Решение № 5019 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 72/2018 г.

ВАСV отделение04.04.2019 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 6943 от 21.11.2017 г. по адм. дело № 7848/2017 г. на Административен съд С. - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. срещу заповед рег. № 1540/29.06.2017 г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган при 06 РУП - СДВР Т. Явруков. ОСЪЖДА А. А. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 100 (сто) лева разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5019 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 72/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 06 РУП - СДВР Т. Явруков, подадена чрез пълномощник срещу решение № 6943 от 21.11.2017 г. по адм. дело № 7848/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ), с което по жалба на А. А. е отменена издадена от касатора заповед рег. № 1540/29.06.2017 г. за задържане на лице. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Атанасов оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна поради следното: Фактическата обстановка е изяснена от АССГ, но правните му изводи не се споделят от касационния състав. Касае се за полицейско задържане на лице за срок от 24 часа, обосновано от органа с разпоредбите на чл. 72, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление и при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70. Вярно е, че към момента на задържането на Атанасов самоличността му е била вече установена и само на това основание принудителната административна мярка би била необосновано наложена. В случая обаче е приложима разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В оспорената заповед за задържане като фактическо основание е посочено "чл. 354 а от НК притежаване на наркотични вещества". От материалите по приетото като доказателство н. ч. д. № 11353/2017 г. на СРС се установява, че срещу ответника по касация има образувано бързо производство № 1894/2017 г. за престъпления по чл. 354 а, ал. 3, пр. 2 и по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Следователно при наличието на данни за извършено престъпление, заповедта е мотивирана. Доводът, че заповедта не съдържа фактически основания за издаването й се опровергава от данните за образуваното досъдебно производство за престъпление от общ характер, за което данните са били достатъчно. Данни за обективна съпричастност на задържаното лице към извършване на престъпление по чл. 354 а от НК се съдържат и в мотивите на съдебните определения, относими към мярката за неотклонение по НПК. Следва да се отбележи, че различното изписване в съдържанието на различните екземпляри на заповедта на фактическите и правните основания по издаване на акта не водят до съществен порок, водещ до отмяната му. Предвид изложеното решението е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано, и следва да се отмени, като се отхвърли жалбата срещу ПАМ като неоснователна. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнагражение в полза на СДВР, което съдът определя на сумата от 100 лева, платими от ответника по касация. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1