Решение № 10841 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2011 г.

Решение № 10841 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Бургас, представлявана от началника инж. Светла Захариева против Решение № 1290/11.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1636/2009 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Промишлено строителство - Холдинг" ЕАД, гр. София, представлявано от Валентин Борисов Николов против Заповед № КД-14-02-1206/17.09.2009 г. на Началника на СГКК Бургас, с която е изменен кадастралният регистър към КК на гр. Китен, общ. Приморско, обл. Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-94/21.12.2007 г. на ИД на АГКК, по отношение на сгради с идентификатори 37023.501.60.1 и 37023.501.60.2, състоящо се в заличаване на вписване в КР собственик "Промишлено строителство Холдинг" ЕАД гр. София и вписване на Собственик "ПС Груп" АД, гр. София. Съдът е обявил атакуваната заповед за нищожна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че заповедта е подписана от некомпетентно в тази връзка лице. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е преценил, че оспорваният административен акт е нищожен. Атакуваната заповед е била издадена на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалния закон и административно-производствените правила. В хода на съдебния процес е установено, че лицето подписало оспорената заповед е било упълномощено със заповед на ръководителя на централното ведомство да замества началника на регионалната служба, за времето на ползване на годишния отпуск. Допълнително, към касационната жалба е представена и заповедта за ползването на този отпуск. Представените доказателства са напълно достатъчни за установяване компетентността на лицето издало акта, в която връзка абсолютно несъстоятелни са изводите на решаващия съд, че не е изяснено от кого е положен подписа, след запетаята в Заповедта. Нещо повече - този подпис не е оспорен от АГКК. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не е налице нищожна заповед като подписана от лице без изискуемата за това компетентност. Издаденият административен акт е от компетентен орган, обстоятелство, безспорно установено в производството. Като е прогласил нищожността му решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав