Решение № 3141 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13688/2011 г.

Решение № 3141 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13688/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Едуард Ервант Хугасян, чрез процесуалния му представител адв. Мария Василева от Русенската адвокатска колегия против решение от 20.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2039 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, Административно отделение III Б състав. Релевират се доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, чрез признаване правото на обезщетение на касационния жалбоподател съответно на претендирания от него обезщетителен способ. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област София оспорва основателността на касационната жалба. Заинтересованите страни Министерски съвет на Република България и Институт по публична администрация чрез процесуалните си представител оспорват основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в рамките на първа фаза на обезщетителното производство Софийски градски съд е отменил по жалбата на Едуард Ервант Хугасян от гр. Сао Пауло, Бразилия, ул. "Паулиста № 2239 мълчаливия отказ на областния управител на област София по заявление № 94 Е-12 от 18.11.1998 г. за обезщетение по ЗОСОИ и е признал правото на обезщетение на жалбоподателя за наследствения му дял от наследството на Вартухи Ервант Хугасян за одържавен по реда на ЗОЕГПНС недвижими имоти, находящи се към момента на одържавяване на административен адрес в гр. София, ул. "Сердика" № 10, представляващ парцел ХIХ-6 в кв. 7 по плана на гр. София, м. "Центъра" с площ от 303 кв. м, в последствие разрушени, но съществували към момента на одържавяването - два магазина, работилница със склад, етаж, дървено стълбище, вход, мазе и клозет, съгласно протокол - опис от 20.10.1949 на СНС, като е отхвърлил жалбата в останалата част, досежно имота, находящ на административен адрес гр. София, ул. "Сердика" № 8, като неоснователна. Признатият от съда обезщетителен способ е чрез компенсаторни записи. Съдът в мотивите е развил съображения за неоснователността на жалбата в частта й против мълчаливия отказ да се обезщети жалбоподателя за недвижимия имот на адрес ул. "Сердика" № 8, като е формирал извод, че имотът, находящ се на този административен адрес и представляващ им. пл. № 5, кв. 7, не е бил предмет на одържавяване по реда на ЗОЕГПНС. Същият е бил отчужден по реда на ЗПИНМ, при това от Гарабед Хугасян, след придобиването му изцяло след проведено делбено производство. Отчуждаването по реда на ЗПИНМ, според съда, след като не е установено приложение на нормата на чл. 2, ал. 5 от ЗВСВОНИ, не е основание за обезщетение по реда на ЗОСОИ. Основните възражения в касационната жалба, развити подробно в обстоятелствената й част, касаят определения от съда обезщетителен способ - компенсаторни записи. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, искането за обезщетяване за този имот чрез съсобственост не може да се приложи, поради наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ. Одържавеният имот е станал публична държавна собственост по своето предназначение, което изключва правото на собственика, респ. неговият наследник да избере начина на обезщетение. Съдът е развил съображения, че имотът е предоставен на Министерски съвет на Република България за изпълнение на неговите функции съгласно решение № 135/10.06.1975 г., заповед № 509 от 29.12.1980 г. и решение № 371/29.10.1991 г. Решението в обжалваната част е правилно и обосновано. В съответствие с приетите за установени факти, съдът е направил правилен извод, че имотът, за който се претендира признаване на съсобственост като начин на обезщетяване, е публична държавна собственост по своето предназначение към момента на влизане в сила на ЗОСОИ. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗДС публична собственост са имотите, предоставени на органите на държавна власт за изпълнение на функциите им. Неоснователни са твърденията, че предназначението на този обект, предоставен на Министерски съвет за изпълнение на функциите му, е търговско. С решение № 371 на Министерския съвет, имотът е описан на 29.10.1991 г като ведомствен ресторант и хотел, предоставен за нуждите на МС. Правилни и законосъобразни са доводите на съда в атакуваното решение, че функциите на МС предполагат не само сгради за пряко изпълнение на административна дейност, но и други спомагателни имоти, обслужващи тази основна дейност. Столът-ресторант за служителите на МС не е търговски обект, а продължава да бъде публична общинска собственост, същото се отнася и за хотела, служещ за осъществяване на представителните функции на МС. Независимо от обстоятелството, че акта за публична държавна собственост на МС е съставен през 2003 г., правилно е прието от съда, че той констатира вече възникнали права, а не ги създава. Характерът на собствеността е определен много по-рано с решение на МС № 371/91 г за предоставяне на процесния държавен имот за административни нужди за обслужване дейността на МС, поради което правилно е съдебното решение на първоинстанционния съд, с което касационния жалбоподател е обезщетен с компенсаторни записи и е неоснователно искането за обезщетяване с част от построения хотел. Предвид изложеното, решението на СГС следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд