07 месеца и 6 дни, от които 00 години, 02 месеца и 11 дни е при условията на втора категория, а останалият стаж е от трета категория и изменя размера на отпусната лична пенсия. Това разпореждане е оспорено пред директора на ТП на НОИ- М. и е потвърдено с решението, предмет на оспорване в настоящото производство. При тези факти правилно първоинстанционният съдебен състав приема, че осигурителният стаж на жалбоподателя за периода 20.03.1979 г. - 31.12.1986 г. не съответства по вредност и тежест на такъв от втора категория. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. В конкретния случай полаганият от жалбоподателя труд през посочения по- горе период не попада в хипотезата на чл. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм.), която включва във втора категория труда на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. В случая аргументирано и при правилно приложение на разпоредбата на чл. 67 от ПКТП (отм.) първоинстанционният съд приема, че полаганият от Пелов труд като учител по теория и практика по управление на автомобили не съответства по вредност и тежест на този на водачите на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми, тъй като не се установява преподавателска дейност на жалбоподателя да изисква същата продължителност и ежедневно, интензивно натоварване. Ето защо като приема, че не са налице основания осигурителният стаж на жалбоподателя през посочения период да бъде зачетен като такъв от втора категория и отхвърля жалбата против акта на директора на ТП на НОИ- М., съставът на административния съд постановява в решение в съответствие с материалния закон. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че решението на Административен съд - М. е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,