Решение № 21 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 437/2016 г.

Решение № 21 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 437/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. М. П. срещу решение № 2218 от 16.11.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 2353/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 25.03.2015 г. по гр. д. № 17655/2013 г. на СГС, 1 ГО, 14 ти с-в в обжалваната част, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма] - С. за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 226 от КЗ (отм.) за разликата между уважената част от 30 000 лева до пълнопредявения размер от 40 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 19.05.2013 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение - необоснованост на изводите за наличие на съпричиняване на вредоностния резултат и неправилно приложение на материалния закон - чл. 51, ал. 2 ЗЗД по отношение квалифицирането на поведението на пострадалия като съпричиняване и редуциране на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди /болки и страдания/ с 1/4. Ответникът по касационната жалба, в отговора на същата, изразява становище за неоснователност. С определение от 20.10.2016 г. постановено по настоящото дело решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса: за наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на пострадалия и настъпилите вреди като предпоставка, за да е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 290, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие по въпроса на обжалваното въззивно решение със задължителната за съдилищата практика на ВКС: Р № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 на Второ т. о., Р № 169/28.02.2012 на Второ т. о. по т. д. № 762/2010 г., Р № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на Второ т. о. и други. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП виновно причинено от водача на тов. автомобил-влекач "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС] Х. С. Х. /присъда по НОХД 471/13 на РС - Мездра/, чиято ГО на водач на МПС е била редовно застрахована от ответното застрахователно дружество и на ищеца са причинени тежки травматични увреждания, съгласно приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, чието обезщетяване е определено в размер на пълнопредявения размер от 40 000 лева. Съдът, изследвайки механизмът на ПТП и в частност обстоятелството, че пострадалият, също като водач на лек автомобил, е бил спрял аварийно на пътното платно, без да се обозначи със светлоотразителен триъгълник е приел, че поведението му е в нарушение на чл. 94, ал. 1 ЗДвП, относно правилата за престой на МПС извън населените места. Това, само по себе си е квалифицирано като съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и размерът на обезщетението е редуциран с *. По делото са налице данни в заключението на вещото лице, че шофьорът на товарния автомобил, причинил увреждането е имал видимост към спрялото МПС от 240 м., въпреки дъжда, доколкото това е станало в светлата част от денонощието. По отговорите на правните въпроси и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно Решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г. на Второ т. о. при определяне на поведението на пострадалото лице като съпричиняване на вредоносния резултат не е достатъчно установеното несъответствие на това поведение със съответните правни норми, но следва същото да е в пряка и непосредствена връзка с настъпването на конкретните вреди. В тази насока е и Р № 159/24.10.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС, Второ т. о. Ето защо, доколкото в настоящия случай в заключението на С. прието по делото е ясно констатирано, че водачът на товарния автомобил е имал видимост от 240 метра и е могъл да предотврати удара със спрялото на пътното платно МПС като намали скоростта и се отклони вляво, то въпреки, че поведението на пострадалия е нарушение с изискванията на чл. 94 ал. 1 ЗДвП, не е налице елемент от фактическия състав на съпричиняването-обективна причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите увреждания. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като уважи искът по чл. 226 КЗ - отм. за разликата до пълнопредявения размер на обезщетението. Върху тази част от обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска "ГО" е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. По отношение на разноските: Ответникът по касация ЗК [фирма] - С. следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 200 лева, както и адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за адвокат Й. Д. от САК в размер на 600 лева за изготвяне на касационна жалба без осъществено процесуално представителство пред ВКС - чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 за М., ред. ДВ, бр. 28/14. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение