Решение № 16082 от 30.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8763/2010 г.

Решение № 16082 от 30.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8763/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 32 от 19.03.2007 г., постановено на основание чл. 42, ал. 1, пр. 1 от ЗАП във връзка с § 4 - 8 и с § 142 от ПЗР на АПК от Старозагорския окръжен съд (СтОС) по административно дело № 301/2006 г. по описа на СтОС, по жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение "Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр. Стара Загора са отменени т. 2 и т. 4 от заповед № РД-19-457/12.09.2006 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Стара Загора. С допълнително решение № 94 от 9.07.2007 г. по същото дело, постановено на основание чл. 42, ал. 1, пр. 3 от ЗАП във връзка с § 4 - 8 и с § 142 от ПЗР на АПК и във връзка с чл. 192, ал. 2 от ГПК, е допусната поправка на явна фактическа грешка в първоначалното решение № 32 от 19.03.2007 г., като вместо неправилно записаните т. 2 и т. 4 следва да се четат действителните т. 1 и т. 2 от административната заповед № РД-19-457/12.09.2006 г. на директора на РЗОК. Директорът на РЗОК - Стара Загора е подал касационна жалба против решение № 32/19.03.2007 г. на Окръжен съд - Стара Загора по административно дело № 301/2006 г., с която по съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Касационна жалба против решение № 32/19.03.2007 г. на Окръжен съд - Стара Загора по административно дело № 301/2006 г., е подадена и от "Многопрофилна болница за активно лечение "Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр. Стара Загора. В нея се навеждат доводи, че в мотивите си съдът е изложил съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, но с диспозитива се отменят т. 2 и т. 4 от заповедта, без да е налице произнасяне по т. 1 от същата, поради което съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК), изразяващо се в противоречие между мотиви и диспозитив. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Същевременно в писмено становище "Многопрофилна болница за активно лечение "Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр. Стара Загора сочи, че постановеното от Окръжен съд - Стара Загора решение е правилно, поради което моли то да бъде оставено в сила. Никоя от страните в качеството им на ответници по касация не изразява становище по касационната жалба на другата страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. 1) Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба на директора на РЗОК - Стара Загора за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била заповед № РД-19-457/12.09.2006 г., издадена от директора на РЗОК - Стара Загора, с която на "Многопрофилна болница за активно лечение "Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр. Стара Загора за нарушения, извършени по клинични пътеки (КП) № 94 и № 244, са наложени санкции - две финансови неустойки по 180 лв., или общо 360 лв. Решението на Старозагорския окръжен съд, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на директора на РЗОК за необоснованост. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства, компетентно изготвените заключения от вещите лица по назначените съдебни експертизи и приложимата в случая нормативна уредба окръжният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна. В хода на съдебно-административното производство са опровергани констатациите на административния орган в процесната заповед, като се е установило, че не е налице хоспитализиране на ЗЗОЛ по КП № 94 при липса на индикациите, посочени в нея, както и в частта относно КП № 244, че не са нарушени изискванията за поставяне на окончателна диагноза с неизвършване на вирусологични и/или серологични изследвания в подкрепа на основната диагноза. В тази връзка съответни на установеното от фактическа страна са направените изводи от първоинстанционния съд за липса на нарушение по КП № 94 на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ИД и на чл. 183, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г., за което е наложена санкция по чл. 46, ал. 4, т. 2аа от ИД и чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "а" от НРД 2006 г., и за липса на нарушение по КП № 244 на чл. 12 от ИД и на чл. 188 от НРД 2006 г., за което е наложена санкция по чл. 46, ал. 4, т. 2бб от ИД и чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. Посочените в КП № 94 индикации за хоспитализация са осем на брой, като в конкретният случай пациентката отговаря на три от тях, което е достатъчно за нейната хоспитализация по тази клинична пътека. Твърдението на административния орган, че условие за хоспитализация е кумулативното наличие на изброените в КП индикации, е неоснователно и е резултат от недопустимо разширително тълкуване на приложимите норми. На първо място, в указанията по тази клинична пътека не е посочено колко от индикациите трябва да бъдат изпълнени, за да се хоспитализира пациент. Не е задължително при даден пациент да са налице всички критерии на заболяването, за да отговаря то на изискванията за хоспитализация по тази клинична пътека. Развитието на едно заболяване не включва всички критерии по КП, защото това са степенни нарушения на функциите. При един пациент може да има един или два симптома и в следващия стадий да се включат още някои от симптомите на заболяването. Освен това, хипотермията и хиперкапнията не са задължителен симптом за такова заболяване, а нарушенията в АКР (алкално-киселинното равновесие) не са изрично упоменати като задължителен критерий за хоспитализация. В процесният случай наличието на някои от критериите и състоянието на пациентката, характеризиращо се с неповлияваща се и прогресираща въпреки лечението симптоматика, е налагало неотложната й хоспитализация, което не е в противоречие с изискванията за изпълнение на КП № 94. Досежно КП № 244, в конкретният случай лечебното заведение е приложило и отчело две диагностични процедури (рентгенография на бял дроб и микробиологично изследване на гърлен секрет) и една основна терапевтична процедура, които са достатъчни, за да се счита клиничната пътека за изпълнена. Никъде в диагностичните процедури по обсъжданата клинична пътека не е записано задължително да се прави вирусологично изследване. С оглед конкретиката на случая от медицинска гледна точка извършването на серологично изследване се обезсмисля. В случая не е взето серологично изследване не защото е пропуснато, а защото е подбрано от лекуващия лекар друго с оглед състоянието на пациента подходящо изследване, от което последният е имал медицинска нужда - изследване на артериалните газове в кръвта. От изложеното явства, че не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение като правилно трябва да бъде оставено в сила. 2) Касационната жалба, подадена от "Многопрофилна болница за активно лечение "Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр. Стара Загора, се явява процесуално недопустима. След влизането в сила на решението за поправка на явна (очевидна) фактическа грешка, с което е премахнато несъответствието на волята на съда и нейния външен израз, и което за разлика от първоначалното не е атакувано от страните по спора, двете решения представляват единен съдебен акт. В този смисъл обжалваната от лечебното заведение част на решението вече не съществува, което обуславя наличието на приложното поле на чл. 215, т. 2 от АПК. Ето защо тази жалба следва да се остави без разглеждане, а в частта му, образувана по нея, съдебното производство подлежи на прекратяване. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 и чл. 215, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,