Решение № 7569 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2013 г.

Решение № 7569 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Божидарка Стоилова Бояджиева, Тодорка Стоилова Георгиева, Венетка Георгиева Петрунова, Димитър Генчев Георгиев и Генчо Генадиев Георгиев, подадена от пълномощник адв. Анжела Василева, срещу решение № 4568 от 08.07.2013 г. по адм. дело № 1798/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 25 състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-09-317 от 14.07.2008 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, като неоснователна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Смятат, че за тях е налице правен интерес за издаване на удостоверение и скица на имота, независимо от Решение № 0221/12.09.2002 г. на Поземлена комисия, община Връбница. Твърдят, че за част от имот пл. № 29036 е останала незастроена част, поради и което незаконосъобразно е определен изцяло имота за застроен, след като не е осъществено мероприятието, което е предвидено и е налице площ от 442 кв. м. отговаряща на изискванията на закона за обособяването и в самостоятелен УПИ. Молят, да се отмени обжалваното решение и се уважи жалбата им, като се определи като свободна от застрояване част обозначената от вещото лице Ответникът - кметът на район "Люлин", Столична община, чрез гл. юрисконсулт Колю Колев, оспорва жалбата като неоснователна и моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че производството по възстановяване на процесния имот, е приключило с Решение № 0221/12.09.2002 г. на ПК - община "Връбница", което е подлежал на съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, поради което съдът правилно е приел, че решение № 0221/12.09.2002 г. на ПК - община "Връбница", е влязло в сила и към момента на постановяване на оспорената Заповед - 14.07.2008 г., не са били налице условията и предпоставките за определяне на застроената и свободната от застрояване площ от процесния имот и респективно за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, тъй като производството по възстановяването му вече е било приключило с влязъл в сила административен акт - Решение № 0221/12.09.2002 г. на ПК "Връбница". Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 4568 от 08.07.2013 г. по адм. дело № 1798/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 25 състав, е отхвърлена жалбата на Божидарка Стоилова Бояджиева, Тодорка Стоилова Георгиева, Венетка Георгиева Петрунова, Димитър Генчев Георгиев и Генчо Генадиев Георгиев срещу Заповед № РД-09-317 от 14.07.2008 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, с която е одобрено Решение № 2 по Протокол № 1/14.02.2008 г. на комисия към техническата служба на район "Люлин" и е определен като изцяло застроен имот пл. № 29036 по Картата на възстановената собственост (КВС), целият с площ по графични данни от 2723 кв. м., съгласно приложена Скица № 2/1/2008, неразделна част към Удостоверение № 2/1/08, попадащ в границите на урбанизирана територия, определени със застроителен и регулационен план на местността "Територии прилежащи към пътен възел Околовръстен път - бул. Сливница". Производството пред административния съд е проведено по реда на чл. 226 от АПК, след като с Решение № 2122 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 12538/2009 г., Върховният административен съд, Четвърто отделение, е отменил съдебно решение № 25/25.05.2009 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 7586/2008 г., В ЧАСТТА с която е отменена Заповед № РД-09-317/14.07.2008 г. на кмета на район "Люлин" и са определени като свободни от застрояване части от имот пл. № 29036 от КВС, съответно с площ от 1385 кв. м., повдигната в кафяв цвят и обозначена по букви И-Й-К-Л-М-Н-Х-Ц-Ч-И от скицата на вещото лице и с площ от 16 кв. м. повдигната в кафяв цвят и обозначена по букви Г-Д-Е-Г от скицата, приложение и неразделна част от съдебното решение и е върнал делото за ново разглеждане, в отменената част. Съдът е дал указания при новото разглеждане да се изследва наличието на асфалтова площадка и изградени съоръжения по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. При новото разглеждане съдът е приел, че с Решение № 0221/12.09.2002 г. на Поземлена комисия, община Връбница е признато правото на собственост на наследниците на Георги Цветанов Димитров в съществуващи (възстановими на терена) стари реални граници върху имот - нива, с площ от 2750 кв. м., четвърта категория, намиращ се в землището на с. Обеля, м. "Обране", съставляващ имот пл. № 29036 от кадастралния план, изработен през 1999 г., като е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху част с площ от 665 кв. м. и е отказано възстановяване на останалата част с площ от 2 085 кв. м., поради това, че е завзето от АТП "Република" (сега Столичен Автотранспорт" ЕАД). Съдът е приел, че производството по възстановяване на собствеността върху процесния имот е приключило с влязло в сила Решение № 0221/12.09.2002 г. на ПК - Връбница, поради и което жалбоподателите нямат правен интерес от производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С оглед дадените указания от касационната инстанция по отношение на частите от имот пл. № 29036 с площ от 1385 кв. м. обозначена по букви И-Й-К-Л-М-Н-Х-Ц-Ч-И и с площ от 16 кв. м. заключена по контур Г-Д-Е-Г по скицата, приложение и неразделна част от Решение № 25/25.05.2009 г. по адм. дело № 7586 по описа на АССГ за 2008 г., съдът е прил, че е застроена, предвид на това, че в тези части от имота е изпълнена трайна асфалтова настилка, която представлява строителна дейност по смисъла на § 1в, ал. 1 ДР на ППЗСПЗЗ. При установените фактически обстоятелства е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Решението на административния съд е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил компетентността на административния орган, както и реда за възстановяване на земеделски земи включени в урбанизирани територии, както и правилно е приложил § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, в който при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии и които следва да бъдат съобразени при определяне на застроената и свободна от застрояване част. Фактически обстоятелства по делото не се оспорват, поради което настоящият състав в съответствие с чл. 220 от ГПК приема за доказани фактите установени от първоинстанционния съд свързани с процесния имот, попадащ в урбанизирана територия. Претенциите на касаторите са по отношение на частта от имота с площ от 442 кв. м. по контури 1-2-3-Й-И-Ч-Ц-1,за която вещото лице е заявило, че няма подземни съоръжения. Правилни са изводите на административния съд, че с Решение № 0221/12.09.2002 г. на ПК - Връбница, с което е отказано реално възстановяване на собствеността за част от имот № 29036 от кадастралния план, изработен през 1999 г., след като е влязло в сила, е отпаднал правния интерес от производството по издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ. В случая предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № РД-09-317/14.07.2008 г. на кмета на район "Люлин", издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по молбата вх. № АГ-94-086 от 31.01.2008 г. на жалбоподателката Венетка Петрунова за определяне на застроената и свободната от застрояване площ от процесния заявен за възстановяване имот - нива, с площ от 2750 кв. м., представляващ имот № 29036, както и да се издаде скица и удостоверение съгласно чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ. Определянето на свободна от застрояване площ по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е основание за възстановяване на собствеността върху земеделски земи включени в урбанизирани територии по реда чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, поради което произнасянето по същество за законосъобразността на Заповед № РД-09-317/14.07.2008 г. на кмета на район "Люлин" е допустимо. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай по отношение на спорната част от процесния имот с площ от 442 кв. м. по контури 1-2-3-Й-И-Ч-Ц-1, са законосъобразни изводите на административния съд, че представлява застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Посочената по СТЕ площ от 442 кв. м. е с положена трайна асфалтова настилка. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. В случая посочената от СТЕ част, претендирана от касаторите, представлява асфалтирана част, която по своя характер е благоустройствено съоръжение. В тази връзка е неотносимо възражението дали е извършено законно и дали е осъществено предвиждането по одобрения план, както и дали е възможно обособяване на самостоятелен парцел по правилата на ЗУТ, след като част от процесният имот попада в терен с положена трайна асфалтова настилка, което представляват съоръжение, представляващо застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ . Като е стигнал до тези правни изводи, решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателите да бъдат определени като свободни отделни части от имота, в които безспорно е установено, че са извършени строителни дейности. В случая липсата на подземни съоръжения в процесната част не променя извода на съда, че тази част представлява застрояване, след като е положена трайна асфалтова настилка. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса по направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав приема, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение, предвид непредставен списък с разноски с точно определен размер, както и доказани действително извършени разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение