Решение № 524 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2011 г.

Решение № 524 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Невена Захариева Борисова от гр. София против решение № 985 от 07.03.2011 г. по адм. д. № 5088 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град. Иска отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 208, т. 2 от АПК. Ответникът по касационната жалба областен управител на област София чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Невена Захариева Борисова против заповед № РЛ-060/10.06.2010 г. на областния управител на област София, съдържаща отказ да се признае правото на еднократно обезщетение по реда на ЗИДЗПГРРЛ. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, същият съдържа правилно приложение на материалния закон, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия и в съответствие с целта на закона. Спазени са и административнопроизводствените правила. Решението на административния съд е правилно. Правилно съдът е приел, че претенцията на жалбоподателката, основана на твърдяно от нея нeзаконно уволнение от Софийска областна дирекция на МВР през 1947 г., от Министерски съвет през 1960 г. и от Държавен комитет за наука и технически прогрес през 1978 г., не попада в обхвата на чл. 2 от ЗПГРРЛ. Съдът се е обосновал с решението на Комисията по чл. 4 от закона, която не е приела, че извършените спрямо жалбоподателката уволнения имат политически характер. Административният съд е разгледал относимите правни норми на чл. 1 и чл. 2 от ЗПГРРЛ, в които изчерпателно са изброени категорията лица, на които се обявява политическа и гражданска реабилитация. Това са лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Наред с това, по отношение на тези лица трябва да е налице някоя от изчерпателно изброените в двете правни норми хипотези. С оглед обяснението на жалбоподателката относно претърпяната от нея "репресия" и двете декларации, до които се свеждат доказателствата по делото, а именно, че в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. тя била уволнява неколкократно от работа, обосновано съдебният състав е приел, че в случая уволнението от работа не е репресия по смисъла на закона. Основателен е и извода, че не е доказано твърдяното уволнение да е било заради произхода, политическите убеждения или религиозни вярвания на лицето, въпреки че предвид посоченото по-горе, това е без правно значение в случая. Ето защо и по изложените в съдебния акт допълнителни съображения, правилно подадената жалба е отхвърлена като неоснователна. Предвид изложеното обжалваното решение на АССГ следва да се остави в сила. Мотивиран от изложеното, съдът