Решение № 10014 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2017 г.

Решение № 10014 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на "А. М."ЕООД против решение № 299/05.07.2017 г., постановено от Административния съд-П. по адм. д. № 1012/16 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "А. М." ЕООД, гр. П. против заповед № РД-12-520/18.10. 16 г. на кмета на О. П., с която е прекратен договор № 21/22.03.2013 г., сключен между О. П. и жалбоподателя. Със същото решение"А. М."ЕООД е осъдено да заплати на О. П. разноски, направени по делото в размер на 100 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му . Наведените касационни основания са допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на приложимия материален закон - чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - кметът на О. П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Иска се отхвърляне на жалбата.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна в правния спор, за която постановеното решение е неблагоприятно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й съдът приема следното:

Административният съд се е произнесъл с обжалваното решение, след като преди това е разрешен спор за подсъдност на делото между него и Районния съд-П.. Спорът е разрешен с определение на смесен петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС, като делото е изпратено за разглеждането му на АС-П..

След разрешаването на препирнята за подсъдност, с определение № 347/12.04.2017 г. АС-П. е конституирал страните по делото и го е насрочил в открито съдебно заседание за 12.06.2017 г. На посочената дата е проведено съдебно заседание по делото, което съдът е започнал с доклад на делото, а именно, че е образувано по жалба срещу заповед на кмета на община П., с която е прекратен договор между общината и жалбоподателя, като прекратяването е на осн. чл. 37м, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 15, ал. 3 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ. В същото съдебно заседание, съдът е дал и ход по същество на делото, като е постановил решението си на 05.07.2017 г.

След решението на АС-П., през м. 08.2017 г. е образувано тълкувателно дело № 2/2017 г. по искане на председателите на ВАС и ВКС по въпросите:

1. На кой съд са подсъдни делата, образувани по жалби срещу кметове на общини по § 15, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за прекратяване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които в срока по ал. 1 и 2 не са приведени в съответствие с чл. 37, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ?

1. На кой съд са подсъдни делата, образувани по жалби срещу отказ на кмета на общината за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 ЗСПЗЗ?

Към настоящият момент е постановено решение № 2/03.04.2018 г. по тълкувателното дело, с което по първия въпрос се реши, че:

Делата, образувани по жалби срещу актове на кметове на общини по § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ бр. 61 от 11.08.2015 г.) за прекратяване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които в срока по ал. 1 и 2 не са приведени в съответствие с чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, са подсъдни на районния съд.

Предмет на обжалване пред АС-П. е била именно заповед на кмета на община П., с която е прекратен договора с жалбоподателя за пасища и мери от общинския фонд на осн. § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ., бр. 61/15 г.

Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ:

(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

На посоченото правно основание и във връзка с чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав на касационната инстанция следва да се съобрази с постановеното тълкувателно решение, като му даде приоритет пред определението на смесения петчленен съдебен състав на ВКС и ВАС и макар че няма такова оплакване, служебно да прецени допустимостта на обжалваното решение.

След като решението е постановено от съд, който не е компетентен да разгледа спора, то е недопустимо и следва да се обезсили, а делото се изпрати на компетентния съд, който е Районният съд-П..

По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд