Решение № 14997 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2018 г.

Решение № 14997 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. С., непълнолетен [гражданство] против решение № 7414/06.12.2017 г. по адм. д. № 11848/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата против решение № 16605/06.10.2017 г. на Председателя на Държавната Агенция за бежанците при МС за отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Касаторът чрез процесуалния си представител твърди, че не е подавал жалба срещу отказа за предоставяне на статут на бежанец, поради което съдът се е произнесъл по искане, което не е отправяно към него. Изтъква, че анализът на съда за обстановката в страната на произход е неправилен и не отговаря на общодостъпната информация. Моли за отмяна на съдебното решение и връщане на преписката на ДАБ със задължителни указания за предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е частично недопустимо в частта по отношение на отказа да се предостави статут на бежанец, а в останалата е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Административният съд е установил, че с молба рег. № УП 41512/18.10.2016 г. до Държавната агенция за бежанците Д. С., непълнолетен [гражданство] е поискал предоставяне на закрила. На основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, във връзка с § 1, т. 4 от ЗУБ на оспорващия е назначен представител от Агенцията за социално подпомагане за предоставяне на особена закрила. На основание чл. 25 от ЗУБ на същия е бил назначен и представител от Столична Община. На 28.02.2017 г. с търсещия закрила е проведено интервю, резултатите, от което са обективирани в протокол № УП 41512 от същата дата. Пред административния орган Д. С. твърди, че е напуснал Афганистан през 2016 г. и през Иран и Турция нелегално е влязъл на територията на България. Целта му е била да стигне до държава в Европа, в която да му се предостави подходящо лечение, във връзка с подуването на ръцете и краката му. Преди това е живял в Нангархар, където са останали близките му. С решение № 16605/06.10.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата, по съображения, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на търсената закрила. Административният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и в съответствие с процесуалните и материалноправните разпоредби. Счел е, че търсещият закрила няма да бъде поставен в опасност, ако се завърне в страната на произход, позовавайки се на липсата на данни за проблеми с официалните власти или с организации и липса на преследване. Съдът е счел, че бежанската история не съдържа обстоятелства, които могат да бъдат предпоставки за предоставяне на международна закрила и че ако съществуваше реална опасност за живота на търсещия закрила в Афганистан, неговите най-близки роднини не биха останали също там. По отношение на твърденията, че оспорващият е искал да се лекува в Европа, съдът е посочил, че лечението не е сред основанията за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, дори когато такова лечение не може да бъде осигурено в държавата по произход. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата. Както изтъкват и касаторът, и представителят на прокуратурата, решението е недопустимо в частта му, с която съдът се е произнесъл по отношение отказа за предоставяне статут на бежанец. В тази част решението на председателя на ДАБ не е обжалвано и е влязло в сила, което налага съответно обезсилване на съдебното решение. В останалата част решението е неправилно. При преценката на необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут, както съдът, така и административният орган не са изложили обосновани съображения относно обстановката в страната на произход. Липсват и мотиви във връзка с приложението на забраната за връщане, предвидена в чл. 4, ал. 3 ЗУБ. В решението на административния орган, както и в това на съда не е извършена преценка, съобразена с висшия интерес на детето, включително във връзка с неговата лична ситуация и възможността за благоденствието му при евентуално връщане в страната на произход. Предвид възрастта на лицето и неговите здравословни проблеми, тази преценка е следвало да бъде извършена и подробно мотивирана, още повече предвид данните за конкретното място на произход, от което идва лицето. Приложените по делото справки, както и данните от международни източници, които са общодостъпни / напр. текущите новини, както и интернет страниците на Европейското ведомство за подкрепа в областта на убежището и Съдът по убежището на Френската република/ сочат, че ситуацията в Нангархар е тежка, включително за цивилното население, и не се подобрява. За месец ноември 2018 г. са налице данни за водени военни действия в провинция Нангархар, включително за въздушни удари, при които има загинали и цивилни. Смъртността сред цивилното население в Афганистан в резултат на бомбените атентати през 11-те месеца на тази година е достигнало най-високото си ниво в сравнение с предходните години. Съгласно представената пред настоящата инстанция справка, 52% от цивилните жертви са от самоубийствени атентати и комбинирани атаки на Ислямска държава именно в провинция Нангархар. В същото време, има минимален или никакъв напредък в оказването на натиск върху талибаните. На този фон, безспорно е установено в производството, че търсещият закрила е непълнолетен, включително към момента, както и че има сериозни здравословни проблеми, по причина на генетично заболяване, за което са представени доказателства и пред настоящата инстанция. Съгласно съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. В същия смисъл е съображение 33 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно което Висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз ("Хартата") и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т. ч. неговия произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл. 25, § 6 от тази директива. Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена "Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка не е надлежно установена, а административният орган не е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история и обосноваване неприложимостта на забраната за връщане по отношение на непълнолетното лице. Мотивите относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут са бланкетни и не са съобразени с личното положение на кандидата за закрила, включително с това, че той е непълнолетен. Това налага отмяна на решението на административния съд, както и това на административния орган, в обжалваната част, и връщане на преписката за ново разглеждане на председателя на ДАБ. При новото произнасяне следва да бъдат изложени подробни мотиви във връзка с предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на лицето, включително предвид актуалната ситуация в страната на произход. При произнасянето административният орган следва неотклонно да има предвид висшия интерес на детето, така, както е уреден в посочените по-горе източници на международното право. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд