Решение № 13024 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5147/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на И. В. И. от гр. София, чрез пълномощника адв. М. Балабанова, против Решение 776 от 08.01.2025 г., постановено по адм. дело 11935/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Решение 1040-21-672/14.11.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София- град, потвърждаващо Разпореждане РВ-3-21-01414449 от 31.08.2023 г., издадено от длъжностно лице по чл.114,ал.3 КСО при ТП НОИ-София-град. С последното е разпоредено И. да възстанови добросъвестно получени парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за периода от 27.08.2020 г. до 13.10.2022 г. в общ размер на 20 923,48 лв. Касаторката оспорва съдебното решение като твърди, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се липсата на мотиви по отношение на възприетото от съда, че не е упражнявана трудова дейност. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, чрез главен юрисконсулт Бабурска, в представени по делото писмени бележки, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, жалбата се явява неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е било Решение 1040-21-672/14.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалба по реда на чл.117 от КСО на И. И. срещу Разпореждане РВ-3-21-01414449/31.08.2023 г., с което е наредено И. В. И. да възстанови добросъвестно получени парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за периода от 27.08.2020 г. до 13.10.2022 г. в общ размер на 20 923,48 лв. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ - София- град, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентни по смисъла на чл.117, ал.1 от КСО органи, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са съобразени с материалния закон. Съдът е приел, че доказателствата по делото по несъмнен начин установяват липса на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството Ню текс ЕАД през процесния период, като този факт го дисквалифицира като осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО към релевантния момент (деня на настъпване на осигурителния риск), съответно за него не е възникнало право на обезщетение. В своите мотиви съдът е отбелязал, че въпреки дадената възможност на жалбоподателя да докаже наличието на упражнявана трудова дейност, не са ангажирани доказателства за релевантния период, които да опровергават изводите на административния орган. От доказателствата по делото става ясно, че във връзка с проверка по спазването на осигурителното законодателство е осъществен контрол по разходите на ДОО на осигурителя Ню текс ЕАД, ЕИК 175105596, приключил с Констативен протокол КВ-5-21-01311791/22.02.2023 г. В хода на проверката, по данни от Регистър на осигурените лица, е установено, че от дружеството са подавани данни по чл.5. ал.4 от КСО за периода от месец 07/2006 г. до месец 06/2022 г., като от месец 05/2012 г. до месец 06/2022 г. липсват преведени от Ню текс" ЕАД осигурителни вноски. Изискано е представянето на доказателства и обяснения от лицата, за които има подадени уведомления от проверяваното дружество на сключени и/или прекратени трудови договори и подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 2017 г. до 2022 г., включително от И. В. И.. В дадените от И. И. сведения се сочи, че е била в трудови правоотношения с дружеството от 20.11.2019 г. до 12.07.2022 г., на длъжност експерт реклама без да получава трудово възнаграждение. Издадени са Задължителни предписания ЗД-1-21-01311751/22.02.2023 г. за заличаване на подадените от Ню текс ЕАД данни по чл.5, ал.4 от КСО за поименно изброени лица, вкл. и за И. В. И., за периода от 20.11.2019 г. до 30.06.2022 г. След влизане в сила на предписанията, подадените от Ню текс ЕАД данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода от 20.11.2019 г. до 30.06.2022 г. за И. В. И. са служебно заличени. В резултат на това е издадено Разпореждане РВ-3-21-01414449/31.08.2023 г., с което е разпоредено И. В. И. да възстанови добросъвестно получени парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за периода от 27.08.2020 г. до 13.10.2022 г. в общ размер на 20 923,48 лв. Разпореждането е обжалвано в срок от страна на И. И. с жалба по реда на чл.117 от КСО, като с Решение 1040-21-672/14.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София - град приел, че Разпореждане РВ-3-21-01414449/31.08.2023 г. на длъжностното лице но чл.114, ал. 3 от КСО в ТП на НОИ София град е правилно и законосъобразно. Съдът, извършвайки служебно всички действия по време на съдебното следствие, необходими за изясняване на обективната истина, е установил безпротиворечиво, че представените в съдебното производство доказателства, съдържащи се в справка за И. И. относно периода на осигуряване, са неотносими към производството, защото касаят друг времеви период и не опровергават изводите на административния орган. Потвърдил е оспорения административен акт, приемайки че същият е постановен от материалнокомпетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че по отношение материалната законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане, следва да се зачетат констатациите на органите на ТП на НОИ, които са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон, като са налице предвидените материалноправни предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, спорът по делото е правен, като противоположните становища на страните се концентрират в отговора на въпроса дали И. И. e притежавала качеството осигурено лице. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал.1, т.3 от КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният. Както приема и първоинстанционният съд, съгласно чл.114, ал.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т.2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Настоящият съдебен състав намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства относно липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. От страна на И. не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период И. И. не е полагала труд в Ню текс ЕАД, което изключва качеството ѝ на осигурено лице. След изплащането на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност са установени нови данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл.114, ал.2, т.2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Предвид изложените съображения, правилно съдът е приел, че оспореното решение на административния орган и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл.143, ал.3, във връзка с чл.228 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,