Решение № 60163 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2021 г.

Решение № 60163 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ф. И. като пълномощник на Г. Н. И. срещу въззивно решение № 260001 от 07.01.2021 г. по в. гр. д. № 891/2020 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд e изложил формални мотиви, не е анализирал събраните по делото доказателства и не е обсъдил доводите и становищата на страните. Ответникът по касация Община Червен бряг в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260014 от 02.10.2020 г. по гр. д. № 376/2020 г. на Районен съд Червен бряг, с което е отхвърлен /непрецизно в диспозитива е посочено "Оставя без уважение"/ предявеният от Г. Н. И. против Община Червен бряг иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че на основание придобивна давност ищецът е собственик на поземлен имот с площ 697 кв. м, с идентификатор.........., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор..............., със застроена площ 87 кв. м. За да постанови този резултат, препращайки към мотивите на първата инстанция, въззивният съд е приел, че за вещите, частна държавна или общинска собственост, завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС, дългият давностен срок на недобросъвестното владение започва да тече от 01.06.1996 г., но с разпоредбата на § 1 от ПР на ЗС течението на срока е спряно, считано от 31.05.2006 г. първоначално за срок от 7 месеца, а в последствие с няколко последователни изменения на нормата - до 31.12.2022 г. поради това ищецът не е могъл да придобие правото на собственост върху имота на заявеното от него придобивно основание. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд като съд по същество на спора да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства. Този въпрос е разрешен по задължителен за всички съдилища начин с разясненията, дадени в т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, препотвърдени в мотивите на т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според приетото в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г., мотивите на въззивната инстанция следва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Въззивният съд е длъжен за извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора. В мотивите по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, както и че уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Въззивното решение противоречи на тази практика. Изложените от въззивния съд мотиви не отразяват решаваща дейност. В тях напълно липсва анализ на събраните по делото доказателства. Не е посочено какво съдът е приел за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства. Мотивите на въззивното решение, както и тези на първоинстанционното решение, които въззивният съд се е задоволил да декларира, че споделя, са изключително лаконични, не съдържат никакви фактически констатации относно релевантните за спора факти и от тяхното съдържание не става ясно въз основа на кои от събраните по делото доказателства е направен решаващ извод, че процесният имот е станал частна общинска собственост и попада под действието на разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 от ПР на ЗС, поради което ищецът не би могъл да придобие правото на собственост в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Въззивният съд не е обсъдил и не е дал отговор на нито едно от наведените с въззивната жалба оплаквания за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение. Същото е потвърдено с общи, формални мотиви, касаещи действието на чл. 86 ЗС и § 1 ПР на ЗС, без приложението на посочените норми при разрешаване на спора за собственост да е обосновано с оглед конкретни факти, които въззивният съд да е приел за установени по делото. Като е процедирал по този начин въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено, тъй като се е отразило на правилността на постановеното решение. Предмет на установителния иск за собственост е поземлен имот с идентификатор..........., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор............., със застроена площ 87 кв. м. Не е било спорно между страните, че този имот е идентичен с имот пл. №.... по ЗРП от 1990 г., както и че по този план същият, заедно с други съседни имоти, е включен в УПИ / парцел/... в кв....., отреден за детска градина. Представен е разписен списък, видно от който имот пл. №..., е записан на името на физическо лице. Одобрените при действието на З. (отм.); улично-регулационни планове нямат пряко отчуждително действие. С факта на отреждането на имота за мероприятие по този план същият не става държавна собственост. За реализиране на мероприятията на държавата и общините този закон е предвиждал провеждане на отчуждителна процедура по глава V, раздел І, включваща издаване на заповед за отчуждаване по чл. 95 и 98 З. (отм.); и обезщетяване на собствениците на отчуждените имоти. По настоящото дело не е установено да е била проведена отчуждителна процедура по отношение на процесния имот. С отговора на исковата молба ответникът не е навел довод, че имотът е бил отчужден по предвидения за това ред, нито е релевирал друго основание за придобиване на правото на собственост от общината. Не е било спорно по делото, че имотът не е завзет от държавата, респ. от общината, както и че предвиденото мероприятие не е реализирано. Затова изводът на въззивния съд, че имотът е бил частна общинска собственост и като такъв попада под действието на разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 ПР на ЗС е необоснован. С гласни доказателства е установено, че процесния имот е ограден. В продължение на около 20 години той се владее явно и необезпокоявано от ищеца. С оглед на това и предвид обстоятелството, че по делото не е установено имотът да е бил държавна или общинска собственост, се налага извод, че не са били налице нормативно установени пречки и ищецът е придобил правото на собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Предявеният от него установителен иск за собственост е доказан и следва да бъде уважен. Водим от гореизложеното съдът