Решение № 281 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2011 г.

Решение № 281 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на П. А. В. срещу решение № 232 от 5.05.2011 г. по гр. дело № 195/2011 г. на Русенски окръжен съд, с което в една част е обезсилено, а в друга част е потвърдено решение № 15 от 10.01.2011 по гр. д. № 2415/2010 на Русенски районен съд, постановено по спор за недействителност на учредена ипотека. След обезсилване на решението на Русенски РС в една част, по иска за недействително учредяване на договорна ипотека по отношение на 1/2 ид. част от масивен гараж, имот с идентификатор 63427.2.2549.3 в [населено място], поради това, че в договора е описан не имот на учредителите, а на трето, неучастващо в сделката лице, производството е прекратено поради недопустимост чрез иска да се предявява чуждо право. В тази част е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с определение № 450 от 26.03.2012 г. III г. о. за да се провери допустимостта на иска, преценена отрицателно в обжалваното въззивно решение и довела до обезсилване на първоинстанционното решение, съответно прекратяване на производството в тази част. Освен по служебно преценено основание, изведено от ТР № 1/2009, 19.02.2010 от на ОСГТК на ВКС и преценката по допустимост на процеса като служебен въпрос, Върховен касационен съд III г. о е приел да отговори на поставения в изложението въпрос, когато в нотариалния акт за ипотека освен собствени на учредителя имоти е описан имот, собственост на трето, неучастващо по сделката лице, означава ли изтъкването на това обстоятелство чрез иск, предявяване на чужди права от ищеца по делото. В останалата част, с която е потвърдено решението на Русенски районен съд, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила, поради незаконосъобразно десезиране на съда. Съображения по същество са развити от адв. Н. П., пълномощник на касатора - ищец по делото. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата. Ищецът, сега касатор, недобросъвестно упражнява права. Имотът е бил описан съответно на данните. По въпроса, обусловил допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд III г. о намира следното: Различна е обусловеността, която правото на собственост върху имот има за правния интерес като положителна процесуална предпоставка, като по исков ред да се повдига спор за установяване на нищожност при особените основания по чл. 170 ЗЗД вр. чл. 167 ЗЗД, в сравнение със случая, при който се предявява иск за принадлежност на вещното право на собственост - положителен или отрицателен, или като нищожна се атакува прехвърлителна сделка за имот, от собственика на същия и правният интерес е основан на твърдението, че правото на собственост не е напускало патримониума на ищеца. В първия случай, при иск по чл. 170 ЗЗД, правен интерес да установи недействителността ще има и този, който при учредяване на ипотеката е уговарял тежест върху своя собственост, но при сделката е описан имот, който не е негов, в отклонение от изискванията за съдържание по чл. 167 ЗЗД, в отклонение от правилото за поединична определеност на имотите (чл. 166, ал. 2 ЗЗД) или в нарушение на чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Не само собственикът на имот, по отношение на който трети лица са договорили ипотека без негово съгласие, разполага с иск за установяване на нищожността, ипотекиралият също има интерес от установяване на пороци във формата или съдържанието на ипотечния договор, които водят до неговата нищожност. Съображението, че правото на собственост върху имота не му принадлежи, не е довод за недопустимост на предявения иск. Дали в конкретния случай е налице недействителност на ипотечния договор, следва съдът да даде отговор по същество, като разгледа иска на учредителя на ипотеката. Като не е съобразил своето решение с гореизложеното и е приел, че ищецът упражнява чуждо материално право, Русенски окръжен съд е обезсилил допустимо постановено първоинстанционно решение, неправилно е приел иска за недопустим и неправилно се е десезирал, в допуснатата до касационно обжалване част. По касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е обезсилено решение № 15 от 10.01.2011 по гр. д. № 2415/2010 на Русенски районен съд, Върховен касационен съд, III г. о., намира същата за основателна. Следва да бъде споделено съображението на защитата, че изтъкването на обстоятелства по смисъла на чл. 167 ЗЗД в подкрепа на исковото твърдение на учредителя за нищожност на ипотечен договор, не следва да се счита за предявяване на чужди права и не е основание този иск да се приеме за недопустим. Решението в тази част следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на Русенски окръжен съд за разглеждане на предявения иск, основан на твърдения за формално опорочаване на учредителния договор чрез описание на имот, който не е собственост на учредителя, като съответно се даде преценка по същество налице ли са претендираните от ищеца правни последици. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.