Решение № 149 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14216/2013 г.

Решение № 149 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14216/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по молба /означена като иск за отмяна и прогласяване на нищожност/ на "Химем" ЕООД, гр. Враца, представлявано от управителя Емил Иванов Минев, за отмяна на влезлото в законна сила определение № 9524/26.06.2013 г. по адм. д. № 7132/2013 г. на Върховния административен съд, първо отделение, както и за прогласяване на неговата нищожност. В молбата се твърди, че посоченото определение, наред с други решения на ВАС, се явява неправилно, незаконосъобразно, нищожно, пререшаващо вече решен спор. В молбата се излагат и други, неправни доводи. От изложеното в молбата може да бъде направен извод, че се прави твърдение, че по отношение на посоченото определение на Върховния административен съд е налице основание за отмяна съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК. Както и че същото е нищожно, тъй като противоречи на вече установена съдебна практика. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени и обяви за нищожно влязлото в законна сила определение, както и да бъде сезиран конституционният съд. Ответната по молбата - директорът на Агенция "Митници" не взема становище. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. С определение № 9524/26.06.2013 г. по адм. д. № 7132/2013 г. Върховния административен съд, първо отделение, е оставил в сила определение № 3200 от 08.04.2013 г., постановено по адм. д. № 9310 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град, с което е оставено без разглеждане искането на "Химем" ЕООД за обявяване на нищожността на определение № 16438/13.12.2011 г., постановено по адм. дело № 15136/2011 г. по описа на Върховния административен съд и производството по делото е прекратено на основание чл. 158, ал. 3 от АПК. Касационната инстанция е счела, че обжалваното определение не страда от пороци, обуславящи неговата невалидност или отмяна и като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 151, т. 3 от АПК, съобразно която, при депозиране на жалбата се прилага и документ за платена държавна такса, чието наличие е предпоставка за надлежното предявяване на оспорването. В хипотезите, при които жалбата не отговаря на това изискване, по аргумент от чл. 158, ал. 1 от АПК тя се оставя без движение, а при неотстранение на нередовностите й в 7-дневен срок от получаване на съобщението производството по делото се прекратява. Съдът е проверил, че в случая, жалбоподателят е уведомен за разпореждането на съда на 16.10.2012 г., но не само в рамките на 7-дневния преклузивен срок, но и до момента на постановяване на прекратителното определение от 08.04.2013 г. той не е представил по делото документ за платена държавна такса. Поради това, съдът правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 от АПК, предвиждаща, че следващата се процесуална санкция за несвоевременно предприетото процесуално действие е оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна иска. От данните по делото не се установява, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно определение, което противоречи на определението, чиято отмяна се иска. Искането е неоснователно. В свое тълкувателно решение - № 6 от 25.11.2010 г., по тълкувателно дело № 4/2010 г. Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд е приело, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Следователно от обстоятелството, че между същите страни има налични и други влезли в сила съдебни решения, респ. определения, но в производство по обжалване на други административни актове, не следва, че спрямо процесните определения е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. В молбата за отмяна, въпреки че е посочено като правно основание чл. 239, т. 4 АПК не е посочен друг съдебен акт, който да противоречи на този, чиято отмяна се иска, а още повече и да са налице предпоставките за отмяна. Доколкото в молбата за отмяна се иска обявяване на определението за нищожно настоящият състав намира, че не трябва да се произнася по нея, защото в производството по отмяна не се разглеждат искания за обявяване на нищожност на съдебен акт, поради липса и на такова основание за отмяна. Съгласно правната теория, нищожно е решението, респ. определението, което не отговаря на изискванията за валидно съдебно решение. А валидно съдебно решение е решението, което отговаря на следните критерии: постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав; решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, решението да е постановено в писмена форма и да е подписано от състава; решението да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Анализирайки обстоятелствата по делото не може да бъде споделено твърдението на молителя за нищожност на посоченото определение. То е постановено в производство по обжалване на прекратително определение на АССГ. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК, на Върховния административен съд са подсъдни касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения. Според чл. 217 от АПК, делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд. Следователно, постановявайки решение по жалбата срещу решението на Административен съд - София-град, тричленният състав е бил в законово установен състав и е действал в пределите на своята правораздавателна власт. Определението е написано в писмена форма, притежава задължителни реквизити по чл. 172а, ал. 1, т. 1- 8 от АПК, подписано е от съдебния състав, с което е изпълнено изискването на чл. 172а, ал. 3 от АПК. Определението има мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, и от тях става ясна волята на съда, в който смисъл е изпълнено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че влезлото в законна сила определение на Върховния административен съд, първо отделение, отговаря на изисквания за валидно съдебно определение и направеното искане за прогласяване на тяхната нищожност се явява неоснователно. Тъй като в заглавната част на молбата/иска като правно основание на същата се сочат и разпоредбите на чл. 281, т. 2 от ГПК и чл. 270, ал. 3 от ГПК, които се отнасят за недопустимост на съдебното решение, следва да бъде разгледан и въпросът за допустимостта на посоченото съдебни определение на тричленен състав на Върховния административен съд. В съдебната теория и практика се приема, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова ще е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иска/жалба или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е десезиран. От данните по делото не може да бъде прието, че по отношение на процесното определение не е налице някоя от посочените хипотези, поради което същото не следва да бъде обезсилвано като недопустимо. Останалите наведени доводи в молбата по своето естество представляват оплаквания срещу правилността на решенията на ВАС и не следва да бъдат обсъждани. Не се установяват основания, от които да са се направи извод за наличие на дискриминационно отношение спрямо частния жалбоподател. По отношение на същия е приложена проверка за редовност на подадената искова молба, сред изискванията на която е и внасянето на държавна такса. Неоснователно е позоваването на нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи - не се посочва кои права на частния жалбоподател са нарушени, а изискването за внасяне на държавна такса, което съдът е констатирал като неизпълнено, е част от задължителната служебна проверка за редовност на исковата молба, а редовността на исковата молба е процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск и не може да се приеме за нарушение на чл. 6 от ЕКПЧОС. Предвид изложеното, Върховният административен съд, в петчленен състав намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно. Следва да бъде прието, че направеното искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По отношение направеното искане за сезиране на конституционния съд, настоящият петчленен състав на ВАС, намира същото за неоснователно, предвид на обстоятелството, че в чл. 12 от Закона за Конституционният съд са посочени неговите правомощия, а именно: 1.дава задължителни тълкувания на Конституцията; 2.произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актове на президента; 3.решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органи на местно самоуправление и централните изпълнителни органи; 4.произнася се по съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствието на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна; 5.произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения; 6.произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент; 7.установява обстоятелствата по чл. 97, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 от Конституцията; 8.произнася се по спорове за законността на избора на народен представител; 9.установява неизбираемост или несъвместимост на народен представител с упражняването на други функции; 10.произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание, срещу президента и вицепрезидента; 11.снема имунитета и установява фактическа невъзможност и несъвместимост на съдия от Конституционния съд. Исканията на молителя не са свързани с дейността на Конституционният съд. Водим от горното и на основание чл. 239, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,