Решение № 83 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2007 г.

Решение № 83 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2007 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и ГПК (отм.) и чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). О. Д. обжалва и иска да се отмени Решение № 217 от 16.11.2005 г. постановено по възз.д. № 887/2005 г. на Добричкия окръжен съд, в частта, с която е отменено решението на първата инстанция и е постановено ново, с което по отношение на О. е прието, че ищците-наследници на бившите съдружници на "Събирателно дружество О. В. В. и сие" гр. Д. са собственици на дворно място със застроена и незастроена площ от 785 кв. м, нанесено със зелени плътно линии и червен цвят на скица № 2 по заключението на вещото лице Б. И. (неразделна част от съдебното решение), заедно с построената върху него масивна сграда от три дюкянски помещения със застроена площ от 126 кв. м, защрихована с червени щрихи по скица № 2, който имот съставлява бивш имот пл. № 1377 кв. 68 по ДРП на гр. Д. от 1958 г., понастоящем част от парцел IV, пл. № 66 кв. 11 по действащия РП на града и са осъдени да предадат владението на масивната сграда, както и на основание чл. 59 ЗЗД да заплатят обезщетение в размер на сумата 4 175.41 лв. и разноски по делото 2 850 лв. Поддържа се, че в обжалваната част решението на въззивния съд е процесуално недопустимо, респ. неправилно, поради допуснати нарушение на материалния и процесуален закон, основания за отмяна по см. на чл. 218б, б. "б" и б. "в" ГПК (отм.) С втора касационна жалба - Д. П. Д. и К. В. У. са поискали да се отмени Решение № 217 от 16.11.2005 г. постановено по възз.д. № 887/2005 година на Добричкия окръжен съд, в частта с която е оставено в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск да се признае за установено, че ищците са собственици на пристройка със застроена площ от 293.65 кв. м, понастоящем от 310 кв. м построена върху дворно място от 658 кв. м (застроено и незастроено) и да се предаде владението на застроената и незастроена част от имота и постройката от 310 кв. м, изградена върху дворното място, очертана с черни кадастрални граници през т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 на скица № 2, както и в частта по отхвърления иск по чл. 59 ЗЗД за разликата до 6 000 лв. Поддържа се, че в тази обжалвана част решението на въззивния съд е неправилно, постановено при неправилно тълкуване на закона и неправилна преценка на доказателствата по делото, основания за отмяна по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от ответниците по касация. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационните жалби на страните са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържат мотивирано изложение на релевираните доводи и са процесуално допустими, в частта, с която се обжалва решение на въззивен съд по уважените и отхвърлени искове за собственост по чл. 108 ЗС. Касационната жалба на Д. Д. и К. У., в частта, с която се обжалва въззивното решение на окръжния съд по отхвърления частичен иск за разликата над 4 175 лв. до заявения размер от 6 000 лв. (10 % от дължима сума общо от 60 000 лв.) за времето 23.03.1995 г. до 23.03.2000 г., на основание чл. 59 ЗЗД, обезщетение за събираните от О., без основание, граждански плодове, заявен от 18-те ищците при условията на субективно активно съединение на исковете, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Касае се хипотеза, в която всеки един от ищците е заявил частичен иск с цена на облигационната претенция от 333 лв., поради което и обжалването на Д. Д. и К. У. попада под ограничението за касационно обжалване по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) тъй като се касае до заявени самостоятелни (макар и разгледани в едно дело) облигационни претенции с цена на иска, за всяка една по отделно под сумата от 5000 лв. Решението на въззивния съд, в частта, с която са уважени и съответно отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС, е нищожно. Д. П. Д. и К. В. У. - лично и като п-к на Д. В. К., К. Й. К., С. Й. П., М. Д. Г., М. В. М., В. В. В., В. Х. Ш., Х. Р. Ш., П. В. П., Ж. В. М., Б. Л. С., С. Х. П., Е. П. Ж., В. П. С., Ж. В. С., Д. М. Р., Й. М. С. и Х. Д. П. са заявили при условията на субективно активно и обективно съединяване срещу О. Д. иск по чл. 108 ЗС за предаване собствеността на възстановен на основание чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ недвижим имот- масивна сграда от три дюкяна и пристройка в двора с обща площ от 420 кв. м, както и дворно място - застроено с посочените сгради и незастроено от 365 кв. м, общо с площ от 785 кв. м представляващо имот пл. № 1377 в кв. 68 по плана на гр. Д., притежаван по наследство от наследниците на бившите съдружниците на Събирателно дружество "О" гр. Д. С обжалваното решение, Окръжният съд при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС (Решение № 2286/23.11.2004 година по гр. д. № 1858/22003 г. на IV отд.) и с оглед на дадените указания по повод на приложимия закон, е отменил решението на първата инстанция по отхвърлените искове за собственост по чл. 108 ЗС и след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че имотът безспорно е бил одържавен по Указ 490/51 г. и имуществото е отнето от държавата, че в срокът по § 5 от ПЗР на ЗОбС няма решение за прогласяване на публичния характер на собствеността поради което и не може да се приеме, че собствеността на процесния имот (макар и включен в ЕК "С") не е публична, а частна общинска собственост, отчасти съществуваща във вида, в който е отнета (без постройката на 310 кв. м.) е постановил ново решение, с което 1.) е признал, че ищците като наследници на бившите съдружници в Събирателно дружество "О" са собственици на дворно място със застроена и незастроена площ от 785 кв. м, нанесено със зелени плътно линии и червен цвят на скица № 2 по заключението на вещото лице Б. И. от 17.10.2000 г. (неразделна част от съдебното решение), заедно с построената върху него масивна сграда от три дюкянски помещения със застроена площ от 126 кв. м, защрихована с червени щрихи по скица № 2, който имот съставлява бивш имот пл. № 1377 кв. 68 по ДРП на гр. Д. от 1958 г., понастоящем част от парцел IV, пл. № 66 кв. 11 по действащия РП на града и е осъдил О. Д. да предадат владението на масивната сграда и 2.) е отхвърлил искането по реда на чл. 108 ЗС да се признае за установено, че ищците- наследници на бившите собственици на Събирателно дружество "О"са собственици на ПРИСТРОЙКА със застроена площ от 293.65 кв. м, понастоящем от 310 кв. м построена върху дворно място от 658 кв. м (застроено и незастроено) и се осъди О. Д. да предаде владението на застроената и незастроена част от имота и постройката от 310 кв. м, изградена върху дворното място, очертана с черни кадастрални граници през т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 на скица № 2. В диспозитива на въззивното решение е постановено, че скица № 2 от дата 17.10.2000 г. на лист 123 от делото на Добричкия районен съд, приложена към заключението на в. л. Б. И. (съдебно тех. експертиза от 20.10.2000 г. е неразделна част решението. Настоящият състав на ВКС приема, че липсва валиден съдебен акт на въззивния съд, тъй като в кориците на делото, въпреки проведената процедура по възстановяване на съдебни книжа, липсва скица № 2 и съдебния акт на въззивната инстанция е непълен, поради което и неразпознаваем като валидно волеизявление. Легално законово определение за нищожност на решението липсва в ГПК, поради което съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Данните по делото сочат, се в случая, поради настъпилата "липса" на част от първоинстанционното производство - до стр. 169 от делото (в т. ч. стр. 120 и стр. 123) и въпреки възстановените съдебни книжа, по делото липсва скица № 2, която като писмения документ, обективира частично волята на решаващия съд по съществото на спора. Именно този липсващ по делото документ, съобразно който се дефинира волята на решаващия съд както в частта, с която са уважени исковете по чл. 108 ЗС, така и в частта, с която частично същите са отхвърлени, определя по вид и обем спорното-изпълняемо право. Без данните по документа, волята на въззивния съд е неясна и законосъобразността на изводите му по релевираните от касаторите възражение не може да бъде проверена. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с чл. 209, ал. 2 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия