Решение № 11444 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8380/2009 г.

Решение № 11444 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8380/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ). Злата Бориславова Сотирова, от гр. Благоевград, ул. "Вихрен" № 11 е подала касационна жалба срещу решение № 159 от 24.04.2009 г. по адм. дело № 104/2009 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против материализиран в Заповед рег. № 281 от 1.12.2008 г. на началника на Районно управление (РУ) на МВР - Благоевград, отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет марка "Зиг Зауер", к-9х19, U696847. По съображения за необоснованост на съдебния акт и допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът - началник на РУ на МВР - Благоевград, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първостепенния съд не страда от пороци, съставляващи основания за касирането му, поради което жалбата следва да се отхвърли. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Установено е от данните по делото, че Злата Сотирова е подала искане вх. № 7762 от 11.06.2008 г. по чл. 41, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗКВВООБ (ППЗКВВООБ) за издаване на разрешение за носене и съхранение на пистолет марка "Зиг Зауер", к-9х19, U696847. В искането е посочено, че оръжието е необходимо за самоохрана с оглед на това, че като общински съветник и председател на Комисията за следприватизационен и следконцесионен контрол, би могла "да засегне големи икономически интереси и се противопостави на бизнеса в града". Изтъкнато е още, че заявителката живее в покрайнините на града, където района остава безлюден след края на работния ден. В хода на проведеното административно производство не се излагат други причини и не се сочат доказателства, обосноваващи твърдяната необходимост от носенето на оръжие. С оглед липсата на такива данни, с оспорената заповед рег. № 281 от 1.12.2008 г. началникът на РУ на МВР - Благоевград е приел, че лицето не е доказало необходимостта си от извършване на дейност, попадаща в приложното поле на ЗКВВООБ , поради което не са налице предвидените по закон предпоставки за постановяване на облагоприятстващ (разрешителен) административен акт по заявлението на Злата Сотирова. При така установената фактическа обстановка Административният съд е счел, че от твърденията на жалбоподателката и приложения по делото доказателствен материал, не може да бъде обоснована необходимост от издаване на исканото разрешение, а съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ разрешения не се издават при недоказана или отпаднала необходимост. В чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също е регламентирано, че в искането за снабдяване с разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Тълкуването на тези норми налага извод, че законът възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение, във всеки конкретен случай да докаже необходимостта си от използване на огнестрелното оръжие. След като в рамките на проведеното административно производство касаторката не е обосновала необходимост от носене на оръжие за граждански цели, а ангажиментът й като общински съветник не съставлява причина да й се разреши носенето на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗКВВООБ. Преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и с оглед събрания доказателствен материал правилно е прието, че издадената заповед е законосъобразна, т. к. изложените в нея мотиви се свеждат именно до това, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗКВВООБ не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява обществената дейност на касаторката и обстоятелството, че живее в покрайнините на града. Освен, че липсват преки доказателства от естеството на упражняваната дейност да произтичат рискове за личната й безопасност, следва да се има предвид, че самата мотивировка на искането сочи на хипотетична и поради това несигурна нужда от защита. Подобна възможност съществува за всеки индивид, независимо от неговото занятие или местоживеене, поради което е ирелевантна за спора. При липсата на данни за непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационната жалбоподателка, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие, а не разследване на вероятни, но несигурни събития. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните със ЗКВВООБ дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Противно на доводите на касаторката, показанията на разпитания свидетел не могат обосноват обратен извод и друг правен резултат. За установяване на сочените факти е следвало да се ангажират надлежни писмени доказателства, каквито по делото липсват. Отделно от това - гласните доказателства са събрани едва пред съдебната инстанция, докато материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт се преценява спрямо фактите, посочени като основания за неговото издаване (чл. 142, ал. 1, чл. 146 и чл. 168 от АПК ). Оплакването за допуснато съдопроизводствено нарушение при разпределение на доказателствената тежест в процеса е също неоснователно. По аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК жалбоподателката е следвало да установи, че са били налице условията за издаване на облагоприятстващ акт по искането й. Доказването на заявената необходимост от носене с оръжие е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата й отказ за издаване на разрешение е законосъобразен. В контекста на изложеното правните изводи на решаващия съд съответстват на приложимия материален закон и не противоречат на установеното посредством ангажираният доказателствен материал действително фактическо положение. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност на Административен съд - Благоевград, касационната жалба е неоснователна. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,