Решение № 15133 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2009 г.

Решение № 15133 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Младен Петров Младенов срещу Заповед К-2555/ 21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено по инициатива на органа по назначаването служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Разпоредбата противоречи на Конституцията, защото лишава служителите в МВР от правото им на труд. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон, позовава се на ТП № 6/29.10.2007 г. на ВАС. Допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липсва предложение. Уволнението е от длъжност, която не е заемал. Не е преназначен в новата структура. Нарушена е целта на закона. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител, оспорва жалбата като неоснователна. Не е необходимо служителят да има и навършена възраст за пенсиониране, защото това не е изискването на чл. 69 от КСО. Няма нарушение на процесуалните правила, тъй като няма законово задължение за изготвяне на предложение по чл. 268 от ППЗМВР. Неоснователно е твърдението, че е нарушена целта на закона. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото се установява следната фактическа обстановка: Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено със заповед № К-2555/21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи от длъжност "старши преподавател в Центъра за специализация и професионална подготовка гр. Пазарджик, категория "Г"- I-ва степен, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Със същата заповед е наредено да се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР и по чл. 106, ал. 4 от ЗДС. В приложената по делото справка от 13.04.2009 г. за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят е прослужил като държавен служител до 31.12.2003 г. в системата на МВР 23 години, 03 месеца, а в периода след 1.04.2004 г. до 6.04.2009 г. има осигурителен стаж 5 години, 3 месеца и 5 дни. Общият осигурителен стаж е повече от 28 години, всичките прослужени в МВР. Справката не е оспорена от жалбоподателя. От така приетото за установено, Върховният административен съд, III отделение, направи следните правни изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има общо 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. В случая е налице законоустановената предпоставка за освобождаването на жалбоподателя от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Оплакването, че законът противоречи на Конституцията на страната не следва да се обсъжда, защото е в правомощието само на Конституционния съд на РБ да обяви законова норма за противоконституционна. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. В хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не е задължително отправяне на предложение до органа по назначаването от органите по чл. 268а от ППЗМВР, диференцирани за съответните категории служители. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е уволнен от длъжност, която не е заемал. Съгласно пар. 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона - обн. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Нормата е създадена в полза на държавните служители и изразява посочения в чл. 18 от ЗДС принцип на стабилитет на служебното правоотношение, приложим съгласно пар. 1а от ДР на ЗМВР. Затова приемането и влизането в сила на нов ЗМВР не прекратява заварените служебни правоотношения и те се запазват. Само званията и ранговете се премахват и се присъжда категория, съобразно заеманата длъжност, съгласно § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР, като при присъждането на категория по реда на ал. 2 се вземат предвид длъжностите по ал. 2, т. 1 - 6 и приравнените към тях с класификаторите по чл. 115 от Правилника за прилагане на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. Нормата вменява задължение на органа по назначаване да издаде индивидуални заповеди за отделните служители, с които да конкретизира съответната категория, съобразно правилата на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР. Тези заповеди нямат правопораждащо действие по отношение на служебното правоотношение, нито го преобразуват по начин различен от предписания в закона. Ето защо липсата на конкретизираща заповед не следва да се тълкува в ущърб на служителя, но и не следва да се приема като обстоятелство, имащо отношение към съществуването на служебното правоотношение. Заеманата от жалбоподателя длъжност "старши преподавател", категория "Г" е предвидена в т. 9 от Териториални структурни звена и центрове за специализация и професионална подготовка от Класификатор на длъжностите в Министерството на вътрешните работи, одобрен със ЗАПОВЕД № Iз-1077 от 7.07.2006 г. обн., ДВ, бр. 62 от 1.08.2006 г., в сила от 7.07.2006 г., изм. и доп., бр. 78 от 26.09.2006 г., в сила от 30.08.2006 г, както и в т. 31 от р. VIII от "класификатор" на длъжностите в МВР, утвърден със ЗАПОВЕД № Iз-217 от 13.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г. Тя съответства на предвидената за нея категория - "Г". Жалбоподателят не оспорва, че преди издаване на обжалваната заповед е изпълнявал длъжността "старши преподавател", че конкретните права и задължения като държавен служител, които е изпълнявал съответстват функционално на изискванията за тази длъжност. Ето защо заповедта не само формално прекратява служебните му правоотношения от посочената длъжност", но и фактически прекратява изпълняваните от него права и задължения, функционално свързани с длъжност. Видно от доказателствата в преписката, министърът на вътрешните работи не е извършил процесуални действия по образуване на административно производство и уведомяване на служителя за него. Липсва и предложение по чл. 268 от ППЗМВР. Налице е нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от АПК. Съобразно правилото на чл. 25, ал. 3 от АПК, за дата на започване на административното производство следва да се приеме датата на извършване на първото процесуално действие по него, която е 13.04.2009 г., когато е изготвена справката за осигурителния стаж на жалбоподателя. Нарушено е и правилото на чл. 34 от АПК, което рефлектира върху правото на страната да прегледа и да се запознае със събраните в административното производство доказателства, в случая със справката за осигурителния стаж. Същата след изготвянето й и приемането й като доказателство в административното производство, (за което няма съответен акт на органа), не е била връчена на служителя за сведение и не му предоставена възможност за становище по нея чрез обяснения или възражения. Въпреки тези нарушения, с оглед обстоятелството, че истинността на този документ не е оспорена пред съда, т. е. административният орган вярно е установил относимите по спора факти, съдът следва да приеме, че нарушението на административнопроизводствените правила не е съществено, защото не е повлияло върху крайния резултат за правилно приложение на материалния закон. Поради това не е основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на административния акт. Не е налице нарушение на целта на закона. Превратното упражняване на власт е постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства, т. е. постигане на цел, която не съответства на целта на закона. Доколкото противоречието с целта на закона е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен - чл. 146, т. 5 от АПК, то подлежи на доказване в хода на съдебното производство. В конкретния случай не бе доказано достигане на друг целян от ответника резултат, освен посочения в закона, а именно прекратяване на служебното правоотношение с цел пенсиониране на служител, който е придобил право на пенсиониране при условията на чл. 69 от КСО, поради което възражението следва да се приеме за неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение