Решение № 345 от 12.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6122/2023 г.

Производството е във фаза на втора касация. Образувано е по касационна жалба на Нометрикс ООД, чрез процесуалния му представител адв. С. Жеков срещу решение 2637 от 18.04.2023 г. по адм. дело 479/2023 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 70 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р 22221020007809-091-001 от 10.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1119 от 23.07.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ гр. София относно установеното задължение по ЗКПО за 2016 г. в размер на 18 599,99 лева ведно с лихви за забава в размер на 7 755,80 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора неправилно съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на РА, като поддържа, че прекият данък не е многофазен като косвения, поради което признаването на разхода не е обвързан от документирането на приходите при изпълнителя. Твърди, че в счетоводството на РЛ разходите по процесните фактури са надлежно отразени. Иска отмяна на решението със законните последици. Претендира разноски. Ответната страна - директорът на дирекция ОДОП гр. София, представляван от гл. юрк. С. Мирчева оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил Ревизионен акт /РА/ Р 22221020007809-091-001 от 10.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1119 от 23.07.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика / ОДОП / гр. София относно установеното задължение по ЗКПО за 2016 г. в размер на 18 599,99 лева ведно с лихви за забава в размер на 7 755,80 лева. Установеното с РА задължение за корпоративен данък за процесната 2016 г. е в резултат на извършеното от приходните органи увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО в общ размер на 186 000,00 лева във връзка с осчетоводени разходи по фактури, издадени от Поли Смарт Арт ЕООД, Оф Бийт Промоушън ЕООД, Ефектив Кънтент Маркетинг ЕООД, Промоушън моуд ЕООД и Рекламна агенция Тифани ЕООД. Производството пред АССГ е в изпълнение на указанията, дадени с решение 10397 от 16.11.2022 г. по адм. дело 4666/2022 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено предходно решение 1971 от 24.03.3022 г. по адм. дело 9226/2021 г. по описа на АССГ, с което е обявена нищожността на процесния РА. С обжалвания в настоящото касационно производство съдебен акт съдът е формирал мотиви, че оспореният РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, в установената писмена форма, при липса на допуснати в хода на ревизията съществени процесуални нарушения и при спазване на материалния закон. Приел е за доказано наличието на материалноправното основание за увеличение на финансовия счетоводен резултат за 2016 г. с процесните разходи по фактурите, издадени от Поли Смарт Арт ЕООД, Оф Бийт Промоушън ЕООД, Ефектив Кънтент Маркетинг ЕООД, Промоушън моуд ЕООД и Рекламна агенция Тифани ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Установените от първоинстанционния съд факти се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно е приложен материалният закон. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Документалната обоснованост на разходите е регламентирана в чл. 10 ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. По приложението на чл. 10, ал. 1 ЗКПО съдът е посочил, че ревизираното дружество е представило първични счетоводни документи фактури. Спорът по делото е дали представените фактури отразяват вярно посочените в тях стопански операции. При постановяване на обжалваното решение съдът е обсъдил предмета на фактурите, събраните писмени доказателства и заключение на съдебно счетоводна експертиза и е изложил подробни мотиви, че не се установява извършването на фактурираните услуги. При недоказано осъществяване на посочения във фактурите предмет, законосъобразно е приел, че първичните счетоводни документи не отразяват вярно описаните в тях стопански операции по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО и разходите не са документално обосновани и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели. Доводите в касационната жалба, че Нометрикс ООД е установил осъществяването на стопанските операции, предмет на спорните фактури, не се подкрепят от доказателствата по делото. Тези доводи са поддържани и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил подробно и законосъобразно ги е отхвърлил като неоснователни. В този смисъл обосновано съдът е заключил, че наличието единствено на фактури с общ предмет изготвяне на маркетингов анализ, маркетингово проучване, консултантски услуги, анализ на пазарните рискове, онлайн рекламна кампания, рекламна кампания, подготовка на рекламни презентации, уеб дизайн, пи ар кампания, подготовка на фирмено мероприятие, изработка на интернет сайт, изготвяне на рекламно лого, онлайн семинари, организиране и провеждане на тийм билдинг не доказват факта на извършването им от съответните доставчици. Както правилно е посочил АССГ, липсват каквито и да било други писмени документи, от които да се установи какъв е конкретният предмет на възложените услуги, както и дали и по какъв начин е предаден резултатът от извършването им от доставчиците на получателя. Без значение е и фактът за наличие на доказателства за плащане на стойността по фактурите в брой. По тези съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 320,00 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение