Решение № 15381 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5978/2018 г.
ВАСII отделение11.12.2018 г.докладчик Славина Владова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 181 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 106/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – гр. М. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. В. от [населено място] срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18 – 0243 - 000012 от 27.01.2018 г. на Началника на РУП - Б.. ОСЪЖДА И. Видов от [населено място] да заплати на О. Д. на МВР – М. сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски за тази инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15381 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5978/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно управление "Полиция" (РУП) – Б. при Областна дирекция на Министерство на Вътрешните работи (ОДМВР) – М. срещу решение № 181 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 106/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – гр. М., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18 – 0243 - 000012 от 27.01.2018 г. на Началника на РУП - Б., с която на И. В. от [населено място] е наложена санкция по чл. 171, ал. 1, т. 2 а б. "б" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година и с която са отнети документи свидетелство за регистрация на МПС №[номер] и 2 броя регистрационни табели на МПС с [рег. номер на МПС] за МПС лек автомобил с марка "Фолксваген голф" с посочения регистрационен номер. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен изводът на съда, че заповедта за налагане на ПАМ не е мотивирана досежно определения срок, за който е наложена мярката. Напротив твърди изложени такива мотиви, а именно установеното количество алкохол в издишания въздух при направена проверка с техническо устройство и това, че същото надвишава 1, 2 промила. Твърди и съразмерност на наложеното наказание, тъй като наложеният максимален срок е обоснован от установеното и с кръвна проба наличие на алкохол в кръвта от 1, 17 промила много близко до 1, 2 промила. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава ПАМ. Претендира разноски. Ответникът И. Видов с писмена молба посочва, че няма да сочи доказателства, както и няма да прави писмено възражение по касационната жалба. В допълнителна молба посочва, че иска наложеното му наказание да бъде отменено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение – и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение съдът е отменил заповед за налагане на ПАМ № 18 – 0243 -000012 от 27.01.2018 г., с която на И. Видов от [населено място] е наложена санкция по чл. 171, ал. 1, т. 2 а б. "б" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година и с която са отнети документи свидетелство за регистрация на МПС и 2 броя регистрационни табели на МПС с [рег. номер на МПС] за МПС лек автомобил с марка "Фолксваген голф". За да постанови този резултат съдът е приел, че със заповед за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2 а от ЗДвП е наложена на И. Видов санкция по посочената разпоредба. Приел е, че оспорената ПАМ е наложена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и че от доказателствата по делото е установено наличие на основанията по чл. 171, т. 2 а б. "б" от ЗДвП за налагане на ПАМ, а именно установеното, че МПС се управлява от лице, с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Приел е, че не е спорно, че лицето е извършило нарушението отразено в АУАН, а именно, че на 27.01.2018 г. Видов е управлявал МПС окол 02, 45 ч. в гр. Б., като при проверка с техническо средство е установен 1, 26 промила алкохол в издишания въздух, а при направено кръвно изследване въз основа на издадения талон за това е установен 1, 17 промила алкохол в кръвта. Приел е, че при тези данни административният орган е бил длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ, което е и сторил. Приел е обаче, че в заповедта за налагане на ПАМ липсват мотиви защо същата е наложена в максималния предвиден по закон размер, а именно 1 година. Приел е, че липсата на такива мотиви е нарушение на административно производствените правила и препятства и съдът да извърши проверка относно законосъобразността на наложената мярка. Поради това е отменил оспорената пред него заповед за налагане на ПАМ. Решението е неправилно. Правилно АС - М. е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания, и че са били налице основанията по чл. 171, т. 2 а б. "б" от ЗДвП за налагането на мярката в последната предвидена в нормата хипотеза. Правилен е направеният от съда извод, че заповедта е издадена при правилното приложение на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2 а "б" от ЗДвП (в действащата към датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда – за срок от 6 месеца до една година (хипотезата в настоящия случай). Безспорно от доказателствата по делото се установява наличието на основанията за налагане на мярката, тъй като е установено, че Видов е управлявал МПС с концентрация на алкохол 1, 26 промила, установени с техническо средство и 1, 17 промила, установени при извършената кръвна проба. Неправилен е извода на АС – М. обаче за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила досежно липсата на мотиви в административния акт защо е наложена санкцията в предвидения в закона максимален размер. Мотиви за това се съдържат в констативната част на административния акт и са свързани с тежестта на нарушението, предвид установения промил на алкохол в издишания въздух при направена проверка с техническо средство - 1, 26 промила. В мотивите на заповедта, изведени в т. 1 е изрично посочено, че наказанието се налага за това, че водач управлява МПС с алкохол в кръвта си над 1, 2 промила. Предвид вида на деянието, за което се налага ПАМ, размерът на промила алкохол в кръвта е съставомерен елемент от фактическия състав. Съответно по -високият размер на алкохол в кръвта обосновава извод за по-висока степен на опасност на нарушението, което от своя страна е основание за определяне на по - продължителен период на наложената ПАМ. Като мотиви в тази връзка както беше посочено по – горе са изложени в оспорената пред първата инстанция заповед. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че оспорената пред първата инстанция заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при наличието на материално правните предпоставки за издаването и, поради което е законосъобразна и е следвало да бъде оставена в сила. Като е приел в оспореното решение наличието на предпоставки за отмяна на оспорената заповед, които не се установяват от настоящата инстанция, АС – М. е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на И. Видов от [населено място] срещу заповедта, с която му е наложена ПАМ. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски. С оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди ответника по касация И. В. да заплати на касатора сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 171, ал. 1, т. 2