Решение № 127 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 484/2010 г.

Решение № 127 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 484/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 07.01.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Г. И. Г. и Т. Т. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на метален павилион № *, поставен върху тротоара на [улица] по протежение на западната регулационна линия на УПИ *-за О. в кв. *, кад. район * по плана на [населено място], до западната фасада на сграда-ниско тяло, представляваща част от бивш "Е.", построена в УПИ *-за ЖС и КОО в кв. *. С определение № 902/27.09.2010 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за значението на вещноправния и градоустройствен статут на постройката, чието премахване се иска по реда на чл. 109 ЗС и за значението на издадените от административните органи разрешения за построяване и преустройство за правата на трети лица, т. е. в хипотеза, при която построеното засяга и накърнява права на трети лица, които не са титуляри на издадените административни актове. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е игнорирал доказателствата, че понастоящем процесният павилион няма надлежен законен статут по ЗУТ и че пречи, ограничава и възпрепятствува възможността дружеството да упражнява правото си на собственост върху съседния имот и неправилно е приел, че павилионът не следва да бъде премахнат въпреки липсата на траен градоустройствен статут за същия понастоящем. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск бъде уважен като му бъдат присъдени и направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Т. Т. Г. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Ответникът по касационна жалба Г. И. Г. не изразява становище. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: [фирма] е предявила срещу Г. И. Г. и Т. Т. Г. по реда на чл. 109 ЗС иск за премахване на метален павилион № *, поставен върху тротоара на [улица]по протежение на западната регулационна линия на УПИ *-за О. в кв. *, кад. район * по плана на [населено място], до западната фасада на сграда-ниско тяло, представляваща част от бивш "Е.", построена в УПИ *-за ЖС и КОО в кв. *. В обжалваното решение е прието, че не е налице твърдяното от ищеца неоснователно противоправно действие от страна на ответниците, тъй като процесният павилион е поставен върху предварително изготвена бетонова основа и закрепен с ел. заварки, замонолитен по бетоновата настилка, представлява строеж на смисъла на § 5, т. 38 ПР ЗУТ, изграден е въз основа на отстъпено право на строеж съгласно одобрена схема на главния архитект на [населено място] и изграден по типов архитектурен проект. Прието е, че към момента на изграждането павилионът е отговарял на всички законови норми за неговото строителство и не е незаконен строеж. С оглед на това е прието, че е без значение неотразяването му по кадастъра към настоящия момент, както и липсата на траен градоустройствен статут или строителни книжа. Прието е също така, че реализирането на разрешено СМР на дружеството не може да стане в ущърб на ответниците, чийто павилион към момента на неговото строителство е изграден законно, а оттам, че обстоятелството, че павилионът пречи да бъде реализирано разрешеното ново строителство на дружеството в съседен имот не може само по себе си да обуслови извод за основателност на предявения иск. В производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за значението на вещноправния и градоустройствен статут на постройката, чието премахване се иска по реда на чл. 109 ЗС и за значението на издадените от административните органи разрешения за построяване и преустройство за правата на трети лица, т. е. в хипотеза, при която построеното засяга и накърнява права на трети лица, които не са титуляри на издадените административни актове. В решение № 1245/04.07.1994 г. по гр. д. № 2149/1992 г. на IV ГО на ВС е прието, че искът по чл. 109 ЗС може да бъде успешно проведен и срещу съсобственик, респ. собственик, на когото е издадено строително разрешение за преустройство на съществуваща сграда, тъй като административният орган, издал разрешителното, има компетентност само относно техническата допустимост на преустройството или строителството, но не и относно правната допустимост титулярът на разрешението за строеж да засегне и накърни правата на трети лица. В решение № 327/28.10.2009 г. на С. окръжен съд, постановено по гр. д. № 417/2009 г. и разрешаващо идентичен правен спор, е прието, че предпоставките на чл. 109 ЗС са налице, тъй като павилионът след отмяната на чл. 120 З. няма предвиден траен градоустройствен статут по действуващия ПУП съгласно § 50 ПЗР З. (отм.) и § 17, ал. 2 ПЗР ЗУТ /теренът, върху който е поставен, представлява тротоар-част от уличната регулация и е със статут на общинска собственост, като върху тротоар по ЗП не е отредено строително петно, не е предвидено застрояване, изграждане и съществуване както на процесния павилион, така и на други строежи/. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от С. окръжен съд по поставения въпрос, на основание чл. 291, т. 1 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение № 1245/04.07.1994 г. по гр. д. № 2149/1992 г. на IV ГО на ВС и решение № 327/28.10.2009 г. на С. окръжен съд, постановено по гр. д. № 417/2009 г. като съображенията за това са следните: Сам по себе си вещноправния и градоустройственият статут на една постройка не може да обуслови извод за основателност на предявена по реда на чл. 109 ЗС претенция, тъй като не този статут на постройката пречи на собственика на съседен имот да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Статутът на постройката обаче има значение в хипотеза, при която построеното пречи за упражняването на правото на собственост върху съседния имот, като от съществено значение е градоустройственият статут на построеното към момента на предявяването на иска. Сграда, която няма траен градоустройствен статут по действуващия ПУП съгласно § 50 ПЗР З. (отм.) и § 17, ал. 2 ПЗР ЗУТ и която засяга правата на собственика на съседен имот, подлежи на премахване по реда на чл. 109 ЗС, дори ако към момента на построяването й е отговаряла на всички законови изисквания за строителство и не представлява незаконен строеж. Определен вид постройки могат да бъдат държани върху чужд имот само при определени условия и докато тези условия са налице. Павилионите могат да бъдат поставяни по реда на чл. 120, ал. 5 З. (отм.), респ. чл. 56 ЗУТ върху тротоари, общинска собственост, само по определена схема, одобрена от главния архитект на общината и приета от Общинския съвет. Ако впоследствие при изменение на ПУП поставянето на павилиони на същото място вече не се предвижда и последваща схема за поставянето им не е приета и одобрена по предвидения в закона ред, всяко лице, собственик на съседен имот, може да поиска павилионът да бъде премахнат ако пречи на това лице да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Обстоятелството, че към момента на построяването на павилиона са били спазени всички законови изисквания, издадени са съответните разрешения за строеж, същият е изграден по одобрен типов архитектурен проект и поставен на съответното място по приета и одобрена Схема за поставяне на павилиони, при последваща промяна на ПУП, която не предвижда неговото запазване, не може да бъде противопоставено на собственика на съседния имот. В този смисъл издадените към момента на построяването на павилиона от административните органи разрешения за поставяне и преустройство са непротивопоставими на трети лица в хипотеза, при която построеното засяга и накърнява техните права, основани на последващо изменение на ПУП и на застроителния план към него. Още повече, че издадените от административните органи строителни книжа, меродавни за законността на строежа, установяват съгласно дадените в ТР № 31/1983 г. на ОСГК на ВС разяснения само техническата възможност и/или благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид с оглед обществения интерес, но не могат да установят дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права на адресата на разрешението не засягат права, които са чужди. Отчетената при изменението на ПУП промяна в обществения интерес от застрояването на определен район в хипотеза, при която строежът е изграден върху терен, общинска собственост, може да обуслови промяна в градоустройствения статут, която е от съществено значение при преценката за основателността на предявения по реда на чл. 109 ЗС иск. В същия смисъл са и съображенията, изложени в постановеното по реда на чл. 290 ГПК след допускане на касационно обжалване по настоящето дело решение № 453/06.01.2011 г. на II ГО на ВКС по гр. д. № 815/2010 г. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл. 109 ЗС/. Неправилно въззивният съд е приел, че за основателността на предявения по реда на чл. 109 иск за премахване на процесния павилион от значение е само обстоятелството, че същият е изграден въз основа на отстъпено право на строеж съгласно одобрена схема от главния архитект и изграден по типов архитектурен проект като към момента на изграждането си е отговарял на всички законови изисквания за неговото строителство и не е незаконен строеж, както и че е без значение неотразяването му по кадастъра към настоящия момент, както и липсата на траен устройствен статут. Както вече беше отбелязано, определени обекти от гледна точка на обществения интерес се считат за постройки с временен статут и се разполагат върху общински и държавни имоти само като преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности /арг. от чл. 56 ЗУТ/. Правото на поставилите тези обекти лица да ги държат върху терена и да ги ползуват според тяхното предназначение е противопоставимо на собствениците на съседни имоти само докато издалото разрешението за поставянето им лице не промени по предвидения от закона ред начина на ползуване на терена и неговото предназначение, в случая докато е налице воля на Общинския съвет върху тротоара да бъдат разполагани подобни обекти с оглед обществените нужди. Обстоятелството дали при поставянето на обектите са спазени установените в нормативни актове изискванията за това с оглед настъпилата промяна е ирелевантно, тъй като тези изисквания са относими към осъществяването на основанието за поставянето на обекта преди промяната и за възможността поставилото обекта лице да продължава да го държи до настъпването на тази промяна. И след като по застроителния план към действуващия към настоящия момент ПУП за общинския терен, върху който е поставен процесният павилион няма отредено предвидено строителство, изграждане или съществуване на строежи, вкл. и на павилиони, като искането на поставилото павилиона лице същият да бъде отразен по градоустройствения план като масивно строителство с постоянен статут не е прието от Общинския съвет, неправилно въззивният съд е приел, че павилионът не може да бъде премахнат по искане на собственика на съседния имот, ако се установи, че му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Неправилно е прието също така, че от съществено значение е обстоятелството, че павилионът е поставен върху предварително изготвена бетонова основа и закрепен с ел. заварки, замонолитени на бетоновата настилка, т. е. представлява според въззивния съд строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПР ЗУТ. Трайното прикрепване на павилион към тротоар, общинска собственост, не може да придаде на същия траен градоустройствен статут, който да не позволява неговото преместване. Право на строеж за подобни обекти не може да бъде учредено особено след като павилионът е вече поставен на терена. Тези обекти са преместваеми по смисъла на чл. 56 ЗУТ с оглед тяхното предназначение и местонахождение. Трайното им прикрепване към тротоара, каквото законът не допуска, само по себе си не би могло да обоснове отричане на правото на общината да преустанови занапред предоставянето на тротоара за извършване на търговска дейност. В случая промяната в застроителния план към действуващия ПУП предвижда изграждане на магазин за промишлени стоки в УПИ № * за "ЖС и КОО" с изместване на западната регулационна линия на урегулирания имот, като строителство, изграждане и съществуване на строежи на тротоара не е предвидено, нито има разрешение по чл. 56, ал. 2 ЗУТ за поставяне на павилион върху общинския терен след изменението на ПУП. И след като по делото е установено, че процесният павилион пречи за извършването на строително-монтажните работи, свързани с преустройството на приземния етаж на съществуващата в УПИ *-за "ЖС и КОО" сграда в магазин, както и за ползуването на обекта като магазин по причина, че се намира на 90см от фасадата и от входната врата, неправилно е прието, че собственикът на сградата, която се преустройва в магазин в съответствие с предвижданията на застроителния план не може да иска премахването на павилиона. Реализирането на правата на предявилото иска лице е възпрепятствувано от обекта, поставен от ответниците, чието съществуване и използуване към настоящия момент не е предвидено по застроителния план и не е установено да съществува друга възможност за извършване на преустройството без премахване на процесния павилион, поради което следва да се приеме, че за налице предпоставките за уважаване на заявената по реда на чл. 109 ЗС претенция. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен като ответниците бъдат осъдени да премахнат павилиона, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на [фирма] бъде присъдена сумата 810 лв., представляваща направените по делото разноски по така предявения иск. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение