Решение № 13369 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2016 г.

ВАСIV отделение08.12.2016 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 24.02.2016 г., постановено по адм. дело № 456/2015 г. от Административен съд - В. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. К. Н. за присъждане на разноски. ОСЪЖДА Ц. К. Н. от с. П., общ. М., обл. В., да заплати на Д. фонд "Земеделие" сумата от 500 (петстотин) лева разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13369 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ц. К. Н. от с. П., общ. М., обл. В., срещу решение № 24 от 24.02.2016 г., постановено по адм. дело № 456/2015 г. от Административен съд - В. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-050-6500/3601 от 29.09.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). Претендират се и разноски. Ответникът - заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, с представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение по същество за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ц. К. Н. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-050-6500/3601 от 29.09.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по подадено от него заявление по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби, като съответствал и на целта на закона. Същият бил и надлежно мотивиран и съдържал законово предвидените реквизити по чл. 59 от АПК. Установил е, че на подаденото от Ц. Н. заявление с УИН 05/230614/95811 е била извършена административна проверка в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и съобразно изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009. Въз основа на нея били констатирани застъпвания на площи, заявени от повече от един кандидат. Във връзка с това на Николов било изпратено уведомително писмо. След преминаване на процедурите по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. нямало останали неразрешени застъпвания, а за парцелите от БЗС била установена разлика спрямо слоя "Площи в добро земеделско състояние". И при двете схеми за подпомагане като правни основания били посочени чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, касаещи площи, попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. По делото нямало данни заповедта на министъра на земеделието и храните, с която бил приет слоя, да е обжалвана от жалбоподателя в законоустановения срок, поради което в частта отнасяща се до заявените от него имоти същата била влязла в сила. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според която всички описани в процесното уведомително писмо парцели попадали извън приетия със Заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието допустим слой, коректно бил определен и размерът на недопустимите за подпомагане площи, поради което правилно административният орган съгласно чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) е отказал финансиране. В заключение съдът е приел за безспорно доказано, че недопустимата за подпомагане площ по СЕПП и НР1 е в размер на 13,80 ха или 39,85 %. Относно СЕПП, тъй като разликата между заявената и определената площ била над 20 %, по силата на чл. 58, изр. 2 от Регламент № 1122/2009 г., не следвало да се отпуска помощ. Същото се отнасяло и до поисканото подпомагане по схема НР1, като по силата на чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията, тъй като отново разликата била над 20 % от установената площ, но по-малка от 50%, и в този случай помощ не се отпускала. Обжалваното решение е правилно. Оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В изпълните на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. В случая по отношение на заявените от жалбоподателя площи са били извършени теренни проверки от ОСЗ - В., видно от представените по делото протоколи. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" /ПДЗС/ за кампания 2014 г." като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Срещу тази заповед не е подадено възражение срещу обхвата на обновения специализиран слой от земеделския стопанин. Със заповед № РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015 г. е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Видно от данните по делото, причината за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане, е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", утвърден със заповед № РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015 г. Както вече беше отбелязано, жалбоподателят не се е възползвал от възможността да възрази срещу обхвата на обновения специализиран слой, одобрен със заповед № РД-09-807 от 05.12.2014 г., поради което в частта, отнасяща се до заявените от Ц. Н. имоти заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното от нея. Като правни основания за постановения отказ са посочени разпоредбите на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2014 г. /по СЕПП/, както и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за парцелите заявени за подпомагане по НР1. Неразделна част от оспореното писмо са таблицата за формиране на общата сума на финансово подпомагане. Последната, заедно с обстоятелствената част от уведомителното писмо, съдържат информация за конкретната площ, за която се постановява отказ, и информация за относимостта на отказа с факта, че земята не е включена в специализирания слой. В случая е установено, че част от заявените площи попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., поради което не подлежат на подпомагане съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - основание изрично посочено в словесната част на уведомителното писмо. В този случай административният орган правилно е отказал финансово подпомагане на касатора поради невключване на заявените парцели в специализирания слой, тъй като размерът на редукцията съставлява установената разлика при пространственото сравнение на заявените площи с референтните парцели от СИЗП. Съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. при процентно отношение на наддекларирана площ към установената площ над 20 % санкционираната площ е равна на установената и се отказва финансиране. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 39,85% и попада в този обхват, поради което за цялата заявена за подпомагане площ е отказано оторизиране на заявената сума. По НР1 също не е отпусната поисканата сума за подпомагане, тъй като е установена разликата над 20 %, но под 50 % от установената площ, с което е изпълнено изискването на чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията. Констатациите на административния орган са били потвърдени и от приетата по делото експертиза. При това положение следва, че административният орган правилно е постановил отказ по подаденото заявление, съобразно установения процент наддеклариране и е отказал плащане по СЕПП и НР1. По изложените съображения решението на Административен съд - В. като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касационния ответник за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същата следва да се уважи в размер на 500 лв., определени според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1