Решение № 386 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1543/2013 г.

Решение № 386 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1543/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областен управител на област София и частна жалба, подадена от процесуален представител юрк. Димова, против решение от 15.05.2012 г., по адм. д. № 2875/2000 г. по описа на Софийски градски съд. В касационната жалба се излагат доводи за нарушение на материалния закон - касационно отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с назначаване на нова експертиза за определяне размера на обезщетението по ЗОСОИ. В частната жалба са изложени доводи за прекомерност на присъдените разноски - адвокатски хонорар. Претендират се разноски. Ответниците - Росица Борисова Гурковска, Стилянка Георгиева Досева, Ева Йорданова Кънчева, Траяна Димитрова Ташева, Елена Димитрова Ташева-Терзиева и Наталия Георгиева Ташева, чрез процесуалните си представители адв. Драгнева и адв. Михайлова от АК-София, излагат съображения за правилност на решението и неоснователност на касационната и частна жалба. Претендират разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната и частна жалба за допустими като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество, касационната жалба е основателна, а частната жалба - неоснователна по следните съображения: С влязло в сила решение от 16.11.2010 г. по адм. д. № 2875/2000 г. съдът е отменил по жалба на Борис Георгиев Ташев /заместен в хода на процеса по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от Росица Борисова Гурковска, Стилянка Георгиева Досева, Ева Йорданова Кънчева, Траяна Димитрова Ташева, Елена Димитрова Ташева-Терзиева и Наталия Георгиева Ташева/ на Заповед № РД-22-161/27.08.2000 г. на областния управител на област София, с която е постановен отказ за обезщетяване с компенсаторни записи за следния недвижим имот: находящ се в гр. София, район "Слатина", м. "Гео Милев-парк", представляващ дворно място с площ от 2981 кв. м, стар пл. № 3, кв. 33 /нов кв. 26/ по плана на м."Гео Милев", цялото от 4064 кв. м и вместо това е признал право на обезщетяване за процесния имот по чл. 3, ал. 3 във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ, чрез компенсаторни записи. С обжалваното решение съдът е определил дължимото обезщетение по ЗОСОИ на ответниците по касационната жалба в размер общо на 192 200 лв. като, при липса на възражение от касатора, възприел изцяло заключението на приетата по делото оценителна експертиза. Приел, че методиката на оценяване съответства на закона - Таблица 1 от Приложение № 1 към ЗМДТ и съгласно нотариално заверените декларации на правоимащите за наследствените им дялове е определил по отделно размера на обезщетението за всеки един от тях. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно вещото лице е определило размера на дължимото обезщетение тъй като вместо коефициент 1,25 съгласно Приложение № 1 към ЗМДТ, Раздел II, чл. 5, ал. 1 ЗМДТ е ползвало коефициент 1,2. В резултат на това е определен размер на обезщетение 192 200 лв., вместо 119 240 лв. Касационната инстанция споделя правните изводи на първоинстанционният съд, че ползваната от вещото лице методика на оценяване е съответна на закона. Оценката на имота правилно е извършена съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, буква "а" и чл. 4, ал. 1 от ЗОСОИ и Таблица 1 от Приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси. Правилно съгласно Таблица № 1 от Приложение № 1 и чл. 5, ал. 2 от ЗМДТ за процесния имот, находящ се в селище с нулев функционален тип и втора зона е определен показател 32, цена 0,50 лв./кв. м, коефициент 1,25 и стойността е умножена по две, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ. Позовавайки се на тези норми и показатели вещото лице при изчислението е допуснало аритметична грешка при пресмятането като сумарно общия размер на обезщетението неправилно е записан 192 200 лв. вместо 119 240 лв. Неправилно определеният размер се дължи на допусната техническа грешка при пресмятането и изписването на крайния резултат, а не въз основа на грешна методика на оценяване или неправилно ползван коефициент. Оценяването на дворното място с площ 2981 кв. м х 0,50 лв./кв. м х К32 х К 1,25 х К 2 е равно на 119 240 лв. /защото 2981 х 0,50 х 32 х 1, 25 х 2 = 119 240 лв./, а не 192 200 лв. както е записано в оценителната експертиза, възприета изцяло от съда. При така констатираната аритметична грешка решението ще следва да бъде изменено, като общият размер на обезщетението се определи на 119 240 /сто и деветнадесет хиляди двеста и четиридесет/ лева. Промяната на общия размер води до промяна и размера на обезщетението за всеки един от правоимащите - Росица Борисова Гурковска, Стилянка Георгиева Досева, Ева Йорданова Кънчева, Траяна Димитрова Ташева, Елена Димитрова Ташева-Терзиева и Наталия Георгиева Ташева. Наследствените квоти на същите, съгласно клетвените им декларации по чл. 5 от Наредба № 9 от 14.09.1998 г., издадена от МДДАР и МФ по приложението на ЗОСОИ са както следва: по 1/4 ид. ч. съответна на 29 810 лв. за Росица Борисова Гурковска, Стилянка Георгиева Досева, Ева Йорданова Кънчева и 1/4 ид. ч. общо за Траяна Димитрова Ташева, Елена Димитрова Ташева-Терзиева и Наталия Георгиева Ташева, част съответна на 29 810 лв., за която сума на правоимащите следва да бъдат издадени компенсаторни записи. Относно частната жалба. С определение по реда на чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.) съдът е допълнил решението от 15.05.2012 г. в частта за разноските като при липса на възражение от страна на касатора - областния управител на област София е присъдил изцяло направените от ответниците по касационната жалба съдебни разноски - адвокатски хонорар и хонорар на вещо лице. Върховният административен съд намира за неоснователна частната жалба на областния управител срещу определението за допълване на решението, в частта за разноските. Направените от жалбоподателите, ответници по касационната жалба разноски са надлежно доказани. При липса на възражение за прекомерност на размера първоинстанционният съд правилно е уважил претенцията на жалбоподателите в пълния размер от 3510,60 лв. С оглед изхода на спора въпреки направеното искане разноски на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъждани. Претенцията за разноски за касационната инстанция на ответниците по касационата и частна жалба е недоказана и поради това и неоснователна. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,