Решение № 6401 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3963/2015 г.

Решение № 6401 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3963/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерство на културата срещу решение № 695/10.02.2015 г. по адм. дело № 10766/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът - Ц. Г. Г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град: 1. Оставя без разглеждане жалбата на "Българска асоциация за погребална култура" (БАПК), представлявана от Ц. Г. срещу решение изх. № 97-00-69 от 10.10.2014 г. на главния секретар на Министерство на културата за предоставяне на пълен достъп до обществена информация по заявление с вх. № 97-00-69/26.09.2014 г. и допълнително писмо-уточнение вх. № 97-00-69/3.10.2014 г. като недопустима; 2. Отменя по жалба на "БАПК" мълчалив отказ на главния секретар на Министерство на културата за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № 97-00-69/26.09.2014 г. и допълнително писмо-уточнение вх. № 97-00-69/3.10.2014 г. и изпраща преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на "Българската асоциация за погребална култура" при съобразяване с мотивите на решението. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че жалбата срещу решение изх. № 97-00-69/10.10.2014 г. на главния секретар на МК е процесуално недопустима, тъй като същият е благоприятен за жалбоподателя, предоставящ му достъп до обществена информация, независимо че е частичен, а по отношение на формирания мълчалив отказ на задължения субект по заявлението на "Българската асоциация за погребална култура" за достъп до обществена информация жалбата е допустима и основателна. Изложени са съображения, че информацията предоставена в писмената справка, неразделна част от оспорения административен акт (т. т. 1, 2, 3в, 4) е неясна и не съответства на основния принцип, прогласен в нормата на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗДОИ за откритост, достоверност и пълнота, а информацията, поискана по т. 3а и 3б от заявлението не е предоставена, то в тези части е формиран мълчалив отказ за предоставянето и. Решаващият съд приема, че главният секретар на Министерството на културата е задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, създаващ и съхраняващ информацията, поискана в заявлението на ответника по касационната жалба. Тъй като по него в описаните по-горе части е формиран мълчалив отказ, който е незаконосъобразен поради нарушение на установената в чл. 34, ал. 1 и чл. 38 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) писмена форма, следва да бъде отменен. Решението е правилно. Със заявлението, подадено от председателя на "БАПК" до Министерство на културата се търси обществена информация, отнасяща се до обект "Алея на творците", до бюджетните средства, предвидени за него за 2013 г. и 2014 г., мотиви за възлагането му, договора за възлагане и изготвяне на проекта, размера на изплатените суми по пера и действително изплатените суми. По това искане задълженият субект постановява решение, с което предоставя пълен достъп до обществената информация, под формата на писмена справка. След задълбочен анализ и сравнение на заявлението и съдържащите се отговори в писмената справка административният съд достига до правилен и съответен на закона извод, че е формиран мълчалив отказ да бъде предоставен достъп до цялата поискана обществена информация, а именно -посочените в писмената справка разходвани средства само за обекта ли са или за всички обекти, какви са мотивите за реализацията му (изяснена е само целта в предоставения достъп), не е предоставен самия договор за възлагане на изготвянето на обекта, не са посочени изплатените суми по пера. Мълчанието по тези въпроси предпоставя и правния интерес у жалбоподателката в първоинстанционното производство да оспори мълчаливия отказ на задължения административен орган по съдебен ред. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Налице е депозирано писмено заявление по реда на Закона за достъп до обществена информация, което отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1 от закона и по него задълженият субект, съхраняващ търсената информация - министърът на културата дължи произнасяне. В този смисъл са правилни изводите на Административен съд София-град за нарушение на разпоредбите на чл. 28 и чл. 34 ЗДОИ. Съгласно правилото на чл. 34 ЗДОИ решението за предоставяне на достъп до обществена информация, респ. отказът да се предостави такъв, следва да се изготви в писмена форма и да има предписаното от закона съдържание. Предвид императивността на това изискване на закона, мълчаливият отказ за предоставяне на достъп до целия обем обществена информация противоречи на горната разпоредба и правилно е прието от решаващия съд за нарушение на изискването за съдържание на индивидуалния административен акт, което е счетено за особено съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на оспорения акт. При новото произнасяне задълженият субект следва да изпълни указанията на административния съд по тълкуването и прилагането на материалния закон и да предостави търсената информация, която е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК