Решение № 14519 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2013 г.

Решение № 14519 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пенсионно-осигурителна компания "Доверие" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Изгрев", ул. "Тинтява" № 13Б, вх. А, ет. 7, срещу решение № 9420 от 25.06.2013 г., постановено по адм. дело № 516/2012 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който оспореното решение на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Осигурителен надзор", да бъде отменено или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор", чрез процесуалния си представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 627-ПОД/11.10.2011 г., с което заместник- председателят на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор" изменя Изискванията към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества по чл. 123и, ал. 2 и чл. 180, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), утвърдени и изменени с предходни решения на същия орган. Съгласно т. 1 от оспорения акт - изр. 2 на т. 2 от раздел I на Изискванията придобива следната редакция: "Изискванията се отнасят за материалите, издавани от дружеството и разпространявани от него или от други лица от негово име или с участие на негови представители, както и за материали, издавани от други лица, но разпространявани с материали на дружеството, включени в съдържанието на негови материали или публикувани на електронната му страница", а според т. 4 от акта - т. 29 от раздел V на Изискванията, се изменя по следния начин: "Информацията и материалите, публикувани на електронната страница в Интернет на пенсионноосигурителното дружество, включително и когато техен автор е трето лице, трябва да отговарят на изискванията по т. II". С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Пенсионно-осигурителна компания "Доверие" АД срещу решение № 627-ПОД/11.10.2011 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", в обжалваната част по т. 1 и т. 4 от същото. За да постанови този резултат, тричленният състав приема, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при съобразяване с приложимите процесуални правила. При сравняване съдържанието на утвърдените Изисквания към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества, в тяхната редакция преди и след направеното изменение с решението в оспорените му части, съдът обосновава извод за липса на допуснати противоречия с приложимия материален закон и неговата цел, тъй като в случая се касае до детайлизиране на вече въведените изисквания с цел осуетяване на заобикалянето им. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 123и, ал. 1 от КСО пенсионноосигурителното дружество е длъжно: 1. да не рекламира продукти и услуги, които не предоставя в момента, както и бъдеща доходност от инвестициите; 2. да не укрива или прикрива съществени факти и обстоятелства и да не включва в рекламата си неясни формулировки на постигнати резултати, неверни или заблуждаващи данни и 3. да не организира лотарии. В ал. 2 на същата разпоредба е уредено правомощието на заместник-председателя на комисията за финансов надзор да утвърждава изискванията към съдържанието на рекламните или писмените информационни материали на пенсионните фондове и пенсионноосигурителните дружества. Изводът на тричленния състав за издаване на административния акт от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия е правилен и обоснован. Цитираната норма не сочи изрично субектите, които могат да бъдат автор или издател на рекламните и писмените материали, поради което няма пречка компетентният орган в рамките на законовата делегация да утвърди изискванията към съдържанието на тези материали, да определи техните обективни и субективни предели, след като обслужват пенсионните фондове и пенсионноосигурителните дружества и касаят тяхната реклама. Предмет на регулацията по чл. 123и, ал. 2 от КСО са изискванията към съдържанието на рекламните или писмените информационни материали на пенсионните фондове и пенсионноосигурителните дружества, които материали могат да имат различни проявни форми. Детайлизирането на тяхното съдържание е в компетентността на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор" в рамките на възложената му регулаторна функция. Рекламата в най - широк смисъл означава популяризиране и привличане на клиенти към определен продукт или услуга. Ето защо, всяка форма за въздействие, с която се извършва реклама на съответното пенсионно дружество попада в обхвата на регулацията по чл. 123и, ал. 2 от КСО. Рекламата може да се осъществява както с материали, създадени от самото пенсионноосигурително дружество или пенсионен фонд, така и от/чрез други дружества, но след като тя е насочена към дейността на пенсионноосигурителното дружество или фонд, то и изискванията към съдържанието на рекламните и писмени материали са приложими и по отношение на останалите субекти. От съществено значение в случая е предметът на рекламата ( кой и какво се рекламира) и затова, когато се касае до рекламиране на продукт или услуга, предлагани от пенсионноосигурителното дружество, то независимо от кого са създадени и изготвени рекламните или писмените информационни материали, съдържанието им следва да се подчинява на въведените изисквания, като по този начин се цели ограничаване на възможността за заобикалянето им. С оглед изложеното доводът на касатора, че с разпоредбата на чл. 123и, ал. 2 от КСО е делегирано правомощие на административния орган да определи изисквания единствено към съдържанието на тези рекламни и писмени материали, които са издадени само от пенсионноосигурителното дружество, от негово име или от името на управляван от него пенсионен фонд, не може да бъде споделен. Неоснователно е и направеното в касационната жалба възражение, че след като в КСО няма легална дефиниция на понятието "писмен материал", то същото следва да се използва в общоприетия смисъл на такъв, написан на хартия, поради което и изискванията са неприложими по отношение интернет страницата на дружеството. Според § 1, т. 17 от ДР на Закона за обществените поръчки по смисъла на този закон "писмен" или "писмен вид" е всеки израз, съставен от думи или цифри, който може да бъде прочетен, възпроизведен и съобщен. Той може да включва информация, която се предава и съхранява с електронни средства. В § 1, т. 6 от ДР на Закона за договорите за финансово обезпечение е дадена легална дефиниция на "писмената форма", според която в нея се включва и записване чрез електронни средства или на друг дълготраен носител. Следователно, в националното право под "писмен материал" се означава този, който може да бъде прочетен, вкл. и на електронен носител. Интернет страницата на пенсионноосигурителното дружество попада в кръга на материалите, визирани от нормата на чл. 123и, ал. 2 от КСО, доколкото публикациите в тях имат писмен и информационен характер, поради което изводът на тричленния състав в тази насока е правилен и законосъобразен. Обжалваното решение е обосновано. За да отхвърли подаденото оспорване, тричленният състав извършва цялостна проверка на законосъобразността на решението на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор" в оспорените части на всички основания по чл. 146 от АПК. Заключенията на съда са съответни на събраните по делото писмени доказателства и са направени след произнасяне по направените от страните възражения. Данните по делото обосновават извод за законосъобразност на решението в оспорените му части, който се споделя от касационната инстанция. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и при своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника на Комисията за финансов надзор следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,