Решение № 430 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1088/2008 г.

Решение № 430 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1088/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) С решение от 16.04.2004 г. по гр. д. № 22686/ 2003 г. на Софийски районен съд, 41 състав, оставено в сила с решение от 19.11.2007 г. по гр. д. № 2436/ 2004 г. на Софийски градски съд, II-б въззивен състав е отхвърлен иска, предявено от М. К. Д. и С. М. Д. против Л. Н. Ц. за прекратяване право на ползване върху недвижим имот - апартамент в гр. С., ул. "Г", № 3* етаж. Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответницата оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищците са син и снаха на ответницата. С нотариален акт № 131/1997 г. ответницата им прехвърлила собствеността на апартамент в гр. С., ул. "Ген. Гурко", № 37, като запазила правото на ползване до края на живота си. Предявеният иск има за предмет прекратяване на това ползване, тъй като ответницата не плащала разноските, свързани с ползването на апартамента, данъци, такси и други разходи за поддръжката му. По делото е установено, че въпреки запазеното право на ползване върху целия апартамент, ответницата обитава само една стая, а в останалата част живее семейството на ищците. Ответницата не е оспорила факта, че от 2000 г. не плаща разходите за ползване на жилището, както и данък сгради. Ищците са представили писмени доказателства за платени от тях суми за поддържане на общи части в сградата, данъци, такси и консумативни разноски- вода, ток, парно и др. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че ищците препятстват ответницата да упражнява правото на ползване в пълен обем върху целия апартамент, поради което са неизправна страна и не могат да искат прекратяване на ползването на основание чл. 61 ЗС. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение. Съгласно чл. 61 ЗС собственикът, каквито безспорно са ищците, може да иска съдебно прекратяване на правото на ползване, ако ползвателят си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или извършва действия, с които съществено промяна вещта. Правилни, обосновани и съобразени с доказателствата по делото са изводите на въззивния съд, че от страна на ответницата не е налице описаното в закона поведение, даващо основание за прекратяване правото на ползване. Поддържат се само твърдения, но не е доказано наличието на първата предпоставка за предявяване на иска, а именно отправено предупреждение до ответника. Правилно е приложен и материалният закон, като е изследвано какви задължения са поели по договора двете страни и дали ги изпълняват. Обоснован и логически издържан е изводът на съда, че след като ответницата не ползва целия апартамент, не може да й се вмени в задължения да плаща разноските за него, а при неизпълнение - да се иска прекратяване на правото на ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 61 ЗС неизпълнението на задълженията следва да е съществено, което по делото не е установено. Не е налице и поведение и служене с имота, което да го застрашава с разрушаване, значително повреждане или съществено да го променя. Неизправна страна по договора са ищците, които не са предоставили целия апартамент на ищцата съгласно учреденото й право на ползване, поради което те не могат да черпят права от неправомерното си поведение и да искат прекратяване на правото на ползване. На още по-голямо основание ищците не могат да искат прекратяване на ползването, ако ответницата сама ги е допуснала да живеят в апартамента. Не са представени доказателства с оглед ползваните от страните помещения каква е частта от консумативните разноски, дължима от ответницата, поради което дори и да има неизпълнение на това й задължение, не може да се прецени дали е съществено и обосновава ли прекратяване на ползването по съдебен ред. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение