Решение № 5655 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7326/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Михов, от гр. София против решение 1884 / 23.03.2023 г. по адм. дело 3464 / 2022 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68 и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради неизясняване на релевантни за спора факти и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София град, чрез юрисконсулт Петрова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение 1884 / 23.03.2023 г. по адм. дело 3464 / 2022 г. Административен съд София град е отхвърлил оспорването по жалба на М. Симов, от гр. София срещу решение 2153-21-88 / 25.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/272 / 26.11.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Решението е правилно.

По делото е установено, че със заявление с вх. 2113-21-919/22.02.2021 г. жалбоподателят М. Симов е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) при условията на чл. 69б КСО като е приложил документи, удостоверяващи необходимия му стаж и категория труд, съгласно изискванията на чл. 40 от НПОС.

Към момента на подаване на заявлението жалбоподателят е имал навършени [възраст].

От заявения осигурителен стаж, пенсионните органи са зачели 5 години, 11 месеца и 21 дни от трета категория труд.

Спорен между страните е останал осигурителният стаж за периодите:

• 01.03.1976 г. 30.09.1977 г. и 01.11.1979 г. 01.03.1980 г. на длъжност водач рингова пещ в АПК Средец София, керамичен цех клон Симеоново;

• 01.06.1981 г. 01.03.1984 г. и 17.06.1988 г. 20.11.1989 г. в СМК Бобов дол гр. Бобов дол на длъжност пещар, рингова пещ

• 22.11.1989 г. 07.09.1998 г. в Агропромстрой кл. Симеоново, гр. София на длъжност пещар в рингова пещ ;

• 14.09.1998 г. 22.12.1998 г. в Предприятие за ремонт и строителство кл. Лозенец на длъжност пазач ;

-01.08.1986 г. 06.03.1988 г. в СП Бузлуджа гр. София

Спорният осигурителен стаж не е зачетен от пенсионните органи поради нередовности и несъответствия на представените документи с първичната документация на осигурителите, а за последния от посочените позиции поради нередовно заверена трудова книжка.

За първите два периода в АПК Средец , гр. София органите на НОИ са установили, че издадените удостоверения за осигурителен стаж са били изготвени след закриването на осигурителя. Наред с това е установено, че за процесните периоди жалбоподателят не фигурира в първичната документация на АПК Средец съхранявана в отдел Обединен осигурителен архив на НОИ.

За периодите в СМК Бобов дол гр. Бобов дол е налице разминаване в заеманата длъжност между заявената от жалбоподателя и УП- обр.. Последният установява, че Симов е работил като миньор в рудник Бабино . Съдържащите се в трудовата книжка данни са заверени с размазани и неясни печати като липсват основни реквизити, свързани с продължителността на осигурителния стаж. Установено е също, че за процесните периоди жалбоподателят не фигурира в първичната документация на СМК Бобов дол гр. Бобов дол, съхранявана в отдел Обединен осигурителен архив на НОИ.

За периода в Агропромстрой кл. Симеоново, гр. София в трудовата книжка е вписано, че трудът е от първа категория по т.4а, б. и от ПКТП (отм.), което не съответства на отразената в нея дейност, съобразявайки, че от първа категория е само труда на водачи, редачи и пекари на рингови пещи в керамичната промишленост, но не и труда на пещар в рингова пещ в строителството. Налице са и непълноти в обр. УП-2 37 / 16.09.1998 г., удостоверяващ осигурителния доход на лицето. Липсват подадени данни до Регистъра на осигурените лица на Националния осигурителен институт за осигурителния стаж и доход за периода след 01.01.1997 г.

За периода в Предприятие за ремонт и строителство кл. Лозенец е налице нередовна заверка на представената трудова книжка, тъй като е удостоверен осигурителен стаж след прекратяване на осигурителя.

Отчитайки изложените обстоятелства, обосновани са изводите на административния съд, че за процесните периоди не са представени годни доказателства, които да установят наличието на спорните периоди осигурителен стаж и законосъобразно същият не е бил зачетен от пенсионните органи.

Съгласно чл. 69б КСО лицата, които са работили съответно 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на посочената възраст за периода след 31 декември 2015 г. Правото се придобива при кумулативното наличие и на двете основания осигурителен стаж и възраст, като в случая първото от тях не е налично за жалбоподателя.

Съгласно чл. 68, ал.1-2 КСО право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 64 години и 04 месеца от мъжете и наличие на осигурителен стаж 39 години.

Съгласно чл. 68, ал.3 КСО право на пенсия през 2021 г. се придобива при навършване на възраст 66 години и 08 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Жалбоподателят не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 68 КСО за 2021 г., тъй като не притежава минимално изискуемите осигурителен стаж и възраст за пенсиониране.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение