Решение № 83 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5831/2007 г.

Решение № 83 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5831/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218и, ал. 1 вр. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.

С решение от 17.05.2004 г. по гр. д. № 760/02 г. Софийският градски съд отхвърлил предявените от М. А. В. срещу Н. А. Р., при участието на З. "Б. и." АД гр. С. като трето лице-помагач на страната на ответника, искове за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и на имуществени вреди от общо 4 500 лева, ведно със законната лихва.

Това решение е оставено в сила с решение № 82 от 17.08.2007 г. по гр. д. № 1654/06 г. на Софийския апелативен съд.

Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от ищеца, който иска то да бъде отменено, а по същество - предявените искове да бъдат уважени изцяло, с всички произтичащи от това правни последици.

От ответниците по касация Н. А. Р. счита жалбата за неоснователна, З. "Б.и." АД гр. С. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Делото е за втори път във Върховния касационен съд, след като с решение № 1* от 28.09.2006 г. по гр. д. № 1700/05 г. на IV-то г. о. първоначално постановеното въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане с указания за разясняване на спора от фактическа и правна страна, включително и чрез изслушване на допълнителна авто- техническа експертиза.

По делото е установено, че ищецът е пострадал на ..**** г. около 11.15 часа до лозовия масив на гр. О. изхода за гр. П. при пътно-транспортно произшествие между управляван от него мотопед "С" с рег. № Т* и лек автомобил марка "В." 2**** с рег. № С* управляван от ответника. Вследствие на причинените при злополуката травми в областта на гърба, гърдите и главата пострадалият е със загубена трудоспособност 95 %. К. се позовал на заключения на единична и тричленна технически експертизи, въззивният съд приел, че при управлението на шофирания от него лек автомобил ответникът не е допуснал нарушение на правилата за движение, а преди да предприеме изпреварване на управлявания от ищеца мотопед, е изпълнил задълженията си по чл. 42 Здвп. Приел, че пътно-транспортното произшествие е настъпило поради несъобразено с пътната обстановка поведение на ищеца, който управлявал мотопеда без свидетелство за правоуправление, без видими причини предприел рязко завиване в ляво и навлязъл в лентата за изпреварване, с което причинил удара с изпреварващия го лек автомобил. Оттук въззивният съд заключил, че е оборена презумпцията за вина на ответника, който не е предизвикал умишлено или по непредпазливост пътно- транспортното произшествие и исковете с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.

Обжалваното въззивно решение е правилно. При постановяването му въззивният съд е изпълнил указанията на Върховния касационен съд, като е назначена тройна авто-техническа експертиза, доказателствата по относимите за спора факти и обстоятелства са обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите страните. Фактическите и правни изводи съответстват на данните по делото, а материалният закон е приложен правилно.

От данните по делото е безспорно установено, че пострадалият е управлявал мотопеда в нарушение на чл. 150 Здвп - без да притежава свидетелство за правоуправление на превозно средство.

Безспорно е и това, че мотопедът, който е бил в добро техническо състояние, не е бил оборудван с огледала за странично виждане /заключението на тройната експертиза, която се е позовала на приложения снимков материал по следственото дело/.

Установено е също, че водачите и на двете превозни средства предприели маневри в последователност - изпреварване, извършена от водача на лекия автомобил, и завиване наляво - от водача на мотопеда.

Спорът относно наличието на елементите от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане, съставляващи противоправно действие или бездействие и причинна връзка с вредоносния резултат /какъвто безспорно в случая е налице/, правилно е разрешен въз основа на данните за това има ли допуснати от водачите на превозните средства нарушения на правилата за движение. В тази насока две авто-технически експертизи са изследвали механизма на пътно-транспортното произшествие, използвайки материалите по следственото дело, обясненията на участниците в произшествието, а тричленната - и съобразно материализираните следи върху пътя и повредите по превозните средства.Установено е, че в района няма ограничение на скоростта и не е установено на мястото на произшествието да е имало пътни знаци. Водачът на лекия автомобил забелязал мотопеда на около 100 метра и тъй като видял, че се олюлял, подал звуков сигнал, след което движението му станало сигурно. Приближавайки го, подал светлинен сигнал за изпреварване, като се убедил, че зад и срещу него няма други участници в движението, няма и прегради по пътя. На разстояние около 2 метра отзад и около 1 метър встрани от него, мотопедът рязко завил вляво, като според експертите от тройната експертиза навлязъл косо в лентата за насрещно движение, където настъпил и ударът.Установено е, че скоростта на лекия автомобил преди настъпване на произшествието е 82 км/ч. Скоростта на движение на мотопеда е била не повече от 40 км/ч. Дължината на опасната зона на спиране на автомобила е 85 км/ч. Отстоянието на лекия автомобил от задната част на мотопеда в момента на навлизане и насочване на мотопеда вляво, когато вече представлява опасност за водача на автомобила, е 16 м. При сравняване дължините на опасната зона на спиране и отстоянието на автомобила от мястото на удара, от техническа гледна точка ударът е бил непредотвратим посредством аварийно спиране от водача на автомобила.

Експертните заключения са възприети според точния им смисъл и е формиран обоснованият извод, че при извършената от него маневра "завиване наляво", пострадалият не е изпълнил вменените му от закона задължения. Нарушено е общото правило на чл. 25 Здвп, което установява какви действия следва да извърши водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, а именно преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Нарушени са и конкретните задължения по чл. 37, ал. 2 Здвп. По делото е установено, че пострадалият, който е бригадир на лозарска бригада, е следвало да отиде в лозовия комплекс, който се намира вляво по посоката на движението на двете превозни средства. При това положение като водач на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво за навлизане в крайпътна територия, ищецът е бил длъжен да пропусне превозното средство, движещо се по пътя, който той напуска. По делото няма данни, а не са и наведени доводи пострадалият да е имал и изискуемото от чл. 28, ал. 1, т. 1 Здвп поведение да предупреди останалите участници в движението за намерението си да извърши маневра като подаде ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани.

При неизпълнение на тези си задължения по спазване на правилата за движение по пътищата, пострадалият не би могъл да се позовава на нарушения, допуснати от движещото се зад него превозно средство. Такива и не са установени, както правилно е приел и въззивният съд. По делото е установено, че произшествието е произлязло при пътна обстановка без усложнения по пътното покритие, без да има други участници в движението и без наличие на пътни знаци, които да дават указания за друг начин на движение или друга скорост, различни от тези на лекия автомобил. Предприетата от ответника маневра изпреварване е в съответствие с изискванията на чл. 42 Здвп. Действително, при липса на преки доказателствени средства не може да се установи дали водачът на лекия автомобил се е убедил, че подадените от него сигнали за намерението му да извърши маневра са били възприети от пострадалия. И при това положение обаче, отговорността му за непозволено увреждане не може да бъде ангажирана. Това е така, защото вредоносният резултат нямаше да настъпи, ако при предприетата промяна на посоката на движение водачът на мотопеда бе изпълнил задълженията си да не създава опасност за останалите участници в движението. Това той не е сторил и неговото поведение, а не това на ответника, е в причинно-следствена връзка с настъпилата вреда. Нарушаването на правилата за безопасно извършване на маневрата е резултат и на неговото незнание, при безспорно установения факт, че пострадалият е неправоспособен водач.

Не може да се приеме и тезата, че като движещо се отзад превозно средство ответникът е застрашил сигурността на движещия се пред него мотопед. При предприетото рязко и несигнализирано навлизане в лентата за насрещно движение, където се е намирал водачът на автомобила, извършващ изпреварване, и при разстоянието между двете превозни средства в този момент - около 1 метър, за ответника е било невъзможно да предприеме такива действия, с които да предотврати удара.

В обобщение следва да се заключи, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение на Софийския апелативен съд е правилно и следва да се остави в сила.

На ответника по касация Н. Р. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 840 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.