Решение № 1016 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14326/2018 г.

Решение № 1016 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14326/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Р. Стайков, С. Георгиева, Н. Начев, Т. Чилингирян, С. Ованасян и Д. Влаева са подали касационна жалба срещу решение № 1715/25.07.2018 г. по адм. дело № 3212/2017 г. по описа на Административния съд-Пловдив, с което са отхвърлени жалбите на Б. Христев, К. Атанасова, Г. Зисов, Х. Поппалов, Л. Тиберова, Е. Тиберов, Е. Тиберов, Т. Вутов, В. Гюлева, "Хостелгруп" ЕООД със седалище и адрес на управление Пловдив, "Аполон БХ" ЕООД със седалище и адрес на управление Пловдив, "Кънекшън БГ" ООД със седалище и адрес на управление Пловдив, Сдружение с дейност в частна полза "Сдружение на собствениците, живущите, работещите и инвеститорите в Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив" със седалище Пловдив срещу заповед № 170 A-2707/30.10.2017 г. на кмета на община Пловдив. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени заповедта и се присъдят направените разноски. Решението е обжалвано и от малолетния М. С. чрез неговия баща и законен представител Х. Симитчиев. Касационната жалба е оставена без разглеждане поради просрочие с определение от 23.10.2019 г., което е влязло в сила. Кметът на община Пловдив е поискал отхвърлянето на жалбата. Ответниците Б. Христев, К. Атанасова, Г. Зисов, Х. Поппалов, Л. Тиберова, Е. Тиберов, Е. Тиберов, Т. Вутов, В. Гюлева, "Хостелгруп" ЕООД със седалище и адрес на управление Пловдив, "Аполон БХ" ЕООД със седалище и адрес на управление Пловдив, "Кънекшън БГ" ООД със седалище и адрес на управление Пловдив, Сдружение с дейност в частна полза "Сдружение на собствениците, живущите, работещите и инвеститорите в Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив"" със седалище Пловдив не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна Производството пред административния съд е образувано по жалбите на Б. Христев, К. Атанасова, Г. Зисов, Х. Поппалов, Л. Тиберова, Е. Тиберов, Е. Тиберов, Т. Вутов, В. Гюлева, "Хостелгруп" ЕООД със седалище и адрес на управление Пловдив, "Аполон БХ" ЕООД със седалище и адрес на управление Пловдив, "Кънекшън БГ" ООД със седалище и адрес на управление Пловдив, Сдружение с дейност в частна полза "Сдружение на собствениците, живущите, работещите и инвеститорите в Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив"" със седалище Пловдив Срещу същата заповед, в частта, в която се изменя т. VII на заповед № 120 А-484/28.02.2012 г. в частта относно т. VII. 8 относно предвиденото издаване на три пропуска на директора на ДГ "Щастие", е подадена жалба от М. С. чрез неговия баща и законен представител Х. Симитчиев. Към оспорването на заповедта са се присъединили Р. Стайков, С. Георгиева, Н. Начев, Т. Чилингирян, С. Ованасян и Д. Влаева. Административният съд приел, че оспорената заповед, издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 5 от Закона за пътищата във връзка с чл. 19 от Наредбата за реда за спирането, престоя и паркирането на пътни превозни средства на територията на град Пловдив и чл. 14, т. 5 от Наредбата за управлението на местните пътища в община Пловдив, представлява общ административен акт. С нея се установявали правила за регулиране на достъпа, движението и паркирането на моторни превозни средства в Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив". Заповедта внасяла изменение в предходно действащи общи административни актове, които не били оспорени. Съдът преценил, че заповедта е издадена от компетентен административен орган. Съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата се изготвяли генерални планове за организация на движението в населени места, като генералният план се разработвал за територия на населеното място или за част от него (чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1). Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 стопанинът на пътя възлагал изработването на генерален план за организация на движението при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, като окончателният проект се одобрявал от кмета на съответната община /район/. Идентични били и разпоредбите на чл. 5 от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на община Пловдив. По делото не били ангажирани доказателства, а и липсвали твърдения, че за територията на община Пловдив има изготвен генерален план за организация на движението. Компетентността на издателя на заповедта следвала и от разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, според която кметът на общината имал правомощия да издава актове във връзка с управлението на пътищата. Административният съд направил извод, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 66-68 от Административнопроцесуалния кодекс. На 22.05.2017 г. на сайта на общината било направено съобщение за обществено обсъждане на проекта на административния акт на 30.05.2017 г. Били публикувани и статии в електронните издания на вестник "Труд и "Пловдив Дир. бг" На 30.05.2017 г. била проведено обществено обсъждане, за което били представени писмени доказателства. Актът съдържал и фактическите и правните основания за издаването му. Спазено било и изискването на чл. 6 АПК, като провомощията на органа били упражнени разумно, добросъвестно и справедливо. Предприетите със заповедта ограничения съответствали на чл. 19 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив. Административният акт не противоречал и целта на закона, изразяваща се в охраняване на културните ценности на архитектурно-историческия резерват. Ограниченията се отнасяли до достъпа движението и паркирането на моторни превозни средства, но не и до достъпа на гражданите. При отсъствието на нарушения при издаването на оспорения административен акт съдът отхвърлил подадените жалби. Касационната инстанция намира, че решението е правилно. Неоснователни са оплакванията за допуснати при постановяването на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е направил пълна проверка на законосъобразността на акта с оглед всички основания за оспорването на акта по чл. 145 АПК и е изложил съображения по оплакванията в жалбите за допуснати при издаването на административния акт нарушения. В тази връзка следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателите имат отношение към съдържанието на предходно издадени, влезли в сила заповеди, които обжалваната заповед допълва и изменя. Именно с тези заповеди са установени правила за организацията на движението в "Старинен Пловдив". Разпорежданията по обжалваната заповед са насочени към изпълнението на вече установените правила. Доводът, че с оспорения акт се въвеждал "нов режим на движение по смисъла на чл. 21 и чл. 24 от Наредба № 2 на Общинския съвет- Пловдив", е несъстоятелен. Заповедта урежда реда за издаването на пропуски за достъп с моторно превозно средство до Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив" от определени категории лица. В протокола на проведеното на 30.01.2018 г. съдебно заседание е отразен пълният текст на правилата, изменени с обжалваната заповед, което ясно илюстрира ограничения обхват на предприетите с нея промени. В същото заседание е коментиран и начина за оповестяване на откриването на производството по издаване на административния акт. От страна на ответника са представени доказателства и е направено искане за ангажирането на нови, които са били събрани в следващото съдебно заседание, проведено на 27.03.2018 г. Въз основа на тези доказателства административният съд е направил извод, че откриването на производството е оповестено освен чрез провеждането на обществено обсъждане и чрез средствата на масова информация, с което са били спазени разпоредбите на чл. 66-69 от Административнопроцесуалния кодекс. При извършената проверка съдът е обсъдил приетите в открито съдебно заседание доказателствата, съдържащи се в административната преписка. В касационната жалба се прави оплакване, че административният съд допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се позовал на обявление за провеждането на обществено обсъждане, направено на сайта на Община Пловдив, което не било събрано като доказателство по делото. Вярно е, че наличието на такова обявление не е било обсъждано в хода на производството с участието на страните. Тъй като става дума за обявление на сайта на Община Пловдив, фактът е общоизвестен и не се нуждае от доказване съгласно чл. 155 ГПК. Съдът обаче е бил длъжен да съобщи на страните за наличието на такава информация. Макар първоинстанционният съд да е съобщил на страните това обстоятелство, допуснатото нарушение не е съществено, тъй като дори да беше спазен чл. 155 ГПК, няма вероятност за друг резултат при решаването на делото. Налице са доказателства, че обсъждането е проведено, а и оповестената на сайта на Община Пловдив информация е била разгласена и чрез други сайтове. Същевременно от съдържанието на съставения протокол за обществено обсъждане е видно, че въпросите, които са били предмет на оспореното административно разпореждане, са били поставени на общественото обсъждане. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд неточно прилагане на материалния закон с позоваване на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата, издадена на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, и чл. 21 от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства, който уреждал забрани за обществено ползване от пътни превозни средства. Този довод на жалбоподателите следва да се сподели, тъй като цитираните от административния съд разпоредби действително не регулират отношения от вида на установените с обжалваната заповед. Вярно е, че и в мотивите на оспорената заповед се прави неточно позоваване на чл. 19 от Закона за пътищата. Законът не се прилага за пътищата в населените места, поради което от цитираната разпоредба не може да се направи извод относно компетентността на издателя на заповедта и нейното материалноправно съответствие, както е приел административният съд. Тези неточности обаче не обосновава противен на направения в решението извод, че кметът на община Пловдив е компетентен да издаде оспорената заповед. Компетентността му се извлича от разпоредбата на чл. 19 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни превозни средства на територията на град Пловдив, приета от Общинския съвет-Пловдив с решение № 14 по протокол № 1 от 19.01.2012 г., както и от законови разпоредби. Съгласно чл. 99, ал. 1 от Закона за движението по пътищата в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Пътищата в населените места са публична общинска собственост. Кметът е изпълнителен орган на провежданата от общинския съвет политика. Както предвижда чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, той организира изпълнението на актовете на общинския съвет. Съгласно чл. 19 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни превозни средства на територията на град Пловдив, на собствениците или ползвателите на моторни превозни средства с адресна регистрация в обхвата на АИР "Старинен Пловдив", се издава пропуск за паркиране по образец само за едно моторно превозно средство. Пропуските се издават, активират, контролират или анулират от кмета на община Пловдив или от упълномощено от него лице. Макар да е направил някои неточни правни изводи, при преценката на компетентността на издателя на заповедта административният съд също се е позовал на чл. 19 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни превозни средства на територията на град Пловдив. Законосъобразен е и направеният от съда извод, че административните разпореждания на кмета на община Пловдив съответстват на приложимите нормативни правила. Като е отхвърлил жалбите като неоснователни, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателите не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд