Решение № 13871 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7120/2009 г.

Решение № 13871 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7120/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, при ЦУ на НАП срещу Решение № 459 от 23.03.2009 г., постановено по адм. дело № 215 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отменено становище за наличие или липса на основания за прилагане на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) изх. № 44586-3 от 30.09.2006 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърдено с Решение № 661 от 18.12.2008 г. на зам.-директора на ДОУИ - Варна, при ЦУ на НАП. В жалбата по същество са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон - основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че е нарушена разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР на ЗКПО, тъй като задълженото лице не е доказало наличието на положителния факт, че корабът е с тонаж над 100 тона, каквото е изискването на цитираната разпоредба. Освен това се поддържа липсата на изложени в решението аргументи, въз основа на които съдът приема за приложим в случая чл. 8, ал. 1 от СИДДО между РБ и ФРГ. По тези съображения, развити подробно в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу обжалвания акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Шипинг енд Трейдинг Харисънс ГМБХ" - Германия, изразява становище за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Варненския административен съд е отменил становище за наличие или липса на основания за прилагане на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) изх. № 44586-3 от 30.09.2006 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърдено с Решение № 661 от 18.12.2008 г. на зам.-директора на ДОУИ - Варна, при ЦУ на НАП. За да отмени този акт, съдът е приел, че органът по приходите правилно е установил фактите по делото, но неправилно по отношение на направеното искане от германското дружество по реда на чл. 137, ал. 1 ДОПК е приел, че доходът от използването на кораб е доход от наем, а не печалба от извършвана транспортна дейност, и следва да се обложи съгласно разпоредбата на чл. 11 от СИДДО между Република България и Република Германия като авторско и лицензионно възнаграждение. Съдът е счел за неправилни правните изводи на органа по приходите, според които понятието "оборудване", за което се говори в чл. 11, ал. 3 от спогодбата, съгласно световната икономическа литература никога не е тълкувано стеснително, като за да бъде приложена тази разпоредба, е достатъчно да е налице отдаване от едно лице на друго под наем на движима вещ срещу възнаграждение, в това число и оперативен лизинг на кораби. Предвид това съдът е счел за основателни доводите на жалбоподателя, че корабът е превозно средство съгласно даденото определение в чл. 52, т. 5 ЗМДТ и че следва отдаването му под наем на основание § 1, т. 41 от ЗКПО да се разглежда като дейност от опериране на кораб и доходът от наем следва да се определи като източник на печалби и доходи съгласно глава втора, чл. 12 ЗКПО, поради което е отменил обжалваното пред него становище, дадено в обратния смисъл. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено след анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на административното и съдебното производство, и при законосъобразни правни изводи. Неоснователни са възраженията на касатора, че лицето, по чието искане е издадено обжалваното становище, не е доказало положителния факт от обективната действителност, който е изискуем от разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР на ЗКПО за "дейности от опериране на кораб", а именно, че последният е с нетен тонаж над 100 тона. Действително съгласно цитираната разпоредба за "дейности от опериране на кораби" се приемат съгласно б. "а" осъществяването на морски превоз с кораби с нетен тонаж над 100 тона, отдаването им под наем, както и продажбата на кораби - предмет на тонажно облагане, които са придобити не по-малко от 5 години преди продажбата им. Следва да се има предвид, че по делото има достатъчно доказателства, от които е видно, че тонажът на отдадения под наем кораб е над 100 тона, и този въпрос не е бил спорен по делото. Неоснователно е и второто възражение, според което съдът не е изложил в решението аргументи за прилагане на разпоредбата на чл. 8 от СИДДО с Република Германия. В тази част съдът правилно е приел, че по делото няма спор по фактите, а спорът е само правен и се свежда до това дали заплащаното наемно възнаграждение за отдадения под наем моторен кораб по договор за Тайм Чартър между наемодателя "Шипинг енд Трейдинг Харисънс ГМБХ" и "Варна Шипинг енд Трейдинг" следва да бъде квалифицирано като доход от използването на търговско оборудване по смисъла на чл. 11 от СИДДО с Република Германия или като печалба от корабен транспорт съгласно чл. 8 от СИДДО. Анализирайки всички доказателства по делото, нормите на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Република Германия, Правилата за тълкуване на международните договори, дадени във Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г., ратифицирана с Указ № 503 на ДС от 12.02.1987 г., и специалната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от Модела на организацията за икономическо сътрудничество и развитие, послужил като основание на сключените от Република България СИДДО, както и отчитайки това, че в спогодбата не е дадено обяснение на термините "печалба от използването на морски и речни кораби" и "използване на търговски или научни съоръжения и оборудване", съдът правилно е приел, че волята на договарящите се държави е била да придадат на тези понятия онова съдържание, което съответства на вътрешното им законодателство. Изхождайки именно от това законодателство и тълкувайки разпоредбите на чл. 4 от Кодекса за търговско корабоплаване (КТК), където е дадено легално определение на понятието "кораб", и чл. 184 от същия кодекс, касаещ регламентацията на "наем на кораб за определено време", както и предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗМДТ, съдът е стигнал до правилния извод, че доходът от наем на кораб следва да бъде определен като източник на печалба и доходи съгласно глава втора, чл. 12 ЗКПО, защото отдаденият под наем кораб не може да се разглежда като "търговски или научни съоръжения или оборудване", от което следва, че заплащаният за неговото ползване наем не може да се счита за авторско или лицензионно възнаграждение по смисъла на чл. 11 от спогодбата, който е неприложим за случая. Правилно съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 8 от спогодбата, която касае "печалби от използването на морски кораби", и полученият от наемодателя наем, във връзка със сключения договор за Тайм Чартър за използването на отдадения от него кораб на наемателя следва да се разглежда като печалба за наемодателя и за тази печалба той следва да се облага с данък съгласно цитираната разпоредба в държавата, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, като по подобен начин е разрешен спорът относно това дали отдаването под наем на кораб може да се разглежда като "търговско оборудване" или не (вж. Решение № 1531 от 13.02.2007 г. по адм. дело № 6655 от 2006 г. на Върховния административен съд - първо А отделение). Като е съобразил всички тези обстоятелства, първоинстанционният съд е постановил правилно решение и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - I отделение,