Решение № 11009 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14579/2019 г.

Решение № 11009 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14579/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Биков, чрез пълномощника му адв. Г. Юрукова, против решение № 2027 от 07.10.2019 г., постановено по адм. дело № 846/2017 г. на Административен съд (АС) – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо с изх. № 02-0011-6500/965 от 01.08.2017 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички възражения и доказателства по делото, че неправилно е приел, че оспорения административен акт е издаден при спазване на изискванията за форма и мотивиране, при спазване на административнопроизводствените правила и е материално законосъобразен. Твърдят се допуснати нарушения от страна на административния орган, които са довели до неспазване на процента на географско пресичане между одобрените площи и тези заявени за подпомагане през кампания 2016 г. Иска се отмяна на оспореното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, алтернативно се иска спорът да бъде разрешен по същество като се отмени обжалвания акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят С. Биков е земеделски стопанин, като е подал през 2013 г. с УРН 202331 общо заявление за подпомагане по няколко схеми, в това число и по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с Висока природна стойност" (ВПС-1). С Уведомително писмо (УП) № 01-6500/12141 от 04.10.2013 г. на ДФЗ е уведомен, че е одобрен за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с Висока природна стойност" (ВПС-1) от мярка 214 АЕП, като е поел петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности за общо 48. 59 хектара, посочени по № БЗС, № парцел, заявена и одобрена площ, в приложената към писмото таблица. През 2016 г. е подал заявление за подпомагане за кампания 2016 г. по направлението при обща заявена площ за подпомагане от 43. 85 ха. След извършена автоматична проверка на данните по заявлението, при която е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели с одобрените е 87. 96%, с уведомително писмо изх. № 02-011-6500/965 от 05.04.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, кандидатът е уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г. по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с Висока природна стойност" (ВПС-1), поради установения процент на припокриване на заявените площи спрямо референтните (одобрени) парцели. С. Биков е подал възражение вх. № 02-011-6500/965 от 04.05.2017 г., в което е посочил, че от поемането на ангажимента до момента изпълнява задълженията си по поддържане на одобрените площи, като ползва едни и същи площи, при пълно съвпадение между одобрените и заявените за подпомагане за кампания 2016 г. С писмо изх. № 02-011-6500/965#3 от 16.05.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, жалбоподателят е уведомен, че част от заявените парцели са с намалена площ в сравнение с 2013 г., а парцел № 40052-410-1-1 не е заявен за кампания 2016 г., което при извършените автоматични проверки е отчетено като "грешка", а именно недеклариране на същите площи. Подадено е второ възражение вх. № 02-011-6500/965 от 08.06.2017 г., с искане за прекратяване на процедурата. С процесното УП е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от С. Биков през 2013 година агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с Висока природна стойност" (ВПС-1). от ПРСР 2007 г. – 2013 г. Постановеният отказ за финансова помощ и за прекратяването на агроекологичния ангажимент от правна страна се основава на чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т. 4, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент № 1306/2013 г.), чл. 18, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.). От фактическа страна, обжалваният акт е обоснован с извършените административни проверки по подаденото заявление за подпомагане и направеното автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 АЕП, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с Висока природна стойност" (ВПС-1) и тези, които са заявени по направлението през кампания 2016 г. в ИСАК, при които проверки е констатирано припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания - 2016 г. парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в направлението в размер 87. 96 %, съгласно приложение № 1 – неразделна част към УП, видно от което референтните (одобрени) парцели са с обща площ 48. 59 ха, а заявените за текущата кампания - 2016 г. са с обща площ 42. 74 ха. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел две съдебно – технически експертизи (СТЕ). От заключението на вещото лице Иванова, съдът е установил, че заявените площи са в състояние, подходящо за ползване по предназначение и съответстващо на изискванията на сключения договор с община Симитли. Границите на имотите не са променяни във времето, изписването на номерата им в договорите също, както не са променяни и условията на ползването им. През 2013 г. Биков е поел ангажимент за имоти в размер на 48. 59 ха., от които една част собствени и една част наети. През процесните години е наемал от община Симитли едни и същи имоти, като е добавял и нови. Имот № 40052-410-1-1 представлява Държавен горски фонд, за имотите, с които кандидатства е сключил договор за наем за общински недвижими имоти на 17.04.2013 г., като имоти по КВС, които имат много по-големи площи по КВС от тези, очертани през различните кампании и които се явяват идеални части от имотите. От приложените към заключението таблици е видно, че имотите, заявени от жалбоподателя през 2013 г. са 48. 59 ха., през 2015 г. - 48. 13 ха, а през 2016 г. - 43. 83 ха. Вещото лице сочи, че за кампания 2016 г. площта на пресичане е 42. 74 ха на заявените през 2016 г. парцели спрямо референтните парцели. Най-големите разминавания са в парцел № 35105-432-3-10 с площ 13. 67 ха, като за кампания 2016 г. вместо него от оспорващия са очертани (заявени) три парцела с по-малка площ – парцел № 35105-432-24-2 с площ 2. 98 ха, парцел № 35105-432-25-1 с площ 5, 26 ха и парцел № 35105-432-26-1 с площ 2. 02 ха. Процентът на пресичане през 2015 г. е 99. 05%, докато през 2016 г. е 87. 96% спрямо референтните парцели, т. е. налице е разминаване между заявените от оспорващия блокове през 2013 г. и тези през 2016 г, което е видно и на представените графични части. В този смисъл е и заключението на в. л. Кондева. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, съдът е приел, че обжалваното УП е издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ административни правомощия. За да достигне до този извод, съдът е анализирал разпоредбите на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, чл. 11а ЗПЗП, чл. 20а, ал. 1, ал. 2, т. 2, ал. 4 ЗПЗП, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е, че обжалваното УП е постановено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са фактическите и правни основания за постановения отказ, които си кореспондират. От фактическа страна е обоснован с извършените административни проверки и автоматичното географско сравнение на одобрените/референтните парцели по "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (ВПС 1) и тези, заявени по направлението през текущата кампания в ИСАК, при които е констатирано припокриване на площта от пресичане в размер на 87. 96 %, в нарушение на изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за географско припокриване на поне 90 % от площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В приложение № 1 - неразделна част от уведомителното писмо, са отразени установените референтни/одобрени парцели, заявените парцели в текущата кампания, площта от пресичане и процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените парцели за участие по направлението. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, като не са допуснати съществени нарушения на същите и актът е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването му. За започване на административното производство оспорващия е надлежно уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК. Приел е, че обжалваното УП е издадено и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като е анализирал нормите от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата, агроекологичните дейности се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, а одобрената площ за извършване на агроекологични дейности може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент съгласно ал. 2 на същия текст. По силата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата, ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на чл. 24, ал. 2. В случая, материалноправна предпоставка за прекратяване на поетия от земеделския стопанин многогодишен агроекологичен ангажимент е заявяването за финансова помощ на площ, която е с повече от 10% по-малка от одобрената/референтната за подпомагане площ или когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90% от одобрената/референтната за подпомагане площ за съответното направление, което е установено от доказателствата по делото. През 2013 г. оспорващия е поел петгодишен ангажимент и е одобрен за участие в мярката, като е заявил за подпомагане земеделски парцели с обща площ от 48. 59 ха, като през следващите пет години е следвало ангажимента да се изпълнява върху същите блокове и масиви, като местонахождение, размер и граници, така както са били одобрени за подпомагане, или да е налице географска идентичност между оторизираните площи и тези, върху които ще се осъществява агроекологичния ангажимент. От доказателствата по делото, включително от приетите съдебно-технически експертизи, е установено, че със заявление за подпомагане през 2016 г. жалбоподателят е заявил за подпомагане земеделски парцели с обща декларирана площ от 43. 83 ха, от които площта на пресичане е 42. 74 ха спрямо одобрените парцели за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". Това обстоятелство подкрепя изводите на административния орган за наличие на географско припокриване от 87. 96 % на заявените за подпомагане през 2016 г. площи, спрямо одобрените през 2013 г., т. е. по-малко от 90%, като административният орган правилно е приел, че е налице материалноправната предпоставка за прекратяване на поетия през 2013 г. агроекологичен ангажимент по мярката, поради нарушаване на изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 за минимален процент на географско припокриване на заявената за плащане площ по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2016 г. спрямо одобрената/референтна площ при поемане на агроекологичния ангажимент. И от заключението на вещото лице Кондева се потвърждава, че не е налице пълно географско съвпадение между имотите, одобрени за подпомагане през 2013 г. и заявените имоти през 2016 г., като процентът на припокриване е 87. 96%, колкото е установен и от административния орган. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички доказателства и възражения в жалбата, съответно че съдебното решение е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Същото не намира опора в доказателствата по делото. В решението си съдът не е възпроизвеждал съдържанието на доказателствата, което не е и нужно, но е обосновал изводите си със съответното доказателство, като е посочил и местонахождението му в делото. Приетите за установени факти са коректно изложени във частта на решението относно фактите, като в жалбата липсва конкретно посочване кой точно извод на съда не съответства на доказателствата. Например, съдът е посочил, че жалбоподателят е уведомен за началото на производството по прекратяване на агроекологичния ангажимент, (което се е оспорвало от жалбоподателя, понастоящем се оспорва и в касационната жалба) като е цитирал уведомителното писмо, с което е извършено уведомяването, ведно с приложението към същото, като е посочил и страницата в делото, на която същото се намира. Видно от депозираното възражението, също приложено като доказателство жалбоподателят е редовно уведомен. По сходен начин е процедирано и по доказателствата във връзка с основния спорен момент относно оспорването на резултатите от извършените автоматични административни проверки. Съдът е коментирал заключенията на вещите лица, в това число и на в. л. Кондова, което опровергава твърдяното в касационната жалба. И понастоящем, с оглед изложените в касационната жалба съображения спорът се свежда до това каква е причината за липсата на географско припокриване, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на процесното уведомително писмо Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2009 г., агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2. С оглед събраните по делото доказателства правилен е изводът на решаващия съд, че случая е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва прекратяване на агроекологичния ангажимент в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. От доказателствата по делото, включително двете заключение на назначените и СТЕ се установява, че констатираното при извършените административни проверки припокриване на площта от пресичане на заявените от Биков през кампания 2016 г. парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в направлението, възлиза на 87. 96 %. От СТЕ е установено, че един от парцелите не е заявен - 40052-410-1-1 от 0. 62 ха, както и че процентът на припокриване не е постигнат поради разминаване при очертаването на референтните парцели (кампания 2013) и декларираните парцели за кампания 2016 г., т. е. това е причината за недостигнатия процент на припокриване Определеният процент на припокриване при административните проверки води до извод, че е налице неспазване на нормативно заложеното изискване, поради което правилно е отказано подпомагане и е прекратен агроекологичния ангажимент. Релевантни са площите одобрени през 2013 г. и по отношение на тях следва да е достигнат процента на географско припокриване. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че изводът за недостигане на процента припокриване е необоснован, тъй като жалбоподателят ползва по силата на договор едни и същи имоти, при непроменени параметри на договора. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗПЗП общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълването на заявленията и за идентифициране на ползваните от тях площи, но отговорността при попълването е изцяло на кандидата. Видно от доказателствата по делото, при подаване на заявлението за кампания 2016 г., жалбоподателят не е очертал един от имотите, друг от тях с най-голямата площ от 13. 97 ха е очертан като три отделни имоти с много по-малка площ. Независимо от веднага посочения резултат от автоматичните проверки, жалбоподателят е подписал резултата, в който е отбелязано, че не са декларирани същите площи, спрямо декларираните за предходната година парцели. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че не става ясно по какъв начин е намалена площта. Данните в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) се актуализират и се поддържат в коректно състояние, като ревизирането на същите след предоставянето им на Разплащателната агенция (РА) за извършване на административните проверки по подадените заявления за подпомагане и плащане, не може да се проведе в производството по оспорване прекратяването на поетия многогодишен ангажимент. Създаването на ИСАК е подробно уредено в Глава трета от ЗПЗП - чл. 30 и следващите. Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), като част от ИСАК по чл. 30, ал. 2, т. 2 ЗПЗП се създава и поддържа от МЗХГ - ал. 4, т. 2 от закона. РА само ги обединява в цифров вид. Начинът на създаване на СИЗП, като географска информационна система е посочен в чл. 33 от закона. В ал. 4 е определено ежегодното актуализиране на данните чрез един от посочените три технически способа. Всички възражения, насочени към идентификацията на земеделските парцели би следвало да се извършат по реда, сроковете и условията в Наредба № 105/2006 г., а не впоследствие - при прекратяване на поетия ангажимент, поради по-нисък процент на географско припокриване. В случая при извършване именно на автоматичните проверки, при които е изключено отклонение от данните в ИСАК са констатирани разминаванията, поради което не може да се приеме възражението, че не става ясно как са намалени площите, съответно как е изчислено процентното съотношение между референтните парцели и заявените на текущата кампания. В този смисъл несъстоятелно е възражението за правилността и обосноваността на извършената на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. административна проверка. Възраженията в касационната жалбата относно произнасянето по възраженията на касатора в течение на производството са неотносими, тъй като на контрол за законосъобразност подлежи само оспорения административен акт и правилно съдът се е произнесъл само по неговото съответствие със закона. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че е следвало да бъде извършена проверка на място, предвид чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. Съгласно чл. 37, ал. 3 ЗПЗП Разплащателната агенция всяка година проверява на място контролна извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Според чл. 74 от Регламент № 1306/2013 Разплащателната агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да провери дали са изпълнени условията за предоставяне на помощ. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на Биков са били извършени задължителните административни проверки, които позволяват установяване на процента на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели. Процентът на припокриване е определен въз основа на административна проверка по данните в ИСАК, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 74, § 2 от Регламент 1306/2013 г се прави на извадков план на земеделските стопанства и/или бенефициерите. Проверка на място не се извършва на всички подадени заявления. РА не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. В настоящото производство е недопустимо обсъждането на възраженията против заключенията на вещите лица, какъвто опит се прави в касационната жалба. В съдебното заседание, в което е прието заключението на в. л. Кондова жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е оспорил една от констатациите на експерта, но не са ангажирани никакви доказателства и не са направени никакви доказателствени искания във връзка с това. Правилно съдът е приел заключението, което е ценил редом с останалите доказателства, като констатациите на вещите лица не са оборени по никакъв начин. Конкретни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са релевирани, поради което и на основание чл. 218 АПК, този довод на касатора не следва да се обсъжда. Съдът правилно е приложил материалния закон, като е приел съответствие на акта с изискванията на чл. 18, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат преповтаряни мотивите на решаващия съд, които се споделят от настоящата инстанция. Съдебното решение е обосновано, като съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите на съда съответстват на събраните по делото доказателства, не са налице допуснати процесуални нарушения, както и такива при тълкуването и приложението на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,