Решение № 12295 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12743/2010 г.

Решение № 12295 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12743/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Христо Атанасов Механдов от гр. Стара Загора чрез адвокат Елисавета Иванова Вуковска от АК Кюстендил против решение № 285 от 14.07.2010 г. на Административен съд гр. Стара Загора, Осми състав по адм. дело № 670/2009 г. С него се обявява нищожността на Заповед № 1912 от 20.07.2000 г. на Кмета на Община Стара Загора с която на основание § 62, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 11/29.041998 г. на комисията назначена със заповед № 70/15.01.1998 г. е отказано на Иван Георгиев Янков да придобие собственост върху имот, находящ се в местност "Съборена кюприя" землището на гр. Стара Загора. Със същото решение е върната преписката на Кмета на Община Стара Загора за разглеждане и произнасяне по подаденото заявление от Иван Георгиев Янков вх. № 9403 - 15664/16.12.1997 г. при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за недопустимост на решението с искане за обезсилването му. Твърди се, че обжалваната заповед издадена по реда на § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ не е нищожна с порок, че не е била подписана от кмета на общината, тъй като процедурата е останала недовършена, поради което не налице административен акт годен за обжалване, поради което неправилно съдът приел за допустима жалбата срещу него. Твърди се необоснованост на изводите на съда относно спазване на срока за обжалване предвид извършените действия след издаването й, които сочат на знание от наследниците за издаването й. Такова е възражението от април 2002 г. против обявения план за новообразуваните имоти на същата местност подадено от наследодателя на жалбоподателя. Узнаването на заповедта е в доказателствената тежест на жалбоподателя който следва да установи, че заповедта не му е била връчена от административния орган поради което от една страна и при липсата на административен акт от друга, решението следва да бъде обезсилено. Алтернативно се поддържа неправилност на решението с искане за отмяната му по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приема порок във формата при липса на валиден подпис, което не води до нищожност на акта. Поддържа се нарушение на материалния закон с оглед основанието за издаване на заповедта, тъй като заявлението е подадено преди влизане в сила на § 62, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ и приложима е отменената уредба. Оспорват се и мотивите на съда за липса на мотиви за издаване на акта свръзани с посочените от закона материални предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Ответникът, Ангел Иванов Янков взема становище в писмен вид чрез адвокат Елена Нонева за неоснователност на жалбата. Ответната страна, Кметът на Община Стара Загора не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни, Слави Иванов Янков, Янка Иванова Георгиева, Атанас Христов Механдов, Румяна Пенчева Механдова и Димитър Янков Димитров не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Установено е в хода на съдебния процес, че оспорената заповед не е била подписана от длъжностното лице оправомощено по закон. Установени и са и други нарушения относими към законосъобразността на заповедта като правното основание за издаването и липсата на мотиви. Касационната жалба съдържа доводи относими повече към правилността на решението с основания по чл. 209, т. 2 АПК, а не по т. 2 поради което решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ангел Иванов Янков в качеството му на наследник на Иван Георгиев Янков, последният ползвател на имот по силата на Заповед № ХVII - 6687/23.12.1964 г. издадена от началник отдел "Д. З. С." при министерството на селското стопанство на основание инструкция № ХVIII - 883 от 28.02.1964 г., т. 8, раздел II с която му е разрешено ползване на земя за засаждане с трайни насаждения с площ от 1 дка в местността "Съборена кюприя", землището на гр. Стара Загора. Жалбата е срещу заповед № 1912/20.07.2000 г. на Кмета на община Стара Загора, издадена по реда на § 62, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ с която му се отказва правото да придобие собствеността върху този имот. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаване, липсват мотиви, не е спазена процедурата и не е подписана от кмета на общината в качеството му на овластен орган да издаде акта. Съдът е разгледал жалбата по същество и от доказателствата по приложената административна преписка и заключение на графологическа експертиза е установил, че заповедта не е подписана от кмета на общината, заемащ длъжността към датата на издаването й. Установени са и другите нарушения, сочени в жалбата като основания за отмяна на заповедта. След установяване на обстоятелството, че актът е не подписан от кмета на общината съдът е извел решаващите изводи за нищожност на заповедта която прогласил с решението си и върнал преписката на органа за ново произнасяне. Възраженията за просрочие на жалбата направени от касатора са приети за неоснователни предвид характера на производството, в което са необходими установяване на предпоставките и произнасяне от помощен орган по тях. Решението е правилно. Поддържат се доводи в касационната жалба за недопустимост на решението поради недопустимост на жалбата срещу заповедта. От една страна заповедта като не е подписана от кмета на общината прави производството по издаването й незавършено поради което няма акт за обжалване. Тези доводи са неоснователни. Видно от заповедта, същата притежава формалните белези редовен акт тъй като съдържа подпис на органа който я издава. При това положение съществуването на такъв административен акт произвежда правните си последици до обявяването му за нищожен или бъде отменен като незаконосъобразен. От това произтича правният интерес на адресатите на акта спрямо които той създава привидни права или засяга права и законни интереси. Неоснователно е другото възражение в кръга на касационното основание за недопустимост на решението, че жалбата срещу заповедта е просрочена. Доводите се извеждат от правното положение, че от подаването на заявлението за признаване правото да се придобие собствеността и издаването на обжалваната заповед е изминал период надхвърлящ сроковете за обжалване на формирания мълчалив отказ за произнасане по искането. Тези доводи правилно са приети за неоснователни тъй като производството по издаване на обжалваната заповед по реда на § 62, ал. 2 ПЗРППЗСПЗЗ е уредено на няколко етапа с назначаването на комисия която за работата си съставя протокол въз основа на който се издава заповедта по ал. 3 и по ал. 4 за оценка. Бездействието на органа, или предприемането на действия във времето извън сроковете за обжалване, без да бъде информиран заявителя какви действия се предприемат, не може да служи като основание той да загуби правото си на жалба, още повече че административния орган се е произнесъл с изричен отказ да признае правото да се придобие правото на собственост върху процесния имот. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд. На следващо място, при преценката за правилността на решението съдът намира касационната жалба за неоснователна. Констатирания безспорен факт, че заповедта не е била подписан от кмета на общината а от друго лице правилно е квалифициран като порок до степен водещ до нищожност на акта. Нещо повече, създадена е привидност на действителен административен акт. Нищожността като вид недействителност на акта е последица от такива тежки пороци при издаването му които могат да бъдат преодоляни само с прогласяването на нищожността му с което се заличават последиците му със задна дата. Такъв е именно констатирания порок, установен и правилно квалифициран от съда в постановеното решение. Доводите в касационната жалба за наличие и на касационни основания за отмяна на решението са неоснователни поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски е основателно като своевременно направено. Размерът им установен с договор за правна помощ е 250 лева - възнаграждение за адвокат който следва да бъде осъден касаторът да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение