Решение № 5522 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13467/2017 г.

Решение № 5522 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13467/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Германов, от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Шаркова, срещу решение № 5436 от 20.09.2017 г., постановено по адм. дело № 1932/2017 г. по описа на Административен съд С. град. В жалбата се твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи подадената от него жалба или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба, кметът на район "Триадица" Столична община, редовно призован, не се явява и не се представлява. След проведеното по делото съдебно заседание депозира писмена защита чрез процесуален представител, в която взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по жалбата на А. Германов против заповед № РТР17-РД56-26 от 08.02.2017 г. на кмета на район "Триадица", Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/ е прекратен договор за наем от 01.08.2005 г., сключен със жалбоподателя, за имот частна общинска собственост – общинско жилище в гр. С.. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимия материален закон. Приел е, че по делото са доказани фактите на които се основава оспорената заповед, които факти предпоставят и основават правилното приложение на закона от административния орган. Установено е, че жалбоподателят и съпругата му притежават недвижим имот, предназначен за жилищно строителство, предпоставка по приложената от административния орган разпоредба на чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата, съответна на тази на чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОбС, за прекратяване на наемно правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правото на страната на участие в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Решението на административния съд е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. В него е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на установените от административния орган факти и обстоятелства, от които произтича законосъобразността на оспорената пред съда заповед, при правилно приложение на закона спрямо установените факти. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 АПК. При постановяването й не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Наемателят е уведомен за началото на административното производство по издаване на обжалваната заповед с писмо от 28.07.2017 г., получено лично от него на 30.07.2017 г. В това писмо изрично е посочено, че договорът за наем ще бъде прекратен, тъй като наемателят не отговаря на условията за наемане на общинско жилище, при установено притежаване на незастроен недвижим имот, предназначен за жилищно строителство. Административният съд правилно е приел, че са доказани посочените в заповедта факти, на които се основава прекратяването на наемния договор – притежаван от жалбоподателя и съпругата му недвижим имот, придобит през 1988 г., представляващ празно дворно място, съгласно представения по делото нотариален акт, за което по действащия застроителен план на гр. С. се предвижда застрояване с триетажна жилищна сграда. Притежаването на такъв недвижим имот води до отпадане на условията за картотекиране и ползване под наем на общински жилищен имот и съставлява основание за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОбС, съответно – по чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата. Твърдяното в касационната жалба, че този факт не е надлежно установен не намира опора в представените по делото доказателства, а именно скици извадки от действащите застроителен и регулационен план на частта от квартала, в който попада собствения на жалбоподателя имот, одобрени със заповед от 10.02.1998 г. Ирелевантно е позоваването в касационната жалба на представената по делото скица от одобрения през 2016 г. кадастрален план, тъй като съгласно чл. 108, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) именно подробните устройствени планове, какъвто е и планът за застрояване, конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места. Според § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си. Неоснователни са и развитите от процесуалния представител на касатора доводи за това, че жалбоподателят и съпругата му са притежавали този имот още към момента на издаване на настанителната заповед, въз основа на която наемат общинското жилище, надлежно са декларирали това обстоятелство пред административния орган, поради което тази собственост не съставлява ново обстоятелство, водещо до отпадане на условията за настаняване. Императивното изискване на закона е да не са налице условията за настаняване в общинско жилище и то към датата на издаване на оспорената заповед е налице. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да не са налице обстоятелства, които изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в общинско жилище, ако и такива да са съществували в предходен момент. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, притежаваният имот е деклариран за пръв път през 2015 г., като в ежегодната декларация, подадена от жалбоподателя и членовете на домакинството му, с дата 20.01.2017 г. изрично е посочено, че притежаваният недвижим имот е предназначен за жилищно строителство. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд С. град като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като несвоевременно направено, след приключване на съдебното дирене, се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,