Решение № 10303 от 12.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6108/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Георгиева от гр. Кюстендил против Решение 111/14.04.2021 г. по адм. д. 530/2020 г. на Административен съд- Кюстендил. Поддържат се имплицитно оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Молбата към съда е да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба- Национална експертна лекарска комисия, специализиран състав по психични и вътрешни ССЗ, при редовно призоваване, не излъчва процесуален представител е не е депозирала писмен отговор по жалбата. Ответниците ТЕЛК при МБАЛ Д-р Никола Василев- гр. Кюстендил, Агенция за хората с увреждания, ТП на НОИ- гр. Кюстендил, РД Социално подпомагане- гр. Кюстендил и Сашко-2014 ЕООД, при редовно призоваване, не се представляват и не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С оспорваното решение, Административен съд- Кюстендил е отхвърлил жалбата на К. Георгиева срещу Експертно решение на Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ по НЕЛК 2702/168/15.09.2020 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ Д-р Никола Василев АД 1325/01.07.2019 г., с което е определена 30% трайно намалена работоспособност /ТНР/ на лицето, на основание т.ІІІ от Приложение 2 към чл.63, ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма, като съдържа необходимите реквизити, определящи го като валиден административен акт. Съдът е приел, че произнасянето на НЕЛК след изтичане на срока по чл.47, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на Регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРРКМЕ/, не води до порок на обжалвания акт, тъй като предвиденият срок е инструктивен, а не преклузивен. Първоинстанционният съд прави извод, че тъй като не се установяват различия между приетото в съдебното производство експертно заключение на съдебно-медицинската експертиза и оценката на работоспособността в административното производство, определените в оспорения акт ТР на НЕЛК 30 % ТНР съответстват на състоянието на освидетелстваното лице. Решението е правилно. По делото е установено, че административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на К. Георгиева срещу ЕР на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ Д-р Никола Василев АД, с което е определена 30% трайно намалена работоспособност при преосвидетелстване, за срок от три години- до 01.07.2022 г., с водеща диагноза [диагноза]. След преглед на приложените в медицинското досие документи, на основание чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРРКМЕ/изм.и доп. ДВ, бр.62 от 27.07.2018 г./, без преглед на лицето, НЕЛК е извършила пълно преосвидетелстване на лицето и с оспорвания акт е потвърдила ЕР на ТЕЛК по всички поводи, вкл. по оценката на работоспособността и датата на инвалидността. Трайно намалената работоспособност е 30 %, в съответствие с т.3 и 4 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти от Приложение 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ /изм.ДВ, бр.46/11.06.2019 г./. Пред първоинстанционния съд е изготвена и кредитирана съдебно- медицинска експертиза, чието заключение е прието без заявени резерви от страните. Експертизата като непротиворечаща на събраните по делото доказателства, точна и ясна, прави изводи, с които и настоящата касационна инстанция се съгласява. Административен съд- Кюстендил правилно е приложил относимите към настоящия случай правни норми, както и е направил коректен правен анализ, относим към фактическите установявания. Съгласно нормата на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3, се определят с наредба на Министерския съвет. В настоящата хипотеза това е Наредбата за медицинската експертиза, в относимата редакция, приета с ПМС 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., изм. с ДВ, бр. 46 от 11.06.2019 г., в сила от 11.06.2019 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Съгласно чл. 63 от същата наредба, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка, съгласно Приложение 1. Когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка. При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно приложение 2. По делото се установява от представените доказателства и въз основа на приетата съдебно-медицинска експертиза, че процесният пациент е с: На основание приложените по делото доказателства и след анализ на приложимата нормативна уредба вещото лице, специалист в областта на кардиологията и вътрешните болести, констатира, че определеният процент трайно намалена работоспособност относно описаното кардиологичното заболяване - 30% е правилно определен, в съответствие с нормативните изисквания, а приложените след експертните решения амбулаторни листове, епикриза и резултати от медиц.изследване, не са били предмет на изследване, тъй като са издадени след датата, на която е определен процентът ТНР.. Експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за степента на трайно намалената работоспособност от една страна са индивидуални административни актове, а от друга са експертни медицински заключения. Поради тази причина, при извършването на контрол за спазването на материалния закон при определяне на процента ТНР, са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. Обективираната в решенията експертиза е професионална дейност на експерти, притежаващи необходимата професионална и специална подготовка и знания. В решенията си членовете изразяват експертно мнение, въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните данни и изследвания за дадено заболяване. В двете решения- на ТЕЛК и НЕЛК, е налице преглед и обсъждане на медицинската документация и данните от нея и е направен извод относно здравословното състояние на освидетелстваното лице, като липсват различия между процентите на ТНР в двете решения. И двете експертизи са действали в рамките на своята професионална компетентност при определяне на % ТНР и са достигнали до еднакви изводи по отношение на този процент. Не е установено и не се твърди да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна. Приетата по делото експертиза не е оспорена от страните, поради което и съдът изцяло я е кредитирал като обективна и безпристрастна. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че от заключението на вещото лице категорично се установява, че правилно е определен процентът на ТНР на К. Георгиева 30 %. Въпросите относно диагнозата на заболяванията, взаимовръзките между отделните заболявания и причинения от тях функционален дефицит изискват специални познания в областта на медицината, което налага във всички случаи изслушване на вещи лица. Съгласно приетата съдебно-медицинска експертиза по делото и изложеното в съдебно заседание заключение на вещото лице, процентът ТНР е правилно определен от ТЕЛК, респективно НЕЛК и той е 30%, в съответствие с нормативната уредба. Видно от първоинстанционното решение и протокола от проведеното съдебно заседание по делото, заключението на вещото лице не е оспорено по надлежния ред от жалбоподателката и настоящ касатор, респективно експертизата е приета без забележки, а констатациите в нея не могат да бъдат оспорвани в касационното производство. Неоснователни са възраженията за неправилност на съдебното решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съда относно приложимия закон. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение