Решение № 8289 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Дупница - Табак АД, с ЕИК 819364036, чрез адвокат Р. Бараков, срещу Решение 359 от 06.03.2025 г., постановено по адм. д. 65 по описа на Административен съд - Кюстендил (АС - Кюстендил) за 2024 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) АУ 23000074-1 от 17.11.2023 г., издаден от С. Терзийски на длъжност главен специалист в Отдел Местни данъци и такси при Община Дупница, потвърден с Писмо 26-00-3093 от 11.12.2023 г. от Г. Георгиев, действащ като началник Отдел Местни данъци и такси при Община Дупница. С този АУЗ в тежест на Дупница - Табак АД е установена дължима такса за битови отпадъци (ТБО) за 2023 г. в размер на 46594,32 лв. и лихва за просрочие към 17.11.2023 г. в размер на 1761,44 лв. Наред с това, Дупница Табак АД е осъдено да заплати на Община Дупница разноски в общ размер на 526,00 лв. за първоинстанционното производство. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не съобразил, че подадените от дружеството данни за данъчната основа на процесните недвижими имоти не представлявали декларация по смисъла на чл. 107 ДОПК, поради което изчисляването на таксата следвало да се извърши по реда на чл. 108 ДОПК. Аргументира теза, че начислената такса е в противоречие с чл. 67, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ и не били посочени никакви обективни обстоятелства по смисъла на ЗМДТ или по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за определянето на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница (НОМТЦУАТОД, Наредба/та), които да възпрепятстват определянето на дължимата от дружеството ТБО въз основа на принципа замърсителят плаща по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Излага довод, че с декларацията по чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредбата данъчно задълженото лице (ДЗЛ) направило избор за определяне на цена на финансиране на услугите по управление на отпадъци въз основа на техния предполагаем натрупан обем. Твърди, че Решение 235 от 16.12.2022 г. на Общински съвет - Дупница не предвижда режим за определяне на ТБО съобразно количеството отпадъци. Предвид изложеното моли за отмяната на обжалваното съдебно решение, решаване на спора по същество с отмяна на спорния АУЗ и присъждане на разноски за производствата пред двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът началник - отдел Местни данъци и такси при Община Дупница, чрез упълномощената адв. Вуковска, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а чрез преупълномощената адв. Георгиева - в съдебното заседание пред настоящия съд, а и в писмени бележки. По същество на спора иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на сторените по делото разноски съобразно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на приобщените писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), съдът направил извод, че обжалваният АУЗ е издаден от надлежно оправомощен орган по приходите по чл. 4, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 9б ЗМДТ, в съответствие с изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Отхвърлил възраженията на Дупница Табак АД срещу формата на акта на решаващия орган, с аргумент че макар писмото да не било изготвено във формата на решение, съдържа всички реквизити на такова - издател, адресат, фактически и правни основания за разрешаване на спора и ясно волеизявление на решаващия орган по жалбата срещу АУЗ. Направил извод, че АУЗ бил издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Отхвърлил възражението, че кметът на общината бил компетентен да се произнесе по обжалването по административен ред поради неприложимост на разпоредбата на чл. 152, ал. 2 ДОПК, доколкото в случая не е издаден ревизионен акт. Отрекъл основателността на довода на дружеството, че задълженията следвало да се установят по реда на чл. 108 ДОПК в рамките на ревизионно производство. При преценка на материалната законосъобразност на спорния АУЗ, съдът изследвал приложимите разпоредби от ЗМДТ в относимите редакции и разгледал поотделно всяка една от установените в чл. 62 ЗМДТ услуги. Установил, че за процесната 2023 г. Общински съвет - Дупница одобрил план-сметката на общината с разходите за дейностите на ТБО, а кметът на общината издал заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с която е включил адреса на Дупница Табак АД в районите, за които се предоставят услугите по събирането и извозването на битовите отпадъци, и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на дейността по сметосъбиране и сметоизвозване съдът приел, че наличните по делото доказателства в своята съвкупност доказват извършена услуга за територията, в която се намирал имотът на дружеството - жалбоподател. Приел за недоказано твърдението му, че сградите не функционирали от години, поради което не генерирали битови отпадъци, като отбелязал в допълнение, че освобождаване от такса на това основание за процесния ревизиран период било приложимо само при подадена от собственика декларация по образец през периода 01.10.2022 г. 31.10.2022 г. по чл. 22, ал. 1, т. 1 от Наредбата, каквато в случая отсъствала. Не възприел доводите за неоснователно начислен размер на ТБО по реда на чл. 18, ал. 2 НОМТЦУАТОД, като обосновал липса на подадена декларация по образец по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Наредбата с посочени вид и брой на съдовете за битови отпадъци, които дружество да използва през 2023 г. По тези причини приел за законосъобразно, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 4 НОМТЦУАТОД, размерът на ТБО да бъде определен върху основата, определена от Общинския съвет по-високата величина между декларираната отчетна стойност и данъчната оценка за имотите по чл. 20 и чл. 21 ЗМДТ. При отсъствие на индивидуални съдове за събиране и съхраняване, предназначени само за създаваните от имота отпадъци, съдът приел за законосъобразно определянето на ТБО за услугата по правилото на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ във връзка с посочената разпоредба от Наредбата. Съдът не възприел аргументите за дискриминационно противоречие на АУЗ с чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) и за колизия с принципа замърсителят плаща, заложен в чл. 14, пар. 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (Директива 2008/98/ЕО). В допълнение не открил и противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), обективирана в посочените в първоинстанционната жалба негови актове. Изразил становище, че разходите за услугата не били явно несъразмерни спрямо обема или естеството на отпадъците, които «Дупница Табак» АД можело да произведе. По отношение на дейностите за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът формирал извод за доказано реално престиране на услугата в рамките на населеното място, тъй като то било включено в обхвата на дейността по заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, а договорът с дружеството - изпълнител и доказателствата за извършване на дейностите доказвали реалното осъществяване на услугата. Констатирал липса на основанието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ, а заключението на вещото лице по ССЕ, според съда, потвърждавало размера по АУЗ. По отношение дейностите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения съдът приел, че от актовете за изпълнени услуги от дружествата-изпълнители през всички месеци на 2023 г., кантарните бележки, обобщените справки, фактурите по актовете и преводните нареждания на общината за заплащане на дейностите, а и от заключението на вещото лице се установява, че общината, чрез изпълнителите, е извършвала третиране на събраните в гр. Дупница смесени битови отпадъци - предварително третиране, транспортиране и предаване за оползотворяване и за обезвреждане в депо за битови отпадъци. Установил и липса на основанието по чл. 71, т. 3 ЗМДТ, а въз основа на заключението на вещото лице направил извод, че се потвърждава начисления размер по АУЗ съобразно основата, определена в решението на общинския съвет. Мотивирал и изводи за дължимостта на начислените с акта лихви. По така изложените съображения първоинстанционният съд достигнал до извод за законосъобразност на спорния АУЗ и отхвърлил жалбата на Дупница - Табак АД, като разпределил отговорността за разноските по производството в тежест на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Противно на формулираното в касационната жалба оплакване, правилно първоинстанционният съд е приел, че процесуалният ред по чл. 107, ал. 3 ДОПК е допустим за определяне на дължимата от Дупница Табак АД ТБО. Разпоредбата на чл. 9б ЗМДТ изрично предписва, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 5 от същия закон. По чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Тоест, предвид препратката на чл. 9б ЗМДТ, приложимият ред за установяване на местни данъци и местни такси е един и същ - по реда на кодекса. Несподелими са доводите, че подадените данни от дружеството не представляват декларация за целите на чл. 107 ДОПК. По административната преписка е налична подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 669 от 20.05.2010 г. за процесните недвижими имоти на дружеството. Доколкото режимът за установявания на местни такси е идентичен на този за установяване на местни данъци по силата на чл. 9б ЗМДТ, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, както вече се посочи, то законосъобразно общинските приходни органи са обосновавали начисляването на дължимата ТБО въз основа на данните по подадената от Дупница - Табак АД декларация по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Лишено от основание е оплакването на касационния жалбоподател, че отсъстват обективни пречки за прилагане на принципа замърсителят плаща в конкретния случай, което обуславяло незаконосъобразност на използването на метода по чл. 18, ал. 2 НОМТЦУАТОД, във връзка с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата и определеното в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата редакция) изискване предписват размерът на таксата да се определя според количеството на генерирани битови отпадъци - в съответствие с предвиденото правило по чл. 14, пар. 1 от Директива 2008/98/ЕО. По чл. 18, ал. 2, т. 1 НОМТЦУАТОД, като условие за изчисляване на дължимата ТБО съобразно количеството отпадъци е предвидено задължение за подаване на декларация по образец в периода между 1-ви и 31-ви октомври на предходната година. Съгласно предвиденото в т. 2 от същата разпоредба, в декларацията следва да се посочи броят и видът съдове, които деклараторът - притежател на отпадъците (по дефиницията на чл. 3, т. 6 от Директива 2008/98/ЕО), ще използва. По точка II. 3. от Решение 235 по Протокол 13 от 16.12.2022 г. на Общинския съвет - Дупница, е приета методика за изчисляване на дължимата ТБО за 2023 г. съобразно предполагаемия генериран обем отпадъци от всяко задълженото лице, изчислен въз основа на декларираното количество използвани съдове (контейнер, тип Бобър) с декларацията по чл. 18, ал. 2, т. 1 НОМТЦУАТОД. По този начин общинският съвет е предвидил начин за установяване на предполагаемия обем на отпадъците, тъй като при него не се измерва точното тегло на генерираните от всеки притежател отпадъци, а се прави приблизителна калкулация на този обем въз основа на използваните съдове. Описаният метод е изрично определен за съвместим с разпоредбата на чл. 14 и чл. 15, пар. 1 от Директива 2008/98/ЕО, съгласно даденото от СЕС тълкуване в неговото решение по дело С-335/2016 г. Без основание е направеното в касационната жалба оплакване, че в цитираното решение на общинския съвет не се предвижда определяне на размера на ТБО съобразно количеството отпадъци в административния акт фигурират както обща цена, така и разбита по конкретни дейности цена за един брой обслужван контейнер, съобразно утвърдена по реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ честота на извозване. Противно на изложеното в касационната жалба, по делото отсъстват каквито и да е доказателства Дупница - Табак АД да е подало декларация по чл. 18, ал. 2, т. 1 НОМТЦУАТОД за 2023 г. При това положение основателно първоинстанционният съд е приел, че доколкото няма яснота за броя и вида контейнери, които ще се използват от дружеството, то обемът генерирани от него отпадъци няма как да бъде установен - нито с пълна точност, нито предполагаемо. Тоест, отсъствието на деклариране се явява обективна пречка за приложението на предвидения в чл. 18, ал. 1 НОМТЦУАТОД, във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗМДТ принцип притежателят на отпадъците да понася разходите за извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Затова правилно съставът на АС Кюстендил е приел за законосъобразен подхода на общинските приходни органи да изчислят размера на дължимата ТБО за 2023 г. на база определените с Решение 235 от Протокол 13 от 16.12.2022 г. на Общински съвет - Дупница ставки за всеки отделен компонент на ТБО, приложени към основата по чл. 18, ал. 2, т. 4 НОМТЦУАТОД, представляваща данъчната оценка на имотите на юридическото лице по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ по-високата величина между тяхната отчетна стойност и данъчната им оценка, изчислена по реда на Приложение 2 към ЗМДТ. По изложените по-горе съображения, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Не са налице релевираните с касационната жалба основания за неговата отмяна. Предвид изхода на спора, направеното искане от ответника по касация и представените доказателства, нему се следва присъждането на сторените в настоящото касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение, в претендирания и доказан размер, посочен в списъка на разноските 6960,00 лв. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение