Решение № 1024 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6820/2018 г.

Решение № 1024 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6820/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Алдо Златни пясъци" ЕООД гр. Варна, чрез упълномощения представител адвокат Е. Бодева срещу решение № 634/23.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1157/2017 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА №Р-03000316004024-091-001/30.12.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 57/28.03.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 77/26.08.2013 г. издадена от "Алдо маркет" ЕООД в размер на 13 508 лв. за д. п. м. 08.2013 г. Касационния жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на реална доставка по процесната фактура, предвид обстоятелството, че предаването по смисъла на ЗДДС на процесните стоки е осъществено с фактурата и приложения опис към нея. Според касатора за да бъде призната за реална една доставка не е необходимо тя да бъде обективирана в сключването на договор и последният може да бъде заместен от фактура. По отношение констатираното несъответствие на фактурата, представена от доставчика се твърди, че е допусната грешка и фактурата е извадена директно от счетоводната система. Оспорват се изводите на съда, че фактурираната продажба е антидатирана, поради факта че плащането е извършено в по-късен период с твърдения, че забавяне в плащането е обичайна търговска практика. Позовава се на заключението на приетата по делото ССЕ, а именно че в счетоводството на жалбоподателя процесните активи са заприходени на датата на издаване на фактурата по см. 202-сгради и 203 -машини и съоръжения. и 208-стопански инвентар и към 31.08.2013 г. са налични при касатора. Позовава се на друг ревизионен акт, съгласно който доставката по процесната фактура е приета за реална, поради което изводите на органа по приходи и на съда, за липса на такава са незаконосъобразни. Претендира се отмяна на обжалваното решение в частта, с което на дружеството не е признато право на данъчен кредит в размер на 13 508 лв. по фактура, издадена от "Алдо маркет" ЕООД за д. п. м. 08.2013 г., както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба-директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище до приключване на устните състезания по делото в касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, счита че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения. За да отхвърли жалбата в оспорваната от касатора част на решението, Административен съд -Варна е приел, че не е доказана реалността на доставката по фактура № 77/26.08.2013 г., издадена от "Алдо маркет" ЕООД с предмет на доставка- продажба по договор, съгласно опис и комисионна. От приложените по делото доказателства и приетите в хода на съдебното производство експертизи е обоснован извод за липсата на реално изпълнение на доставка по спорната фактура. Констатирани са разлики в подписите и печатите на дружествата, страни по доставката по фактурите представени от доставчика и получателя, както и разлики в описите към фактурата. В описа представен от доставчика "Алдо маркет" ЕООД няма подписи от страна на доставчика и получателя, а в описа представен от жалбоподателя има подписи и печати на двете страни. С оглед установеното, съдът е приел становището на органа по приходите, че същите са подписани за целите на ревизионното производство. Представените счетоводни документи на доставчика по които е работило вещото лице: инвентарна книга към 31.12.2013 г. и към 31.08.2013 г. и оборотна ведомост са оспорени от органите по приходи, тъй като съдържат различни записвания от тези установени в ревизионното производство и поради установените разлики в счетоводните записвания по аргумент от чл. 182 ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е приел, че същите са нередовни, поради което не могат да служат като доказателство за целите на съдебното производство. За да приеме, че извършените продажби на машини и съоръжения с процесната фактура са антидатирани, съдът е отчел и обстоятелството, че плащането е извършено едва в периода 13.02.2014 г. -м. 03.2014 г., след като вещите са предложени с молба от 20.01.2014 г. като обезпечение на задължение на доставчика "Алдо маркет". Съдът е изложил съображения, че липсва икономическа логика фактурата да е издадена през м. 08.2013 г., а да не е посочено, че плащането е разсрочено и е платено едва м. 02. -м. 03.2014 г. За да обоснове извод за липсата на реална доставка, съдът е отчел и факта, че управител и представляващ на "Алдо маркет" ЕООД и "Алдо Златни пясъци" ЕООД е едно и също лице-Д. Йорданова, т. е доставчикът и получателят са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "г" и б. "д" от ДР на ДОПК, поради което съдът е приел, че е уговорена привидна сделка. По горните съображения, съдът предвид установената липса на реална доставка по спорната фактура е приел, че с РА законосъобразно е отказано признаване на правото на данъчен кредит и е отхвърлил жабата. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на дънъчен кредит е предпоставено от установяване реалността на доставката на стоки и /или услуга, поради което е необходимо получателя, който е носител на посоченото материално право до докаже по безспорен начин приемане и предаване на стоката и /или извършване на услугата-арг. от чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. В процесния случай упражненото от касационния жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит е по издадената от "Алдо маркет" ЕООД фактура № 77/26.08.2013 г. с предмет на доставката-продажба по договор, съгласно опис и комисионна. Въпреки че приходните органи са изискали от доставчика и получателя на фактурата доказателства за реално извършване на доставката-приемане, респ. предаване на процесните стоки, такива не са били ангажирани. В процесната фактура не е посочен конкретният договор за продажба и предмета на фактурираните доставки, но по делото е представен договор за продажба на търговски обект от 26.08.2013 г., която дата съвпада с датата на издаване на фактурата и съгласно който "Алдо маркет" ЕООД продава на "Алдо Златни пясъци" ЕООД собствените си 1/3 ид. части от следните търговски обекти, находящи се в к. к. "Боровец", община Самоков, а именно: търговски обект-ресторант "Орлови скали", временна постройка с площ 400 лв. за сумата от 16 800 лв. и търговски обект-снег бар "Боровец" за сумата от 4800 лв. Общата цена по договора е в размер на 21 600 лв. В представеният опис към процесната фактура, търговските обекти са посочени с различни стойности, а именно: 14 000 лв. за първия обект и 4000 лв. и сумите не кореспондират на тези по договора за продажба. Цената на стоките в представеният опис съответства на посочената във фактурата данъчна основа на стойност 61 400 лв. От представената в хода на ревизията от доставчика "Алдо маркет" ЕООД инвентаризационна книга се установява, че посочените в описа стоки са налични към 31.12.2013 г. в дружеството доставчик, което опровергава тезата на касатора, че същите са прехвърлени на 26.08.2013 г. с процесната фактура. Следва да се има предвид, че предмет на доставките по спорната фактура са стоки, които са родово определени вещи. Правото им на собственост по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД се прехвърля с тяхното отделяне от рода, чрез фактическото им предаване или друго индивидуализиране и това може да стане чрез предаване на стоките от доставчика на получателя. Както в хода на административното, така и при съдебното производство не са представени доказателства относно приемане и предаване на стоките, следователно липсват такива за настъпило данъчно събитие. Констатираните от първонистанционният съд несъответствия между фактурата, представена от доставчика и тази представена от жалбоподателя, досежно положените подписи и печати, както и в представения опис към издадената фактура, този на доставчика който не носи негов подпис и този на жалбоподателя има подписи и печати на двете страни, правилно са ценени от съда като новосъздадени документи за целите на ревизионното производство. Правилни и законосъобразни са изводите на съда и за нередовно водено счетоводство от жалбоподателя, поради извършени различни счетоводни записвания в инвентарната книга и оборотна ведомост, оспорени от органа по приходите. Видно от заключението на приетата ССЕ представените в хода на съдебното производство и изследвани от вещото лице инвентарна книга към 31.08.2013 г., инвентарна книга от 31.12.2013 г. и оборотна ведомост, съдържат различни записвания от тези, установени в ревизионното производство и правилно съдът е счел, че на осн. чл. 182 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, същите са нередовни и не могат да служат за целите на съдебното производство. Извън горното, счетоводните записвания както от доставчика, така и от жалбоподателя сами по себе си не могат да служат като доказателство за реалност на фактурираната доставка, при липсата на каквито и да е представени по делото за предаване на стоките от доставчика на получателя. Установената свързаност между получателя по фактурата и издателя сама по себе си не може да доведе само на това основание до извод за нереалност на спорните доставки, но липсата на безспорни доказателства за тяхното осъществяване-фактическото предаване на стоките и извършване на услугата, е довело първоинстанционният съд да законосъобразния извод за неправомерно упражняване правото на данъчен кредит. Неясен е предмета на фактурираната комисионна по договора като липсват каквито и да е доказателства за фактурираната услуга. Реалността на доставката на стоки и услуги е основополагаща за признаване на получател на правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, поради което наличието само на фактури не води до законосъобразното му упражняване. Тежестта за доказване, че доставките по които е упражнено правото на данъчен кредит са реални е на получателя и той следва да представи всички съставени между него и доставчика му документи, които да установят наличие на реално предадени стоки или извършване на услуга, а в настоящия случай такива безспорни доказателства не са ангажирани от жалбоподателя. В този смисъл е и практиката на СЕС, изискваща съгласно чл. 14, § 1 и чл. 21 от Директива 2006/112/ЕО реално изпълнение на фактурираните доставки. Получателят на доставките следва да ангажира всички писмени доказателства, които са двустранно подписани между страните по доставките и не отговаря за действията и бездействията на своите доставчици. Като е достигнал до същите правни изводи за липсата на реална доставка по спорната фактура, съдът е постановил правилно решение, съответно на материалния закон. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Ответника по касация претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение с молба, постъпила във ВАС на 15.01.2019 г в 11. 00 ч., след приключване на устните състезания по делото в 09. 25 ч., поради което искането като несвоевременно направено не следва да бъде уважено и независимо от изхода на спора, разноски не се присъждат на ответника по касация. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение