Решение № 11479 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9607/2009 г.

Решение № 11479 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9607/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комня Николова Жекова, жив. в с. Въгларово, община Хасково, срещу решение № 2926/05.03.2009 г. по ахд № 13183/2008 г. на тричленен състав на ВАС, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата и против заповед № РД-46-881/25.07.2008 г. на Министъра на земеделието и храните. Касаторката поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и иска отмяната му, отмяна на обжалваната част от заповедта. Ответникът по касационна жалба - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за установено, че със заповедта на министъра обосновано и законосъобразно е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по преписка № 94-859/13.02.2007 г. със заявител Комня Николова Жекова, за собственик Мара Димова. Тричленният състав е посочил, че в чл. 19а, ал. 2, т. 6 от ППЗСПЗЗ е въведено изискване за представяне на удостоверение за наследници, ведно с останалите писмени доказателства. Удостоверението за наследници е предназначено да установи наследниците по закон на конкретно лице, а оттук и кръга на лицата, които могат да се ползват съгласно българското наследствено право от имуществени, лични, обществени и други отношения, принадлежащи на починалия техен наследодател. Името на наследодателката на касаторката по удостоверение за наследници е Мария Димова Стоева, а името на бежанката по архивния документ "Свидетелство за етническо малцинство" е Мара Димова, по мъж Стоянова. Съгласно удостоверението за наследници, наследодателката е родена на 21 януари 1901 г., а съгласно приложения архивен документ "Декларация за изселване", бежанката е родена на 15 август 1783 г. Дори да се приеме, че има техническа грешка при изписване на годината на раждане в архивния документ и вместо 1783 г. тя е 1883 г. - отново има голяма разлика в годината на раждане по архивен документ и удостоверение за наследници. При тези констатирани разлики и предвид факта, че удостоверението за наследници се издава въз основа на данни от регистъра на населението в съответната общинска администрация, който е единствения източник на достоверна информация относно гражданското състояние на лицата, тричленният състав и административният орган са приели, че не може да се установи по безспорен начин, че данните се отнасят за едно и също лице, а оттук - че заявителката в качеството си на наследник по удостоверението за наследници, има правото да черпи права от патримониума на бежанците. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират със събраните пред него доказателства. Новопредставената пред настоящата инстанция декларация от касаторката за идентичност на имената на наследодателката и с тези на бежанката, не може да доведе до извод, че се касае за едно и също лице, предвид установените с официални документи съществени разлики в датата и годината на раждането им. Обжалваното решение е обосновано и материалноправно законосъобразно - касаторката не е доказала правото си на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Предвид изложеното решението на тричленния състав е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав