Решение № 5452 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16204/2009 г.

Решение № 5452 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16204/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Шелф Газ" ООД гр. Русе, представлявано от Румен Атанасов срещу решението от 1.07.2009 г. по адм. д. № 8/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания ДРА, потвърден с Решение № 495/27.06.2005 г. на директор на РДД Варна. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и моли да се отмени. Ответникът - Директор на Дирекция " ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не е взел нито писмено, нито устно становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна, по изложените в съдебно заседание съображения. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, но е неоснователна. Обжалваното решение от ВОС е повторно постановено - след отменително решение на ВАС - първо отделение по адм. д. № 10221/2008 г. е отменено първоначалното решение на ВОС и делото е върнато на съда за ново разглеждане от друг състав. В изпълнение указанията на ВАС в отменителното решение, при повторното разглеждане на делото от ВОС е назначена и приета ССЕ, която обсъдена в съвкупност с изслушаната отново СТЕ /назначена при първоначалното разглеждане на делото/ е мотивирала ВОС при повторното му разглеждане да приеме от правна страна, че процесните бетонни вани представляват "съоръжение", тъй като са със сравнително дълготраен живот и извършените разходи по процесните фактури № № 118 и 119 водят до увеличение на отчетната стойност на актива, т. е. са ДМА и не следва да се третират като текущи разходи. От което пък съдът е приел, че процесните фактури е следвало да се осчетоводят като ДМА, което не е извършено от жалбоподателя и води до нередовност на воденото от него счетоводство, рефлектиращо върху начисления размер на амортизация, вместо 4%, начислени неправилно от жалбоподателя 20 %. Или ВОС е приел, че процесните бетонни вани като "съоръжения" е следвало да се заведат в категория I, а не в категория IV - "Всички останали амортиризуеми активи", с оглед правилното установяване на облагаемата печалба за данъчни цели, съгласно чл. 22, ал. 1 ЗКПО (отм.), което като не е сторено, то на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) правилно е преобразуван финансовият резултат на ДЗЛ, което не е доказало документално разходите в размер на 10520 лв. по реда на нормативните актове. По отношение пункт 2 и 3 от жалбата му - преобразуван финансов резултат за 2001 г. и 2002 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 21 ЗКПО (отм.), съдът отново чрез СТЕ и ССЕ е приел, че извършените ремонтни дейности са такива на ДМА и е следвало да се отнесат към ремонт по сметка 204, "машини и съоръжения", тъй като помпата е неразделна част от оборудването на газостанцията, респ. на резервоарите - помпата ги обслужва, а не обслужва сградата, по която също са извършени ремонти - ремонт на дограма, пребоядисване и др. В резултат на това е приел за правилен извода на данъчните за увеличение на финансовия резултат за тези периоди с временната положителна разлика между сумата на амортизационните квоти, определени съгласно чл. 20 от ЗСч (отм.) и данъчно-признатият размер на амортизациите на активите на предприятието като цяло, като амортизационните норми не следва да превишават 4 %. Постановеното решение е законосъобразно. Спорният фактически въпрос в случая се е свеждал единствено до характера на газостанцията - дали е съоръжение или оборудване, а оттам пък каква е амортизационната норма по чл. 22, ал. 1 и 2 ЗКПО (отм.), съгласно който размерът на амортизациите се установява по категория активи, като се прилага систематично-линейния метод. Безспорно, чрез двете експертизи е установено, че газостанцията е "съоръжение" и от инженерна и от техническа гледна точка, а не оборудване, защото бетонните вани са със сравнително дълготраен живот, поради което и амортизацията и е като на ДМА. При това бетонните вани е следвало да бъдат заведени в категория I - чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗКПО (отм.), а не в категория IV, от което пък на основание чл. 20 от ЗСч. във връзка с Единния класификатор на основните средства, определящ бетонните резервоари за газ за класифициране в група съоръжения, размерът на начислената амортизация възлиза на 4 %. От това ВОС правилно е приел, че законосъобразно е преобразуван на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) финансовият резултат, защото ДЗЛ не е доказало произхода на разходите, възлизащи общо на 10520 лв. по процесните ф-ри - 118, 119 и 132, всичките от 2000 г. По отношение увеличения финансов резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 21 и т. 24 ЗКПО (отм.) за 2001 г. и 2002 г., съдът законосъобразно чрез закл. на СТЕ и ССЕ също е приел, че извършените ремонтни работи са на ДМА, защото се касае се до ремонт на "машини и съоръжения" - помпата е неразделна част от оборудването на газостанцията и по-точно на резервоарите, поради което не се касае до ремонтни работи на сградата. От този правилен фактически извод е изведен и посоченият правен извод, свеждащ се до това, че амортизационните норми за данъчно признатия размер на амортизациите на активите на предприятието като цяло не следва да превишават 4 % - чл. 20 ЗСч. във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.). В резултат на това увеличението на финансовия резултат на основание действащия за периода чл. 23, ал. 2, т. 21 /за 2001 г./ и на основание т. 24 ЗКПО (отм.) за 2002 г. по фактурите с доставка "ремонт на помпа за газ и ремонт на газоразрядна колонка" е законосъобразно, както правилно е приел ВОС. При тези съображения обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,